Наскоро Hyundai успя да спечели с i10 купата в малкия клас на автомобилите с цена около 20 000 лева. Сега Citroën се включва в играта с новия С1. Как стилният французин ще се пребори срещу конкурентите от Италия, Корея и Чехия?
Да се справят със задачите на всекидневието и дори да го осветяват с чара на оригиналността, като същевременно не струват много – изобщо на малките автомобили никак не им е лесно. Във всеки случай животът им е много по-труден, отколкото на луксозните хай-енд карети, на чиито купувачи им е все едно дали ще дадат няколко хилядарки повече, или по-малко. Но някой трябва да се сражава и на фронта в малкия клас – и понеже търсенето на универсални или пък оригинално изглеждащи минимодели расте по целия свят, браншът полага действително големи усилия, за да поддържа участниците в добра кондиция. Сега Citroën обнови основно своя С1, който се бори в сравнителния тест срещу Skoda Citigo, Fiat Panda и Hyundai i10, така да се каже, и от името на Peugeot 108 и Toyota Aygo. Известно е, че с изключение на някои външни детайли моделите от тази междуконтинентална тройка са конструктивно еднакви, каквито бяха впрочем и техните предшественици.
Ако говорим без заобикалки, ще трябва да признаем открито, че в Германия и четирите изпитвани автомобила са позиционирани над магическата ценова граница от 10 000 евро. Причината е, че производителите просто не предлагат за тестове евтините базови версии, понеже впоследствие би им било доста трудно да ги продадат. Все пак и купувачите на тези автомобили предпочитат да се обзаведат с известен лукс и интересни цветове, за което са готови и да бръкнат малко по-дълбоко в джобовете си.
Тъкмо разкрасяващите декорации са основен мотив при Citroën C1, защото на тестовото рандеву френският модел е дошъл в специалната дебютна версия Airscape Feel Edition. Зад дългото име се крие привлекателен пакет оборудване за серийния Airscape с надиплящ се покрив с размери 80 на 76 см, който обещава, че
Citroën C1 е истинско удоволствие на свеж въздух
Това е до голяма степен вярно. Оцветеният в яркочервено – подобно на корпусите на страничните огледала и характерната централна конзола – отварящ се покрив придава на късичкия С1 с неговия забележителен изцяло остъклен заден капак една дръзка нотка, която контрастира сполучливо със заплашителната долна част на предницата в стила на дивия DS3. С натискане на бутон покривът се изтегля силно назад и превръща С1 в ландолет. Глухо биещият звук от с въздушния поток бива потискан ефикасно от един повдигащ се спойлер, който обаче при бързо шофиране също произвежда аеродинамичен шум.
Усещане за въздух и просто цари и върху предните седалки с психеделична окраска тип зебра, които биха могли да предлагат и по-добра опора за гърба. Водачът гледа напред над широката равнина на арматурното табло от твърда черна пластмаса, през голямо челно стъкло и от време на време спира поглед върху циклопичния скоростомер, който се мести нагоре-надолу заедно с регулиращия се по височина волан в комплект със закрепения сякаш допълнително отляво оборотомер. Това може да ви се стори прекалено игриво или пък забавно, но четливостта на скалите не е много добра заради слабия контраст. По-скоро като проява на скъперничество се възприемат някои други детайли: електрическо регулиране за разположеното учудващо далеч въпреки скромната широчина на кабината дясно странично огледало се предлага само за върховата версия Shine, и както са постъпили и от Skoda при Citigo, хората от Citroën са спестили вентилационните дюзи в средата на арматурното табло.
Нека спрем дотук с оплакванията, чиято тема би могло да бъде и съвсем оскъдното пространство на втория ред седалки. Нали малката дължина на С1 все пак би трябвало да има някакви последствия. Затова – да палим мотора и да потегляме. Малкият трицилиндров двигател присъства отчетливо в интонационната среда на интериора, но тегли бодро на ниските предавки. Някъде между 3000 и 5000 оборота амбициите му осезаемо намаляват, което се проявява като слабост още на леки изкачвания. По-нагоре в оборотната скала обаче моторът отново си поема дъх и с ясно доловим рев продължава да ускорява. Превключването и въртенето на волана не изискват големи усилия, автомобилът сърфира елегантно през града, съумява да се възползва и от най-малката пролука и се чувства там на сигурно място. В сравнение с предшественика си С1 притежава предимството на нова ходова част с по-комфортно окачване. Наистина, при по-динамично шофиране в завои то предизвиква известно поклащане, но С1 ви позволява да пилотирате доста енергично, преди за започне да плъзга предните си колела или дори да повика на помощ ESP.
Тук радостта от автомобилното битие присъства в пълна мяра и тя не бива помрачена дори когато 35-литровият резервоар се изпразни – ако сте го давали по-кротко, при зареждането ще отчетете разход под важната граница от пет литра на 100 км; средно в теста моделът на Citroën изразходваше по 6,2 литра.
Fiat Panda демонстрира гъвкавост
Така С1 със своя модерен трицилиндров двигател регистрира точно половин литър по-малко от представителя на Fiat. „И какво от това?” – ще попитат феновете на Panda (които далеч не са малко) и ще похвалят равномерния ход на единствения четирицилиндров мотор в този сравнителен тест. Със своите 1,2 литра работен обем този агрегат с по два клапана на цилиндър от старото изпитано поколение на моторите Fire вече се възприема почти като „биг блок”. Той не дръпва с груба сила, но работи с постоянна тяга в целия оборотен диапазон и показва почти толкова добри стойности за еластичност, колкото създаващия впечатление за доста повече задвижваща мощ Citigo и е тъй тих, че в кабината скоро започват да доминират шумовете от въздушния поток и търкалянето на гумите. С толкова равномерен и спокоен ход в обстановката на Panda (нека споменем само уредите в стила на очила с дебели рамки, каквито на времето носеше Нана Мускури, или причудливия лост на ръчната спирачка) този мотор изглежда някак прекалено изтънчен. Защото Panda е един чудат симпатяга, който може да прави много неща добре, но малко – много добре.
Благодарение на плъзгащата се двуместна задна седалка (срещу доплащане) и щедро оразмерения заден капак Panda е доста подходяща из изпълнител на транспортни задачи. От друга страна, нямаше да е лошо, ако седалките бяха по-комфортни (предните са тапицирани малко небрежно, а задните – извънредно твърдо и с много стръмни облегалки) или ако ходовата част реагираше по-еластично. С обичайните като качество на настилката второстепенни пътища Panda се справя с известно поклащане и филтрира голяма част от неравностите (като в завоите, за съжаление се губи и малко от усещането за контакт с пътя поради недотам информативната кормилна уредба). На предполагаемо равен аутобан обаче без разбираеми причини се появяват вибрации, които ни карат да си мислим за зле балансирани колела.
В замяна на това повдигнатата позиция на седене с добър обзор във всички посоки е просто чудесна; същото се отнася и за грижливата защита на каросерията посредством пластмасови планки и лайстни. При съприкосновения на паркинга те предпазват лака на каросерията от скъпо струващи драскотини.
За благоразумие свидетелства и обстоятелството, че Fiat предлага датчиците за паркиране отзад срещу доплащане в пакет с асистента за аварийно спиране City. Но щеше да бъде още по-добре, ако страничните въздушни възглавници отпред не трябваше да се поръчват допълнително, а присъстваха серийно на борда както при конкурентите. Светлини и сенки се редуват при Panda и при измерването на спирачния път – на суха настилка стойностите са нормални, но на мокро те се влошават, за да станат заплашително големи върху намокрено само от едната страна трасе. Въпреки че в тази форма Panda е на пазара едва от началото на 2012 г., в някои отношения тя изглежда остаряла в сравнение с конкурентите.
При Hyundai i10 няма празно
Дали с това имаме предвид Hyundai i10? Да, тъкмо него. Забележителен е неприсъщият за малък автомобил начин, по който си върши работата този корейски модел. Арматурното табло изглежда съвсем пълноценно, с големи контролни уреди, седалките са добри както на първия, така и на втория ред, а най-отзад при 252 литра багажен обем ще намери място и по един сак за всеки от пътуващите.
Окачването се включва в играта добронамерено и съпричастно – независимо дали автомобилът е празен, или натоварен, а i10 кара водача си да забрави много бързо, че управлява малък модел. За това напомня само малкият трицилиндров мотор отпред, който впрочем няма лоши прояви по отношение на равномерния ход. Той обаче не набира обороти с такава лекота като двигателя на Fiat или на Skoda, затруднява се в по-ниските регистри и по-често иска да превключите на по-ниска предавка. Правите го с удоволствие, защото високо разположеният скорост лост с прецизен, къс ход просто ви изкушава да го използвате. Освен това i10 е тих, сигурен и чевръст на пътя, приемливо лаком с 6,4 литра на 100 км среден разход в теста и в добавка се продава с пет години гаранция за техниката срещу привлекателна цена на нивото на Panda.
Skoda Citigo установява приоритети
Останаха ни малко редове, за да разкажем за Skoda Citigo, но ще се опитаме да се вместим и в тях. Най-важното обаче вече сме го казвали много пъти, например в статиите за тестове с VW Up. Както е известно, Citigo е негов пряк роднина – тоест около него витае същата сериозна аура на съзнаващия дълга си професионалист. Тук по принцип не търпят слабости. И ако все пак някой ги открие и посочи – като например пестеливо разположените превключватели за задвижване на прозорците, голямото количество твърда пластмаса или неособено полезните открехващи се прозорци отзад, тяхното наличие бива защитено с необходимостта да се пести, за да може да се инвестира на други, много по-съществени места.
Например – в грижливата изработка или във фино настроена и балансирана ходова част, която, макар и да влиза в леки колебания с пълен товар върху дълбоки вълни по настилката, в нормални условия с прецизната и стегната работа на окачването буди желания за спортна версия с над 100 к.с. под късия преден капак. Това, че благодарение на най-голямата си вътрешна широчина Citigo изглежда най-просторен, а сгъващата се облегалка на предната дясна седалка (с доплащане) му придава прилични транспортни качества, се вписва добре в общата картина на един чисто конструиран във всяко отношение автомобил, който функционира добре още в базовата си версия. Разбира се, срещу много пари той може да бъде разкрасен и индивидуализиран. Но това е обичайна практика за днешните автомобили в класа под 20 000 лв.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Hyundai i10 Blue 1.0 Trend
456 точки
i10 печели с малка преднина благодарение на балансираните си качества и привлекателната цена. Оценките за разходи са изцяло в негова полза.
2. Skoda Citigo 1.0 Elegance
454 точки
Оценките за качествата дават отчетливо предимство на отличаващия се с мощен мотор, сигурно поведение на пътя и вътрешен простор Citigo. Пречка за победата е единствено високата му цена (в Германия).
3. Citroën C1 VTI 68
412 точки
C1 е жизнерадостно цветно явление в малкия клас. Ако рядко се нуждаете от четири места, ще получите в негово лице добър спътник, а версията с две врати би ви спестила част от цената.
4. Fiat Panda 1.2 8V
407 точки
Panda не успя да победи в нито един раздел от теста, а по отношение на сигурността показа слабости. Четирицилиндровият й мотор работи приятно, но е сравнително лаком.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт