Cadillac DeVille Cabrio, Dodge Charger R/T, Chevrolet Corvette C3 – 8 цилиндъра, 7 литра
Големите V8 мотори със седемлитров работен обем и най-малко 345 к.с. мощност (по SAE) превръщат много американски класици в легенди. Такива са Cadillac DeVille Cabrio, Dodge Charger R/T и Corvette C3, които ще ви представим заедно с техните собственици.
Михаел Лай нямал избор – трябвало да приеме факта, че съдбата му е отредила големия V8 мотор с работен обем 7025 кубически сантиметра или 429 кубически инча по американската измервателна система. Той обаче не изглежда особено разочарован от този факт. Когато се понесе по пътя с червения си и безкрайно дълъг DeVille Cabrio, широката сияеща усмивка над брадата му показва задоволство от общуването с неговия внушителен Caddy. Два метра широк, пет и половина метра дълъг и… в момента изцяло на мое разположение.
Подобно на първия VW 1200 всички модели на Cadillac от 1967 година – от „малкия“ DeVille до огромния Fleetwood Brougham с дължина 5,8 метра и тегло 2230 кг – се задвижват от един и същ мотор. За да може при тези размери луксозната марка да превъзхожда стандартните модели на Chevrolet, Ford и Plymouth, монтирането на двигател с обем седем литра и мощност 345 к.с. (по SAE) изглежда напълно разумно решение. В началото Михаел Лай обаче не отдавал особено значение на този факт. „Исках след редица йънгтаймери най-после да притежавам истински класик – при това по възможност голям, удобен шестместен кабриолет, още по-добре, оцветен в яркочервено“, отбелязва 39-годишният машинен инженер. След всичко споменато човек някак подсъзнателно се насочва към марката Cadillac.
Caddy с лице на Diplomat
И все пак, кой да избере? Михаел се насочва към DeVille Convertible от 1967 година. Строго оформената предна част с двойки вертикално разположени предни светлини е заимствана от първия Pontiac GTO и по-късно е пренесена в Opel Diplomat. Самовлюбените свръхнадути чудовища с перки от 50-те години не са сред любимите автомобили на Михаел. „Харесвам правите линии и изчистените повърхности в дизайна на Cadillac от шейсетте.“ Те от своя страна още повече подчертават огромните размери на кабриолетите от това време.
Големият V8 мотор със своите 345 конски сили по SAE при сравнително умерените 4600 оборота в минута и всемогъщия въртящ момент от 651 Нм, който се насочва към колелата през тристепенна автоматична трансмисия, е най-добрата основа за комфортно пътуване и дори в наши дни изглежда самоуверен. Това важи най-вече за водача, защото върху регулиращата се по електрически път в шест посоки цяла предна седалка с облегалка за лактите пътникът или пътниците се съобразяват безпрекословно с потребностите на човека зад волана. А какво да кажем за интегрираната в предната част на калника светлина, която при натискане на лостчето за мигачите осветява улицата, по която се готвите да завиете?
Въпреки че не е бил приоритет за Михаел, сега именно V8 моторът е главният виновник за удоволствието от пътуването. „Той понася автомобила напред елегантно и някак без усилие. Човек на мига усеща плътния характер на въртящия момент. Теглото и размерът на автомобила на практика не играят роля с този мотор.“ Стига да е достатъчно широко, маневрите за изпреварване на междуградски пътища не карат водача да се поти. Въпреки големината си каросерията е добре обозрима и позволява дори паркиране в градски гаражи. И все пак в името на здравето на този брилянтен автомобил е добре да се въздържате от последното.
Макар и по-къс с 40 см от DeVille, същото важи и за приближаващия Dodge Charger R/T на Файт Шол. Със своите 5,28 метра черното купе от 1969 година навремето се е причислявало към средния клас в Щатите. За сметка на това обаче двигателят V8 с безкомпромисния работен обем от 7,2 литра (440 куб. инча), принадлежи към „фулсайз“ категорията и по този начин придава на модела пълноправен статут на muscle car. Наред с модели като Chevrolet Chevelle SS 396, Buick GSX, Oldsmobile Cutlass 442, Plymouth Roadrunner и Pontiac GTO.
Със своите качества Charger не само си осигурява подобна квалификация, но става обект на вниманието на Файт Шол, който отдавна мечтае за подобен модел. 55-годишният управител на фирма за хладилна техника е голям фен на класически модели с високо ниво на разпознаваемост. „Такива, които можеш да идентифицираш от 50 метра.“ Големият V8 мотор подсилва усещането за автентичност. Явно този нюанс също е сред любимите философски елементи в автомобилното верую на Шол, който има в гаража си и един Jeep Grand Wagonеer от 1986-а и един Corvette от 1969 година. „Джипът“ се перчи с цялата хромова украса, запазила стила на 60-те години, и с ръчно изработени дървени страници в стила на Woody моделите, а Corvette разполага с 5,7-литров култов V8 агрегат. „Харесвах колите си, но определено усещах някаква липса – тази на американска икона с big block V8.“
Please, only Triple Black Factory
Придобитият през април 2016 година Dodge Charger R/T запълва тази празнина от раз. След продължително търсене Шол открива в Холандия един автомобил в перфектно състояние с оборудване Triple Black Factory: черна боя, черно винилово арматурно табло и черна кожена тапицерия. Купето пребивава 43 години в Щатите като семейна собственост и е шофирано и обслужвано редовно. „Този автомобил ме грабна. Всичко по него е в оригинално и почти перфектно състояние. Само в такъв вид един Charger може да изрази своето уникално съчетание от лукс и спортен характер“, отбелязва Файт за своята нова играчка.
Двигателят Magnum с 440 куб. инча и 380 конски сили по SAE много ярко хармонира с агресивната визия на Charger и е допълнен по подходящ начин от високо ценения спортен пакет R/T, включващ кръгли контролни уреди на арматурно табло с дървен фурнир, отделни предни седалки, по-твърдо настроени амортисьори и двойни ауспухови тръби, които разнежват погледа. Ако ви е достатъчен базов Charger, ще трябва да се задоволите с 5,2-литров двигател с 233 конски сили по SAE. Като цяло обаче имало възможност за широк избор от оборудване и задвижване, включващ шест V8 мотора – освен споменатия базов, още три версии на 6,3-литров, един 7,2-литров и легендарния седемлитров Hemi с V-образно разположени клапани.
Напълно в естеството на нещата е величественият Magnum V8 да няма никакви проблеми с доста леката от днешно гледище каросерия, тежаща 1670 кг. Въпреки че автомобилът е оборудван със значително по-широки от стандартните гуми, при всяко по-рязко потегляне на светофар те оставят плътни черни черти върху асфалта. А когато вали дъжд, сравнително малко натовареният заден мост има сцепление колкото на лед. „В такива случаи си оставам вкъщи“, отбелязва Файт. И всеки път, когато слеза в гаража си за някоя бутилка, той се възхищава отново и отново на своя Charger R/T.
Подобно на него Михаел Ланген също изпитва чиста радост, когато вижда своя Big Block Corvette. Онова първично щастие, което Corvette разкрива пред дълбоко опиянения от същността му автомобилен любител. „Спомням си как през 80-те години в Щатите, на магистралата, до мен един човек шофираше жълт Corvette C4. Лицето му излъчваше такова невероятно щастие.“ Тази картина дълбоко се запечатва в паметта на 50-годишния днес бизнесмен и след 30 години той материализира мечтата, породена от спомена.
Corvette, Charger или Mustang
При Михаел любовта към класическите автомобили е резултат от естествена еволюция на любовта към мотоциклетите и един ден той споделя хрумналата му идея със съпругата си Аня-Марен. „Подобни неща трябва да се обсъдят с жената до теб“, отбелязва той. Въпреки че и двамата споделят една и съща страст към Америка и почти всяка година посещават някой различен щат, интересът им се насочва само към три конкретни модела – Charger, Corvette и Mustang. Победител става Chevrolet Corvette C3 от 1969 година със седемлитров V8 двигател L68 (427 куб. инча), 406 к.с. по SAE и четиристепенна механична предавателна кутия. Близък приятел открива край Лос Анджелис автомобила мечта за семейството, боядисан в деликатно бургундско червено. След това той поема на път към Щутгарт през Панамския канал.
Изпълнен с ентусиазъм, Михаел описва достойнствата на своя Corvette и аргументира правилния избор – по онова време никой европейски производител не е можел да предложи автомобил с мощност 400 к.с. А и този невероятен дизайн „бутилка от Кока-Кола“ с демонтиращи се елементи на покрива и задно стъкло. А също и нещо, което много хора не знаят: „Тримата астронавти от Аполо 12, които кацат на Луната на 19.11.1969 г., няколко месеца след колегите си от Аполо 11, получават като благодарност от General Motors по един Corvette със седемлитров V8 двигател L68.“
А като стана дума за космически кораби, респективно ракети, ето и малко числа – 406 к.с. по SAE, 1545 кг тегло и четиристепенна механична трансмисия. И да, пътникът до Михаел, дълбоко интегриран в седалката на Corvette, се чувства като в реактивен самолет. А когато главният пилот подаде газ, автомобилът се устремява напред с безмилостното ускорение на F-104 Starfighter. Движението става стабилно праволинейно обаче едва когато се премине от първа на втора предавка.
Малък недостатък на автомобила с V8 мотор, три двукамерни карбуратора и механична трансмисия според собственика му е дискомфортът при движение в градски условия. На помощ идва един закупен преди три години тъмнозелен Chevrolet Chevelle Coupe от 1970 г.с 5,7-литров Small Block V8, който Михаел шофира в такива условия. Малък страничен ефект от това е снижаването на разхода на гориво с цели десет литра до приемливите 15 л/100 км.
Заключение
Редакторът Франц-Петер Худек: Трима толкова щастливи от своите автомобили собственици. В наши дни това би било радостно за всеки производител. Макар и разполагащи с мощта на big block двигателите, притежателите им са всичко друго, но не и някакви „състезатели“ или позьори на светофарите. Всъщност те са отлично информирани хора, обичащи виното, които искат да имат в избите си най-доброто и да споделят всяка капка с приятели и ценители.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Карл-Хайнц Аугустин