Една срещу друга са изправят три интересни алтернативи от компактния клас
Всъщност много хора винаги ще намерят основателна причина да не си купят дизелов автомобил. Техните доводи често засягат цените на горивата или звука на двигателя – а в много случаи просто една съвсем елементарна сметка показва, че ако човек не изминава голям пробег с автомобила си всяка година, то инвестицията в дизелов мотор би могла да се окаже трудно изплатима.
Затова в този сравнителен тест ви преставяме трима представители на компактния клас с малки бензинови двигатели – базовите варианти на три популярни моделни семейства. Като още отсега правим уговорката, че тук думата „малки” следва да се приема не съвсем буквално: в компактния сегмент вече почти не се срещат двигатели с мощност под 100 к.с., а делът на даунсайзинг агрегатите с турбопълнене и висок въртящ момент непрекъснато расте. Например Nissan изобщо не предлага своя Pulsar с атмосферни двигатели, а при Opel доплащането за еднолитровия трицилиндров турбомотор спрямо 1,4-литровия атмосферен модел със 100 к.с. е в рамките на напълно приемливата сума от малко над 2300 лева. В Hyundai часовниците (все още) са настроени по старото време.
Hyundai: солидно представяне
Трицилиндровият турбодвигател със 100 или 125 к.с. на компанията вече е готов и съвсем скоро ще стане част от гамата на i30, но засега базовото изпълнение на модела все още се задвижва от стария атмосферен 1.4, който дори беше модернизиран в началото на тази година. Моторът е намалил теглото си с 14 килограма, но все още не разполага със система за директно впръскване на горивото. i30 1.4 е с начална цена 29 990 лева, а изпробваното изпълнение Comfort започва от 35 990 лева. На пръв поглед цената може и да не изглежда чак ниска, но едно по-внимателно разучаване на стандартното оборудване показва, че тя е наистина изгодна. Серийно на борда са дори удобства като двузонов климатроник и подгряване на волана и седалките. Използваните материали оставят добро впечатление, а оформлението на кокпита е атрактивно, без да създава някакви неудобства от ергономично естество; местата за поставяне на предмети също са в изобилие. Единственото, което липсва в екипировката, е по-богат избор от асистиращи системи: когато i30 се появи на пазара през 2011 година, асистентите за наблюдение на мъртвия ъгъл и за следене на пътната лента все още се смятаха за екзотика в компактния клас, като подобни предложения липсват в асортимента на модела и до днес.
Което всъщност не омаловажава факта, че i30 е един просторен и функционален автомобил. Той е единственият модел в теста, при който след сгъване на задните седалки се образува товарно пространство с напълно равен под, при задействане на централното заключване през тъмната част от денонощието дръжките на предните врати биват осветени, а големият екран на инфо-развлекателната система е оптимално разположен и отлично четим.
Още при първите километри на пътя обаче става ясно, че приятно возещият i30 вече не е сред най-младите представители на продуктовата гама Hyundai – пътното поведение е сигурно, но доста индиферентно. Кормилната уредба разполага с три режима на работа – „Normal“, „Comfort“ и „Sport“ – за съжаление общото между тях е почти пълното отсъствие на обратна връзка за контакта на предните колела с пътя. Също толкова вяло се представя и двигателя – той работи приятно тихо под 4000 в минута, но тягата му е твърде оскъдна. При преодоляване на изкачвания единственото, което може да помогне, са високите обороти, само че те никога не остават незабелязани: над 5000 оборота в минута четирицилиндровата машина започва да бръмчи силно, а самото набиране на обороти също е доста неохотно. Късите предавателни числа на чудесно превключващата шестстепенна трансмисия не успяват да компенсират недостатъчния темперамент на задвижването, но затова пък оказват влияние върху разхода на гориво – средната измерена в теста стойност от 7,6 литра на 100 километра не е съвсем скромна. Наличието на принудително пълнене с турбокомпресор със сигурност не би се отразило никак зле на иначе сигурния и снабден с надеждни спирачки Hyundai – в този тест i30 се представя като футболен тим без изявени звезди в състава си, но и без непростими слабости.
Pulsar: впечатляващо просторни задни места
Търсенето на сериозни предимства в Nissan Pulsar не продължава никак дълго. Най-силното измежду тях се разкрива още при първото отваряне на задните врати – пространството пред не съвсем удобните заради твърдата тапицерия и с една идея прекалено късите седалищни части задни места е направо гигантско за представител на компактния клас. Тук дори хора с висок ръст могат да пътуват нашироко и с изпънати крака, но независимо от това Pulsar не е чудо по отношение на вътрешния обем: мястото за главите отзад е леко ограничено от външните страни на купето, а на предните седалки с недостатъчно добре изразени контури се усеща недостиг от място в широчина.
Приятно извитото табло е изработено преобладаващо от твърди пластмаси. Единствено контролните уреди придават известна доза изтънченост на иначе семплата атмосфера. Екранът на инфо-развлекателната система е малък, графиките му изглеждат доста остарели и при пряка светлина стават трудни за разчитане. Усещането в този модел на Nissan е някак аскетично – въпреки че в нивото на оборудване Acenta той е твърде прилично оборудван и срещу доплащане може да бъде екипиран с някои наистина модерни опции като система за 360-градусово наблюдение с камери и LED светлини. Тези интересни предложения обаче могат да бъдат открити само при по-скъпите версии на модела.
1,2-литровият четирицилиндров турбодвигател се заема работа енергично и почти без характерната за този тип мотори турбодупка, като започва да тегли уверено още от ниските обороти. 7,2 л/100 среден разход в теста изглежда повече от приличен с оглед на отличното представяне на мотора – резервите от мощност са напълно достатъчни за дълги пътувания с повече хора на борда. Ако не броим може би твърде високо монтираните седалки, изглежда, че тук имаме добри предпоставки за приятни моменти зад волана. Очакванията ни се оказват в голяма степен основателни –
Pulsar с лекота се стрелка през завоите с приятна лекота, което не би трябвало да е изненада предвид факта, че ходовата му част е заимствана от Juke – макар и с по-меки настройки и съответно по-осезаеми колебания на каросерията.
Ако водачът все пак прекали с ентусиазма си и недозавиването стане твърде силно, ESP се намесва рязко и безапелационно (което дава своето негативно отражение в слалома). Други не съвсем приятни моменти при шофирането на този автомобил са неособено добрата изолираност на пътническото пространство от външни шумове, както и донякъде колебливите спирачки. За спиране от 140 км/ч Pulsar се нуждае от над пет метра повече в сравнение с Opel.
Astra: удоволствие от шофирането
С участието си във всички тестове досега новата Astra ясно доказа, че по отношение на динамиката на пътя заслужава да се причисли към най-добрите представители на своя сегмент. При този автомобил много неща са направени както трябва – да започнем например с позицията на седене. Предлаганите срещу допълнително запращане AGR седалки са монтирани приятно ниско и съчетават чудесен комфорт с надеждна странична опора при спортно каране. Задните седалки на Opel също са най-добрите в теста – с ергономичен контур на тапицериите и добра опора за раменете. Въпреки спускащата се назад линия на покрива, мястото за главите на пътниците от втория ред не показва никакви компромиси.
Единственото, което можем да пожелаем повече от ходовата част на Astra, е малко повече рафинираност при преминаване през къси и резки неравности по настилката. На моменти возията се усеща откровено твърда – което не би било проблем, ако Opel не се бяха отказали от адаптивното окачване на предишното поколение на модела, при което с натискането на бутон водачът можеше да избира между повече комфорт и по-спортна стойка на пътя. И въпреки всичко сме склонни да причислим не винаги оптималната возия на Astra към дреболиите, което човек може да прости с оглед на чевръстото поведение на пътя. Моделът на Opel носи истинско удоволствие при шофиране и демонстрира почти спортно поведение в завои.
Няма спор – по отношение на пътното поведение всичко в Astra e на ниво. А как стои въпросът със задвижването? Трицилиндровият мотор със 105 к.с. (среден разход в теста 6,8 л/100 км) не е и няма претенциите да бъде расов спортист, но се представя напълно достойно – набира обороти с лекота, има приятен неравноделен тембър, без да става прекомерно шумен, а тягата при средни обороти е радващо мощна. Стига водачът да поиска това от него, моторът с изявена лекота се развърта чак до червената граница на оборотите, но това не е задължително условие, за да се движи Astrа бързо и темрепаментно.
Естествено, автомобилът не е лишен и от някои недостатъци, като например липсата на възможност за постигане на равен под на багажника при сгъване на задните седалки, или пък не съвсем идеалната ергономия. Независимо от това обаче, Astra уверено печели този тест, а широкият набор от асистиращи системи и възможността за поръчване на матрични LED светлини дори я доближават до висшето автомобилно общество.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. Opel - 426 точки
Astra не вози съвсем хармонично – факт. Това обаче не пречи на новото издание на модела заслужено да бъде победител в теста – с чевръсто пътно поведение, добър вътрешен простор, множество системи за подпомагане на водача и енергичен двигател.
2. Hyundai - 390 точки
Моделът на Hyundai е радващо просторен и комфортен, но за съжаление двигателят му е твърде муден, а предлагането на асистиращи системи е по-скоро скромно. С оглед на богатото оборудване, цената му е наистина изгодна.
3. Nissan - 386 точки
Представянето на Pulsar е някак нехармонично. Например вътрешният простор е впечатляващ – но не навсякъде. При изработката личат някои пропуски, резултатите от спирачните тестове също не са много добри.
Технически данни
1. Opel | 2. Hyundai | 3. Nissan | |
---|---|---|---|
Работен обем | 99 куб. см | 1368 куб. см | 1197 куб. см |
Мощност | 77 кВт (105 к.с.) при 5500 об./мин | 74 кВт (100 к.с.) при 6000 об./мин | 85 кВт (115 к.с.) при 4500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
170 Нм при 1800 об./мин | 134 Нм при 3500 об./мин | 190 Нм при 2000 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
11,6 сек | 12,3 сек | 11,7 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
35,0 м | 35,2 м | 36,7 м |
Максимална скорост | 200 км/ч | 183 км/ч | 190 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,8 л/100 км | 7,6 л/100 км | 7,2 л/100 км |
Базова цена | 35 595 лева | 35 990 лева | 33 190 лева |
:-)
Работен обем на Opela 99 куб. см?