Тест на предсерийната версия на един напълно нов, но затова пък повече от корав всъдеход
Истинските всъдеходи са порода, която е почти на изчезване. За колко съвременни високопроходими модели се сещате, които са създадени основно за използване в пресечен терен и могат да издържат на постоянни и сериозни натоварвания? Съвсем малко… За щастие все още има изключения и дори нови попълнения сред този тип машини – като Ineos Grenadier, например.
Историята на легендата Automobili Lamborghini S. p. A. започва по необикновен начин, който никога не е документиран официално, но като цяло е добре известен в автомобилния свят. Накратко, господин Феручо Ламборгини не е напълно доволен от това, което му предлагат автомобилите на господин Енцо Ферари, който от своя страна не пожелава да угоди на всички желания на един производител на трактори и накрая Ламборгини създава собствена марка спортни автомобили.
Какво общо има това с производителя на 4x4 машини Ineos Automotive? Ами, като се замислим, Grenadier се появява на бял свят най-вече защото митичния Defender излиза в пенсия, а господин Джим Ратклиф не е никак доволен от този факт. Ще попитате кой е Джим Ратклиф? Той ръководи гигантът в химическата индустрия Ineos, който годишно има печалба от 60 милиарда долара. А концерн с такива мащаби може да си позволи да заеме един оредяващ сегмент от пазара, особено когато има полза от това, тъй като за дейността на компанията всъдеходите са важни. Какво му липсва на новия Land Rover Defender? Всъщност – нищо, той е една разкошна и изключително способна извън пътя машина, само че от несчупваем всъдеход се е превърнал в SUV със самоносеща каросерия и ужасно много електроника. Докато Grenadier е нещо, което удивително се доближава до стария Defender. Ineos залага на максимално проста техника, както и компоненти, които са дълговечни и допринасят във възможно най-голяма степен за проходимостта и функционалността. Автомобилът е с носеща рама, каросерията е закрепена върху нея в осем точки, окачването е с масивни носачи и твърди мостове. Към това следва да добавим солидни спираловидни пружини и специални спирачни маркучи.
Няма по-добро от старата школа
Целта на един расов всъдеход често влизат в противовес с тенденциите в законовите норми. Затова и не е изненада, че в модела можем да открием общо 30 управляващи модула, но нека отбележим, че броят на този тип устройва в един съвременен луксозен модел може да достига и сто. Ineos няма грижа с изпълнението на стандартите за вредни емисии, тъй като залага на доказано превъзходните шестцилиндрови двигатели на BMW: бензиновият B58 и дизеловият B57 идват директно от германския концерн, заедно със сложната AdBlue за пречистване на отработилите газове. „Възможно най-простата“ техника на автомобила е съчетана с едно високотехнологично задвижване, което включва и осемстепенна автоматична трансмисия ZF8: тези компоненти сами по себе си са превъзходни, но реално погледнато са значително по-сложни като конструкция в сравнение с останалите елементи от автомобила. Скоростната кутия се управлява от лост по технологията BMW Shift-by-
Wire, докато седалките Recaro се регулират на ръка. Напълно класически е и лостът за управление на понижаващия режим на трансмисията, който сега преместваме в позиция „Low Gear, Denter Diff. locked“ – време и да си поиграем в място, което принципно се обитава основно от багери и тежка техника. Няма обособено трасе, затова просто караме по следите от гуми. Окачването се усеща приятно комфортно, а видимостта напред е отлична. Камери за допълнителна помощ липсват, но те и не биха били особено полезни, обяснява ни инструктора: „Когато не знаеш какво се крие зад поредната гърбица пред теб, така и така е най-добре да слезеш и да провериш терена, за да имаш ясна картина как и откъде ще минеш“
Като цяло човекът вероятно е прав – и все пак лично на мен виртуалният поглед през предния капак на новия Defender ми действа някак окуражаващо в моментите, когато през челното стъкло се вижда само небето. Така или иначе, започваме първото стръмно спускане, чието темпо може да се контролира доста лесно с помощта на чувствителния спирачен педал. Следва изкачване, за което премествам лоста от позиция „D“ на „M“, превключвам на първа предавка и просто оставям автомобила да пъпли бавно нагоре. 450-те нютонметра на двигателя B58 (550 Нм при дизеловия B57) могат да се дозират изключително прецизно с помощта на педала на газта, тъй като тягата е равномерна в целия оборотен диапазон, без резки пикове и падове. При все цялото ми старание обаче скоро успявам да заседна. Предвижда се моделът да има възможност за поръчване на блокажи на диференциалите, нашият тестов автомобил обаче няма такива. Преценявам ъгъла на завиване, давам леко назад и успявам да се измъкна с малко повече газ. Принципно в подобни ситуации експертите препоръчват по-скоро използването на лебедка, отколкото на напречни блокажи на диференциалите. Оптимално би било наличието и на двете. Очакваме истинските приключенци да изберат бензиновия модел, при който отпада системата AdBlue. Без значение дали ще се използва с професионална цел или за удоволствие, Grenadier се представя доста обещаващо.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Grenadier e корав всъдеход, който не се спира почти пред нищо, а неговата опростена концепция превръща Ineos в своеобразен еквивалент на Lotus сред феновете на 4x4 машините. И все пак: модерното задвижване е превъзходно, но сложно като техника.
Текст: Томас Хелманциг
Снимки: Ineos Automotive