Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Honda NSX: По-бърз от сянката си

25.04.2019 16:40

Тест на един чудесен, но недооценен спортен автомобил, вероятно бъдещ търсен класик

Има ли по-недооценен автомобил от Honda NSX? Може би трудно ще открием. В материала от поредицата ни „Ветерани на тест“ японският модел оставя сенките от миналото зад себе си. В тази драма ще присъстват Хокенхайм, алкохолът, дрогата и… предопределението. 

Когато утрото бавно отнема силата на нощта, NSX оставя тъмнината зад себе си и догонва дългите си сенки по пътя си на запад. Толкова много изгреви, толкова много нови дни, в първата светлина на които никой не знае колко спомени ще оставят. Споменът е като пътека в джунглата на нашите мисли. Ако не я разчистваме, за да стигнем до него, той ще обрасне с времето, мисля си аз. След това ограничението на скоростта свършва, оборотите на двигателя се покачват до 7300, а буталата и титановите мотовилки се устремяват със средна скорост от 19 м/сек по пътя от горе надолу и обратно. А докато слънцето изпълзява от хоризонта и отражението му напуска огледалото за обратно виждане, още един спомен изплува в потока на моите мисли – отпреди точно 9204 дена, напълно банален, но важен, защото затваря един цикъл.

Една снимка от брой 17 на auto motor und sport от 1993 г., в статията за Гран при на Хокенхаймринг. На нея може да се видят три автомобила. Пред Ernst-Wilhelm-Sachs-Haus са спрени две S-класи, едната на Бърни Екълстън, другата на Макс Мозли. До тях е паркирана Honda NSX на световния шампион Аертон Сена. Никой не знае защо човек си спомня някои неща, а други не и каква е логиката на потока от асоциации. Декларацията за независимост на Абхазия, авиационното съглашение между Доминиканската република и Германия от 23 юли, 1992 г. или присъединяването на Казахстан към Световната банка на 24 юли? Отдавна забравени факти – но не и къде на 25 юли е бил Сена и неговият NSX. Точно там, накъдето сега се е насочил нашият. 

Преди да стигнем дотам, NSX се носи по аутобан А6, въздухът се засуква тихо около предните извадени от калниците светлини и се плъзга към куполообразния покрив, а оттам към задното крило, което по тази начин прилага натиск от 134 нютона при скорост от 200 км/ч. Дори в това ранно утро по магистралата се движат доста автомобили, много по-бързи от тази Honda NSX. Тя идва от времената, когато колите с голяма мощност не разчитаха на турбопълнене и не бяха широко достъпни, а резервирани за тези, които могат да се справят с тях.

Улиците на спомените

Детелината Валдорф, аутобан А5, малко на север, след това по шосе L723 – и отдясно се появява Хокенхайм. На входа нашата добре позната бензиностанция. Преди няколко седмици предизвикахме тук фурор, като се появихме с Porsche 959. Днес подобно нещо не се случва – NSX не събужда любопитството на присъстващите, не се превръща във фокус на камерите на смартфоните и дори автомивката, която сякаш се прекланяше пред 959 с ритуалните си движения, отмива праха по NSX с онова безразличие, с което би измила Civic. 

Колко погрешно недооценяване! Защото NSX е един от най-впечатляващите спортни автомобили на своето време – а неговото време трае дълго, над десетилетие и половина. Honda представя модела през 1989 г. на изложението в Чикаго като конкурент на Ferrari 328. Звучи нескромно и свръхамбициозно предвид факта, че японската компания започва да произвежда автомобили едва от 1963 г., когато Ferrari вече има зад гърба си шест шампионски титли във Формула 1. Заявката обаче не е проста самонадеяност, защото Honda хвърля огромен финансов и инженерен ресурс, за да създаде автомобила. В резултат от това NSX се сдобива с високотехнологични решения, като алуминиеви панели и ходова част, които са прикрепени към полумонокок каросерията. Независимото окачване с по два филигранни триъгълни елемента на колело конструкторът светило във Формула 1 Гордън Мъри нарича „шедьовър“. Специално за NSX Honda разработва система за контрол на сцеплението и електрическо кормилно сервоуправление, което първо се въвежда във версията с автоматична трансмисия. 

По отношение на задвижването инженерите експериментират с различни решения, като V8 и V6 битурбомотори. Тъй като NSX обаче е предвиден за удобно шофиране всеки ден, те взимат решение в полза на атмосферния 2,7-литров V6 на Legend – в немалка степен заради надеждността и ниските му експлоатационни разходи (докато двигателят на Ferrari 328 изисква смяна на ангренажния ремък на три години или 20 000 км, при този на Honda параметрите са съответно 8 години и 100 000 км). От друга страна, машината осигурява „достатъчна мощност“, както се изразява шефът на развойната дейност на Honda Нобухико Кавамото. Неговият екип увеличава работния обем на V6 мотора до 3,0 литра, оборудва го с нови цилиндрови глави и добавя високи технологии от Формула 1 и серийното автомобилостроене, като титанови мотовилки, два разпределителни вала на цилиндров ред с четири клапана на горивна камера, управлявани чрез система за променливи фази и ход. Така двигателят разполага с 274 к.с., а заради самоограничаването на японския производител до ниво от 280 к.с. дори в по-късната си версия с 3,2-литров работен обем (от 1997 г.) моторът на NSX запазва мощността си. Всеки детайл в него е изработен прецизно, с високо качество и фин баланс, допуските и толерансите са минимални, а триенето е намалено до минимум. 

Всъщност това важи изобщо за всички части на NSX, който се произвежда от завода в Точиги, където могат да кандидатстват за работа само специалисти с най-малко десет години стаж. Honda никога не съобщава официални данни относно развойните разходи по модела, но се смята, че всеки от 18-те хиляди произведени автомобила е донесъл по 50 000 евро загуба на фирмата. 

Моторът е зад вас

Светлината на автомивката се сменя в зелено. Ние се наместваме в седалките пред напречно разположения V6 мотор. В твърдението, че за образец на кабината е послужил кокпитът на изтребителя F16, може и да има нещо вярно – поне що се отнася до обзора, който осигурява. Единственият леко ограничаващ фактор са иначе тънките предни колони; всичко останало е удобно и видимо през големите стъкла – от повдигащите се фарове през предния до задното крило през панорамния заден прозорец. Завъртаме ключа. V6 моторът стартира, съединителят се задейства, спортният автомобил потегля – леко и така невпечатляващо, че ви се приисква да му кажете да не бъде толкова въздържан. Умерен шум от ауспуховите тръби, прищракване на съединителя – и това е. 

Насочваме се към боксовете, измерваме теглото, за да открием, че автомобилът тежи едва 1373 кг. Също въздържан показател, предвид факта, че всичко, свързано с лукса и комфорта, е налице: аудиосистема, електрически управлявани кожени седалки и стъкла, а също и автоматична климатична система – последната с малко некоординирани прояви, вариращи от липса на каквото и да било действие до отопление на пълна степен. Следва измерване на впечатляващия със солидната си изработка интериор. Пространството е сравнително ограничено в областта на главите, но не достига интимността, която понякога внася романтични нотки в описанията. 

Прикрепваме GPS антената на покрива, но преди да потеглим, проверяваме налягането на гумите. Освен правилните за целта стойности в наръчника на потребителя с 220 страници откриваме полезно указание, че е добре автомобилът да не тегли прикачен товар, „защото това може да доведе до значителни и необратими повреди на ходовата част.“ Аха! Друго указание пък засяга темата „алкохол и наркотици“. Ясно как. 

Време е да потегляме. Като начало измерваме отклоненията на скоростта, които при 270 км/ч максимална скорост и скала на скоростомера до 280 км/ч няма как да са твърде големи. Още един детайл от прецизността при създаването на този суперспортен автомобил. 

Суперспортен автомобил с 274 к.с.? Да, по отношение на мощността той отстъпва дори на един днешен Civic Type R, но що се отнася до съвършенството на изработката и нивото на динамичните му качества, той може да бъде квалифициран именно така. В тези области NSX все още доминира. Като например с начина, по който седите в него, силно изнесени напред, като в едноместен състезателен автомобил, защото цялата ергономична концепция е фокусирана върху водача. 

В края на дългата права изключваме контрола на сцеплението. Поглед напред. Отзад V6 повишава оборотите си до 6000, съединителят зацепва. Леко пробуксуване, след това гумите получават нужното сцепление, NSX се устремява напред, стрелката на оборотомера поема нагоре, не, направо подскача и се устремява към делението от 8200 об./мин. Втора от петте прецизно превключващи предавки, Honda достига делението от 100 км/ч след 6,1 секунди и продължава да ускорява. И още, и още, но без да измъчва пътниците си. Автомобилът е толкова балансиран, че може да ви осигури цяла сутрин забавления с ускорения, а след това възможност да заведете баба си на пазар. Колко странен е човек понякога. Пренебрегваме японските прецизни спортни модели заради липсата на емоции и възхваляваме спортните автомобили от Италия въпреки недостатъците им. 

И отново прецизност… и слънчеви лъчи

Това обаче не може да се каже за спирачките. Четириканалната ABS започва да се уморява след третото интензивно спиране, поради което се насочваме към подредения преди трибуната Mercedes слалом от конуси. 

Нашият предсериен NSX няма сервоусилвател на кормилната си уредба със зъбна рейка, но за сметка на това е с променливо предавателно отношение. И приятели, начинът по който преминава покрай пилоните, си остава сензационен! Прецизната му настройка е направена не от кого да е, а от най-добрия шофьор на света – Аертон Сена участва заедно с инженерите в довършителните работи по автомобила на пистата Сузука. На Северното трасе на Нюрбургринг те са в окончателна си фаза, като работата не свършва, докато Сена не постига това, което иска всеки шампион – съвършенството. NSX поема със стръв завоите, остър като скалпел, точен, без каквито и да било заигравки. Управлението е твърдо, директно, с изключителна прецизност около централната позиция и с незабавна, нефилтрирана обратна връзка. Ходовата част е стегната, с ясно поведение, но въпреки това изненадващо комфортна – един компромис от времената преди адаптивните амортисьори, при който спокойствието на дълги разстояния се заплаща с по-големи накланяния на каросерията при резки движения като слалом или заобикаляне на препятствие. 

При това поведението на автомобила оформя една гранична зона вместо гранична линия – по подобие на останалите модели с централно разположен двигател. Със сигурност той ще започне да се „унася“, щом сцеплението излезе от граници и моментът на завъртане около оста на автомобила стане прекалено голям. Но преди това остава възможността за дрифт или за успешно връщане в правилната траектория. Други суперспортни автомобили искат да впечатлят пилотите със своето превъзходство или непредвидимост. Honda не желае подобно нещо и затова е един истински шампион. 

Скоро ще поемем към дома, потънали в опияняващия звук от високооборотния мотор, впечатлявани от прецизността на предавателната кутия и хармонията, типична за перфектните автомобили. Преди това обаче отивам до Ernst Wilhelm Sachs Haus и поспирам, за да преживея в един миг 25 години. Спомените са бъдещето на миналото. 

 

Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт 

Коментари
comments powered by Disqus