С новия Q50 Infiniti иска да предложи на клиентите си един изключително динамичен седан от среден клас. Но с почти същите 350 к.с. и съответстващия темперамент разполага и Lexus GS 450h. Кой от двата хибридни модела ще покаже по-добри качества като цяло?
Трябваше да измине известно време, за да може хибридът да излезе от зелената си ниша на борец за по-добър свят. Имиджов катапулт за това станаха моторните спортове. Вярно е, че феновете на Формула 1 не харесват особено недотам възбуждащия звук на по-малките двигатели, но е факт, че хибридните системи утвърдиха позициите си именно в кралския клас. Infiniti, луксозна марка на Nissan и по тази линия пряко свързана в технологично отношение и с Renault, също е част от тази игра. Все пак французите доставят мотори на Red Bull, Infiniti спонсорира Red Bull и рекламира широко марката си с помощта на Себастиан Фетел.
Пионерът в хибридните системи Toyota пък вгорчи живота на Porsche и Audi в маратонските състезания (добре де, Льо Ман все пак бе за Audi…) със своите хибридни чудовища с мощност от 1000 к.с. и демонстрира достатъчно ясно, че може да прави едното (моторните спортове), без то да е за сметка на другото (разум и ефективност).
Ако следваме този ред на мисли, ще стигнем и до нашите два тестови автомобила, които създават впечатление за едно разумно от гледна точка на опазване на околната среда решение. Седани с четири врати с дължина от 4,80 метра, задно предаване, хибридно задвижване. Звучи толкова рационално, но пък и ефектно…
При това под капака не се помещава някой икономичен четирицилиндров даунсайзинг агрегат. Не, там подобаващо място заемат чистокръвни атмосферни V6 мотори с работен обем 3,5 литра и мощност около 300 к.с., които в комбинация с електромоторите постигат системна мощност от 364 (Infiniti) и 354 (Lexus) к.с. Така натискането на педала логично е подплатено с изобилие от мощност, което при Infiniti създава уникално субективно усещане заради значително по-големия сумарен въртящ момент. Докато при Lexus на разположение са 352 нютонметра, Infiniti ви дарява с цели 546 Нм – доста за автомобил, задвижван само от задния мост. Разбира се, това е поправимо, защото в списъка с опциите на Q50 фигурира възможност за поръчване на двойно предаване. Е, поне на суха настилка задвижването на предния мост рядко ще ви липсва и дори без него ускоряването до 100 км/ч отнема на Infiniti само 5,8 секунди. По този показател той изпреварва Lexus с цяла секунда. Фактът че при настъпване на педала за газта докрай електрониката превключва предавките чак при 7000 об./мин, също доставя удоволствие. Разбира се, подобни заигравки имат съответната цена.
Lexus от своя страна залага на добре утвърдения технологичен ансамбъл с планетарен механизъм, при който няма същото директно усещане. При ускоряването моторът издава монотонен звук, а увеличаването на оборотите не съответства на увеличаването на скоростта. При подаване на пълна газ при 160 км/ч задвижването на Lexus създава по-рязък тласък от този на Infiniti, но оборотите му се задържат на постоянно ниво от 6000. Усещането е, сякаш съединителят (ако имаше такъв) започва да буксува.
Дотук с изявите на пълната мощност. Когато става дума за нормално движение с частично натоварване, Lexus определено си връща симпатиите и позициите, печелейки уверено точки. Двигателят на Infiniti обаче също работи балансирано, а звукът му става още по-мек благодарение на технологията за генериране на противозвук в аудиоуредбата. Системата за задвижване има желание да играе изтънчен балет с двата си съединителя (един между двигателя и скоростната кутия и един зад нея), чиято функция е да синхронизират работата на различните агрегати (първия) и да буферират тласъците (втория). След сутрешен старт и при преминаване от чисто електрическо или конвенционално задвижване към движение с ДВГ и електромотор действията на силовото предаване обаче стават (особено при активиран темпомат) неособено дискретни и дори при малки корекции на скоростта се получават ясно изразени тласъци. Автомобилът създава усещане, сякаш е управляван от несръчен шофьор, който не може да държи крака си на газта спокойно. При Lexus нещата се случват по-хармонично, макар че той остава в режим на електрическо задвижване само при скорости за градското движение, докато при Infiniti с много внимателно боравене с педала на газта това може да се случи и над 100 км/ч.
Тук роля играе дългият опит с хибридите при Lexus, който печели преднина и когато става дума за спирачките – процесът на спиране при GS 450h е приятен и дозиран, докато при Q50 се загубва ясната точка на задействане. Усещането при Infiniti е странно и синтетично без изразено втвърдяване на педала, а настройка при преминаване от рекуперационно към стандартно спиране имат нужда от още прецизност. Нищо общо с хибридната система няма проблемът при иначе добре спиращия Q50 когато намалява скоростта си върху повърхности с различно сцепление (вижте карето).
Иначе към спортно настроената ходова част на Infiniti добре се съотнася и динамичното кормилно управление. Q50 се движи със стръв, влиза в завои с повече желание от Lexus, чиято система за завиване на четирите колела служи преди всичко за повече стабилност при движение. Жалко е, че иначе новаторското кормилно управление на Q50 (което се задейства по електрически път без директно предаване на механична сила от волана и едва при аварийни ситуации се създава подобна връзка) е на практика само една техническа играчка, от която няма особени ползи. То варира предавателното число и степента на прилагане на кормилна сила, но това понякога става изненадващо и може да сподави удоволствието от шофирането в завои. Lexus се движи уверено и надеждно чак до граничния режим, където вече има склонност към недозавиване. Infiniti, напротив, проявява желание за презавиване със загуба на сцепление на задния мост.
Опасност? Нищо особено. И при двата автомобила системите за контрол на стабилността функционират прецизно и безотказно и продължават за действат върху спирачките дори когато предните колела вече са се насочили отново направо. И двата модела не са амбициозни спортни машини, а настройките за спортно шофиране по-скоро влошават комфорта – особено при Infiniti, който върху пътища с недобра настилка започва да предава доста директно вибрациите. И двата автомобила са приятни седани от среден клас за технофили, които обичат да настройват и разбират нещата и понякога с дни търсят обяснението на някой феномен. Що се отнася до настройките или управлението на функциите – както GS 450h, така и Q50 Hybrid не могат да се похвалят с особено блестящи качества.
Иначе интериорът ви посреща със стегнати седалки, както и с материали и изработка от високо качество. Това че Lexus предлага повече пространство за пътниците отзад и повече място за багаж най-отзад (482 срещу 400 литра) със сигурност е добавена стойност, докато интегралните разделени задни седалки на Infiniti едва ли ще развълнуват всички.
Тестваният Q50S Hybrid струва с около 20 000 евро по-малко от GS 450h F-Sport, който обаче е много по-добре оборудван. В увеличената цена се включва и по-голямата зрялост на един утвърден характер, който добре знае какво може. На Infiniti все още му се губи погледът към детайла, когато става дума за прецизността на задвижването и ходовата част. Нима Себастиан Фетел не е имал достатъчно време за фини настройка? Може би не, защото още има прекалено много работа за вършене в Red Bull.
1. Lexus
GS 450h е приятен автомобил, със свой характер, предлагащ удобство в ежедневието. Мощността му се разгръща равномерно и е подходяща за балансираното му окачване. Един автомобил за индивидуалисти, който наистина предлага много.
2. Infiniti
Q50 Hybrid е динамичен, стремителен и амбициозен автомобил, но стегнатата ходова част, тласъците в силовото предаване и нехармоничната by-wire кормилна уредба изискват още прецизна настройка.
Спирачният тест показва някои пропуски с безопасността
Infiniti трябва да подобри поведението на автомобила при спиране на μ-сплит
При екстремно намаляване на скоростта върху настилки с различно сцепление Infiniti Q50 показва сериозни проблеми, поради което софтуерът на всички модели скоро ще бъде променен.
Спирането върху настилки с различно сцепление отляво и отдясно не е ежедневие само през зимата. Подобно нещо може да се случи например при спиране върху асфалт и мокра трева. През последните години конструкторите успяха да постигнат необходимия компромис между спирачно действие и стабилност на траекторията. Тези параметри auto motor und sport измерва при задължителния тест на μ-сплит. Той се извършва чрез спиране от 100 км/ч върху мокри настилки с различно сцепление. В този случай ABS системата на Infiniti напълно отваря спирачките, а електронната система преминава в авариен режим. При следващите опити за спиране, колелата на автомобила блокират, автомобилът става неконтролируем и се завърта върху тестовото трасе. От Infiniti обясняват това с голямата разлика в сцеплението на двете настилки. При следващите тестове автомобилът беше снабден с нов софтуер и въпреки че спирачният път се увеличи, на практика вече не съществуваха проблеми. Японската компания уверява, че през следващите месеци новият софтуер ще бъде инсталиран на всички модели Q50 Hybrid.
При първото спиране на мокър асфалт (вляво) и мокри плочи (вдясно) Q50 Hybrid спира прекалено слабо, а при второто колелата блокират (системата преминава в авариен режим) и автомобилът неконтролируемо се завърта. Модифицираният софтуер на Infiniti, инсталиран на тестовия автомобил, води до по-добро поведение, при което автомобилът спира и остава стабилен.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт