Корейците отдавна не привличат клиенти с ниски цени – а какво правят испанците
Горди и самоуверени като SUV гигантите от висшия клас, практични и гъвкави като ванове от средния клас: Hyundai Santa Fe и Seat Tarraco предлагат най-доброто от два свята. Ние ги изпитвахме доста време, прехвърляйки се от единия в другия, и ще ви покажем кой се справя по-добре.
Първа сцена: Въпреки че ни бяха съобщили друго, Seat Tarraco пристига на сравнителния тест с TDI мотора от 150 к.с. По-мощната версия със 190 к.с. не е на разположение към датата на теста. Също толкова ограничен е изборът при Hyundai Santa Fe, чийто единствен дизелов вариант с двойно предаване и автоматична трансмисия е оборудван с агрегата 2.2 CRDi с 200 к.с.
Тъй че вече няма защо да се замисляме много-много над подобни неравенства, което в случая с Hyundai се отнася и за оборудването. Ако просто отбележите в ценоразписа „Premium Seven“ (седемместния вариант), ще можете да поръчате допълнително най-много панорамен покрив и лак металик, защото иначе всичко е серийно. Срещу 53 600 евро.
Доста по-евтино ще ви излезе Tarraco – не само защото е с по-слаб вариант на мотора. Дори с върховия дизел той би струвал 43 800 евро, тоест с около 10 000 по-малко от Santa Fe, а за тестовия автомобил със 150 к.с., двойно предаване и оборудване Xcellence цените започват дори от 41 950 евро – плюс 800 евро за седемместния пакет.
В това ниво на оборудване моделът на Seat наистина не е така разточително екипиран като корейския си съперник, но пък и в никакъв случай не е гол и бос. Например тризоновият климатик е сериен, също както и 19-цоловите алуминиеви джанти, адаптивният темпомат, изборът на профил за шофиране или системата за безключово стартиране заедно с електрически задвижван, отварящ се и посредством сензори заден капак. В комбинация със струващия 2090 евро бизнес пакет Infotain Plus (навигация, музикална уредба, цифрово радио) остават малко неизпълнени желания.
Можете и да се откажете от адаптивното окачване, което на жаргона на VW се нарича DCC, но срещо 940 евро то дарява Tarraco с извънредно балансиран комфорт на возене – не прекалено меко, а приятно стегнато, добре реагиращо и успешно потискащо твърде силните движения на каросерията. При пряко сравняване Hyundai не показва толкова добър талант. Наистина той изглежда като цяло по-меко настроен, но това му придава известна склонност към клатене, от която на по-чувствителните натури може да им прилошее. Освен това елементите на окачването не реагират толкова фино на по-малки неравности. А обстоятелството, че въпреки това на борда на Santa Fe цари доста уютна атмосфера, се дължи на меко тапицираните и облечени с хубава кожа предни седалки.
Най-отзад обаче, върху сгъваемите столове на третия ред, и при двата модела се усеща по-скоро липса на комфорт. Качването е удобно само за деца и не твърде високи възрастни с талант за гимнастици. Същото се отнася и за цялото пребиваване върху тесните седалки. Те са добри, ако трябва от време на време да вземете със себе си някой допълнителен пътник. Но ако често сте на път с голямо семейство или група приятели, може би трябва да изберете някой минибус или ван.
Уютният Hyundai
С повече място за багаж разполага по-късият Seat, докато Hyundai предлага повече простор за пътниците. Разточителната вътрешна широчина и плуващият високо над пасажерите таван в съчетание със серийните кожени тапицерии внасят в Santa Fe полъх от атмосферата на елитен автомобил, каквато липсва в Tarraco. С оглед на неговия аскетично семпъл интериор с текстилни тапицерии 1500-те евро допълнително за обработени животински кожи са може би един заслужаващ препоръка разход – още повече че каросерията като цяло е изработена много грижливо и предимно от висококачествени материали.
При по-внимателно вглеждане моделът на Hyundai създава впечатление, че не е толкова внимателен към детайлите, но като цяло е по-богато и по-луксозно обзаведен. Изобщо и в усещането при шофиране има нещо американско – така погледнато, името на модела добре подхожда на автомобила. Santa Fe се клати леко небрежно по завоите, а кормилната уредба, макар да работи леко и прецизно, не създава пълноценно усещане за контакта с настилката и сцеплението.
Всичко това при по-бързо шофиране навява мисли за флегматично нежелание – до момента, в който погледнете графиките с измерени данни на екрана на лаптопа. Тук картината е съвсем различна – всеки път тежкият Hyundai профучава между пилоните с една идея по-бързо от модела на Seat. Испанецът пък се усеща при шофиране като значително по-чевръст и по-жизнен, кормилната уредба е по-прецизна и по-склонна към обратна информация, всичко изглежда значително по-леко и пъргаво. Освен това Tarraco тежи с почти 100 кг по-малко, по-къс е с 3,5 сантиметра и е с три сантиметра по-нисък.
Причината въпреки това той да е малко по-бавен в слалома и избягването на препятствие вероятно се крие в прибързаната намеса на програмата за стабилност. Това няма практическо значение, защото и двата SUV модела са наистина образцово сигурни на пътя, не показват почти никакви осезаеми реакции при промяна в динамичното натоварване и благодарение на двойното си предаване срещат проблеми със сцеплението само в изключителни случаи.
Икономичният Seat
Подобно положително впечатление оставят и спирачните системи на двата автомобила. Бездруго в тази област е постигнат голям напредък, и то тъкмо в SUV сегмента. Съвременни SUV модели от компактния и средния клас като тези, които изпитваме, в днешно време спират с отрицателно ускорение над 10 g – стойност, която някога се смяташе за еталон при спортните автомобили. Това означава, че при спиране от 100 км/ч и двата модела застиват на място след 36 метра спирачен път – и то почти едновременно.
И при двата модела за активната безопасност се грижи солиден арсенал от електронни помощници. Както знаем, днес адаптивните темпомати вече са почти задължителни, същото се отнася и за устройствата, надзираващи спазването и смяната на лентата за движение. Те бдят за максимална сигурност и при участниците в теста – като в Tarraco дори малко се престарават. Тук серийно активният асистент за спазване на лентата ви предупреждава да поемете управлението дори когато изобщо не сте пуснали волана. В няколко случая системата безапелационно предизвика предупредително спиране.
Доброто и лесно управление на всички системи в автомобила вече се е утвърдило като една от силните страни на Hyundai и Santa Fe не прави изключение. Наистина, това не изглежда така страхотно и в духа на времето, както големите сензорни повърхности и приказливите гласови асистенти с остър слух – но пък е невероятно полезно за сигурното управление на функциите в един автомобил.
Почти толкова добре всичко това работи и при Seat – също и понеже тук можете да изберете още една инфо-развлекателна система от богатите запаси на VW, която разполага с два старомодни въртящи се бутона от двете страни на монитора. И тук важи правилото – не толкова модно, но пък ефикасно.
Дали не забравихме нещо? Ах да, моторите. Може би причината е, първо, че мощните дизели все още са много добри източници на задвижване за по-големи автомобили, особено ако и двата изпълняват стандарта Euro 6d-Temp. И второ – че работят толкова добре и незабележимо.
Малко по-равномерен и тих е ходът на агрегата на Seat, а по-добри динамични показатели осигурява моторът на Hyundai. Но измерените и усещаните несъвпадения са много по-малки, отколкото би могло да се предполага при разлика от 50 к.с. и 100 Нм. Субективно Tarraco дори се възприема като по-пъргав, което сигурно се дължи на понякога доста игриво превключващата нагоре и надолу автоматична трансмисия. Освен това е и по-икономичен – 0,7 литра разлика на 100 км не са толкова малко. Тъй че последната сцена е хепиенд за Seat Tarraco.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ахим Хартман