Представяме ви сравнение на бензинови версии с автоматик и двойно предаване
Предизвикателствата ни помагат да израстваме и в Hyundai отлично знаят това. При новия Tucson най-интересното не е това, че е пораснал с 2,5 см на дължина – далеч по-впечатляващо е да отбележим, че моделът се е превърнал в равностоен противник на Skoda Karoq.
Това е една от най-често срещаните заблуди в живота – да си мислите, че сте на върха, единствено защото веднъж по някакъв начин сте се озовали там. Само че да бъдеш на върха означава нещо съвсем друго – за целта трябва истинското място на същността ти да бъде там и това да се разбира от само себе си. Още от дебюта си през 2004 година Tucson показва сериозни усилия за самоусъвършенстване – при всяка смяна на поколенията и при всяко обновление. Сега пред нас е четвъртото поколение на модела, което е достигнало дължина 4,50 метра, изглежда по-амбицирано отвсякога, има 48-волтова система мек хибрид и, както личи дори при съвсем бегъл поглед, провокативет дизайн. Дали това е достатъчно, за да се изкачи Hyundai до върха сред компактните SUV модели? Нека проверим това в едно съревнование със Skoda Karoq.
По същество
Тъй като използва технологиите на концерна VW, на Skoda, макар и по напълно различен начин, също й се дава благодатна възможност да се самоусъвършенства през годините. При чешката марка отношението към детайлите е решаващо за формирането на индивидуалността на марката. И тук именно в това се крие голямото преимущество на Karoq. Това е автомобил, който всячески се старае да направи всекидневието на своите притежатели по-удобно и по-приятно с изобилие от практични детайли като например 230-волтов контакт, куки за закачане на чанти тук, хитро скрита стъргалка за лед там и какво ли още не. За съжаление Skoda дори и като опция не екипира Karoq във версията Sportline с трите самостоятелни седалки отзад, които подлежат на сгъване, регулиране по наклон на облегалката или трансформиране в двуместна ложа. Вместо това суперфункционално решение, при Sportline имаме стандартна (вярно – удобна) задна седалка с делима облегалка и малка пролука за товарене.
При Hyundai гъвкавостта в този случай е на по-добро ниво, не на последно място заради дистанционното сгъване на регулируемите по наклон задни облегалки. Ролното покривало на багажника може лесно да бъде скрито в нишата под пода. Tucson е по-щедър и към пасажерите – благодарение на по-голямото с цели шест сантиметра място за краката на пътниците от втория ред. Позицията на водача и спътника му е с шест сантиметра по-висока, отколкото в Karoq, а обзорът от широките, снабдени с подгряване и вентилация седалки е отличен. За съжаление обаче Tucson достига нови висоти за Hyundai не само по отношение на качеството, а и що се отнася до сложността при управлението на функциите заради отпадането на повечето класически бутони. Очевидно корейската марка също възнамерява в бъдеще да залага на концепция с многобройни сензорни повърхности. Повечето важни неща в автомобила, включително и климатичната инсталация, сега се командват от чувствителни на допир полета по въпросните повърхности. Както обаче неизменно (поне до момента) се случва при този тип решения, сензорните повърхности са или свръхчувствителни, или реагират своенравно – а понякога и двете. Като абсолютен удар в десетката за сметка на това можем да определим камерите за мъртвия ъгъл в Tucson. Те се активират автоматично при пускане на ляв или десен мигач, а образът от тях се прожектира на мястото на оборотомера или скоростомера. Идеята се оказва изключително полезна при шофиране, но само ако времето е сухо, защото иначе картината се замазва. Същото междувпрочем важи традиционно и за работата на повечето други асистиращи системи, които при сняг, намалена видимост или други неблагоприятни условия почват да правят ако не каквото си искат, то с положителност не каквото се иска от тях.
Karoq има малко по-беден набор от асистиращи системи, но пък наличните технологии при него работят с една идея по-надеждно. Водачът и спътникът му се разполагат на удобни спортни седалки, които ги интегрират хармонично в общата архитектура на интериора, а ергономията щеше да бъде чудесна, ако не беше пипкавото управление на инфо-развлекателната система.
Време за електрификация
Tucson разполага с 48-волтова система мек хибрид с ремъчен стартер-генератор, който може да предоставя допълнителна мощност от 12 кВт или при рекуперация да съхранява спечелената електроенергия в малката 0,44 кВтч литиево-полимерна батерия, която от своя страна осигурява енергия за бордната мрежа в случаите, когато Tucson се движи не просто по инерция, а и с изключен двигател. Въпросната функция за безмоторно придвижване по инерция обаче е възможна единствено в режим Eco. Технологичните усилия на инженерите обаче не са направили 1,6-литровия бензинов агрегат безкрайно икономичен. Със среден разход от 9,7 л/100 км Tucson отчита с 0,7 литра на сто километра повече в сравнение с Karoq, който при това няма никакви хибридни системи. Освен това независимо от наличието на малко допълнителна електрическа тяга задвижването на Hyundai се държи доста мудно като за 180 конски сили, въпреки че седемстепенната трансмисия с два съединителя върши работата си доста задоволително.
Като пълна противоположност се представя Karoq – неговият двулитров турбомотор ускорява автомобила с хъс, който до преди няколко години беше приоритет на GTI моделите на Volkswagen. Въпреки че както двойното предаване, така и трансмисията с два съединителя DSG не показват особени спортни амбиции, задвижващият агрегат със 190 к.с./320 Нм предоставя почти спортно усещане на водача, което се подкрепя и от стегнатите настройки на ходовата част. Дори в режим Comfort Skoda преминава през неравностите с известна невъздържаност, а в режим Sport става откровено твърда. Затова пък управляемостта й е направо спортна. Със своето директно настроено кормилно управление с отлична обратна връзка чешкият модел е изключително приятен и пъргав в завоите, но за съжаление спира с една идея по-зле в сравнение с Hyundai. Кореецът от своя страна губи точки при управляемостта, реагирайки по-индиферентно на подадените с волана команди.
Затова пък комфортът на возене при него е доста приятен, особено при наличие на опционалните адаптивни амортисьори. С изключение на резките напречни фуги по настилката, окачването се справя доста добре с абсорбирането на всякакъв тип неравности. В режим Comfort то осигурява още по-приятна возия, без да допуска клатене в завоите.
Освен това Tucson спира по-добре и също може да се похвали с някои добре премислени детайли: предоставящото добро сцепление двойно предаване позволява заключване на предавания към двата моста въртящ момент в равни пропорции, а климатичната инсталация има връзка с навигацията и автоматично включва рециркулацията на въздуха преди влизане в тунел.
Серийното оборудване на Tucson e още по-богато от това на Karoq. По отношение на разходите двата модела се класират близко един до друг с лек превес за Skoda. Hyundai обаче успява да спечели раздела за оценка на качествата. Поздравления – Tucson побеждава в това сравнение и заслужено си извоюва място на върха в своя клас.
ОЦЕНКА
1. HYUNDAI
Tucson предлага повече вътрешен простор, вози по-комфортно и има по-богато оборудване и повече асистиращи системи. Със своите по-добри спирачки той успява да спре устрема на Karoq към първото място – въпреки по-мудния си двигател.
2. SKODA
Доставящата повече удоволствие управляемост и по-ефективният двигател с по-мощна тяга не са достатъчни за победата. Най-вече защото балансираната и изгодна Skoda е по-тясна отвътре и не спира толкова добре, колкото своя противник.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман