Корейският спортист отправя предизвикателство към царя на завоите
Като самопровъзгласил се господар на всички широки и тесни завои сега голямото Mini трябва да защити титлата си срещу един Hyundai, разчитайки на двигател с 306 к.с., двойно предаване и автоматична трансмисия. Кореецът атакува с 275 к.с. и самоблокиращ диференциал. Дали това ще е достатъчно?
Сигурно селският живот не е чак толкова лошо нещо. Според анкетите независимо от урбанизацията 44 процента от германците биха желали да живеят на село. Е добре, но само 15 процента от населението живеят в градове и села с по-малко от 5000 жители – впрочем едното не е задължително да има нещо общо с другото. Но ако принадлежите към споменатите 44 процента и си търсите подходящ автомобил за бягство от града с последващо заселване по-близо до природата, auto motor und sport може да ви даде съвет. Както винаги.
Затова през тези страници се носят модели на Hyundai и Mini, които вършеят по лъкатушните пътища с мотори, развиващи около 300 к.с. В случая с Clubman бягството от града протича особено сполучливо – това се дължи не само на типичното за марката хипстърско излъчване, придобило малко по-екзалтиран вид от модернизацията насам (Ще споменем само задните светлини с „Юниън Джак”.) Въпреки цялата тази лайфстайл натовареност, която е с по-скоро идеален характер и поради това допринася само условно за внушителното тегло от 1604 кг на тестовия екземпляр, автомобилът се втурва в битката с лудешки възторг.
В това време двулитровият му агрегат от семейството B47 на BMW се старае да поддържа сериозен тон, преорава с тътен целия оборотен диапазон, побратимява се с осемстепенния автоматик и електронно управляваната система за двойно предаване – толкова интимно, че комбито се изстрелва до 100 км/ч само за 4,9 секунди. Ако смятате, че тази стойност е просто наследена от други модели – добре дошли на село! Тук умеят да ценят традициите.
А пък в случай че всичко това ви се струва прекалено бързо – спирате и толкова. При Mini това се получава също толкова добре, колкото ускоряването – поне що се отнася до постоянството и силата, с която се убива скоростта. Единствено дозирането на спирачното усилие изисква привикване, понеже педалът оказва ненужно голямо съпротивление.
Идва жегата
Налага се да свиквате и с кормилната уредба – защото усещането е, сякаш тя би искала самостоятелно да гони Clubman по завоите. Още на магистралата ви нервират прекалено горещите й реакции, на които се противопоставя прилично доброто движение в права посока. Но нали тъкмо това очакваме от спортна машина като това Mini? Възражението се приема. Но дори тогава, когато второстепенният път изкушава с възможно най-атлетичните завои, Mini не успява да се слее в единна мрежа с управляващото устройство в главата на водача. Това започва още с неоптималното дозиране на спирачките. После пламенната кормилна уредба се стреми да вкара в завоя предната част на автомобила, която обаче не споделя нейния ентусиазъм.
Изненадващо рано Clubman започва да се плъзга с предните си колела, с изненадваща упоритост задната част игнорира провокациите към поднасяне с отнемане на газта и изненадващо късно се задейства ламелният съединител, за да изпрати въртящ момент към задните колела. А тягата наистина би влязла в работа, когато ускорявате на излизане от завой. Съгласни сме, че подобно мрънкане попада в същата категория като въпроса „Защо с козуначената кифла ми сервират само масло, а не и ягодов конфитюр?” Но пък очакванията към едно Mini продължават да са много високи – особено що се отнася до динамиката на пътя.
Дали сега вече Clubman не е ориентиран към собственици на Golf, които намират автомобила си за прекалено скучен? Във всеки случай производителите сигурно виждат нещата в такава светлина. Оттам и размерите – макар и с 4,27 м дължина все още да е значително по-къс от своя конкурент, моделът разполага с повече стандартно място за седене и вътрешна височина. Последното сигурно се дължи на великолепно ниско монтираните, обхващащи тялото седалки. Багажник? Да, има някакъв. Най-доброто в него са ниският праг за товарене и гъвкавите трансформации; двукрилата врата обаче вече не се възприема като чак толкова ефектна. Мнозина ще се зарадват на гостоприемния й вид по-малко, отколкото на възможността за пренасяне на дълги товари.
Рядко някой автомобил може да ви въодушеви с такова мощно ускоряване, да ви изкуши към пубертетски изцепки, като нощно препускане с висока скорост по аутобани, както го прави JCW. Ако всичко във Великобритания ставаше толкова бързо, страната отдавна щеше да е напуснала не само Европейския съюз, но и нашата галактика.
За разлика от съперника си Hyundai се чувства тук много добре; i30 отстъпва леко пред бързината на Clubman, но се фокусира върху изживяването за скорост. Дали е бавен? Не, естествено. Шестстепенната предавателна кутия пречи на бързите спринтове поради предавателните числа и ръчното превключване – което пък от своя страна създава очарованието на i30 N.
Във варианта Fastback и този модел демонстрира преклонение пред прагматизма, сякаш един Hyundai не го прави по дефиниция. Така че автомобилът разнася насам-натам един голям багажник, но не и много място отзад, функциите му се управляват по-лесно, отколкото в Mini, но пази пътниците с по-малко системи за подпомагане.
С любов и плам
Той обаче ви помага отлично при шофирането, като изключим малко високата позиция на седене. Седалките са по-големи от предлаганите в конкурента, подкрепят тялото също толкова добре и могат да се настройват оптимално. И тогава N Performance се втурва с рев напред; неговият четирицилиндров турбомотор реагира енергично, освен това гърми и трещи по-убедително с изпускателната си уредба с управляеми клапи.
Въпреки че и двата задвижващи агрегата не предизвикват чак фойерверк от емоции, моторът на i30 изразява усърдието си по малко по-впечатляващ начин, говори за него на по-висок глас, но не разгръща мощността си по-хомогенно и по-енергично от мотора на Mini. Корейската машина обаче работи по-неикономично; Тук на JCW помага променливото управление на клапаните и разпределителните валове. При тестовия разход се очертава разлика от 0,8 л/100 км в полза на Clubman. В замяна на това моделът на Hyundai се адаптира по-гъвкаво първо към водача (характеристиките на амортисьорите, на контрола на стабилността, на блокировката на диференциала и на двигателя, както и други неща могат да се настройват чрез бордовия монитор), а после и към завои с всякакъв радиус.
Естествеността на реакциите на този автомобил характеризира неговата същност – тук нищо не изглежда като плод на допълнителни и мъчителни конструкторски усилия; всичко се възприема като органично свързано и разбиращо се от само себе си. Окачването и кормилната уредба си сътрудничат и ви позволяват да влизате спокойно в завоя, разлюлявайки задната част, да следвате радиуса неутрално и после дори да се престараете с рано подадена газ, понеже блокировката на диференциала се справя извънредно сръчно с вълната от въртящ момент към предните колела – макар и не съвсем без теглене във волана. А ако искате, дългата задница отново може да „оживее”, уха!
И тъй – докато Mini може да ви изведе особено бързо от града, сред природата се движите особено бързо с Hyundai. Той по начало е и по-евтин, но това би трябвало да се очаква. Неочакваното обаче е, че i30 N побеждава JCW, венеца на всички Mini, в неговата коронна дисциплина.
Заключение
1. Hyundai (413 точки)
Ако желаете да се доближите до ирационалното откъм рационалната му страна, ще се спрете на i30 N. Безпроблемен автомобил, просторен и евтин. Освен това той те грабва – на пътя е чевръст, жизнен и увлекателен.
2. Mini (406 точки)
Ако желаете да засилите ирационалното още повече, ще се спрете на Clubman JCW – най-непрактичното от всички комбита с неговия яростен, икономичен задвижващ агрегат, но с доставяща по-малко радост управляемост.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Тайсън Джопсън