Снимковият материал и информацията в Унгарския културен институт са плод на огромен труд
От 4 декември 2018 година в Унгарския културен институт може да бъде видяна интересна изложба от снимки на състоялото се през 1912 година рали Будапеща-Константинопол. Благодарим на домакините за поканата отправена към auto motor und sport за откриването й. На него присъстваха важни гости като д-р Габор Жигмонд, заместник генерален директор на Унгарския музей на техниката и транспорта и д-р Пал Недеши, куратор на изложбата и един от най-известните автомобилни историци в Унгария. Впечатляващ е огромният труд и гигантска по своя обем научна работа свързани с това рали и отразяването му в пресата по онова време, включително българската. Особено интересна за нас е частта за ралито в България предоставена ни с любезното съдействие на Николай Корудерлиев. Тук публикуваме без промени и съкращения текстове от някои от снимките, част от които са цитати от местната преса по това време.
На 20 юни 1912 г. сутринта идващи от Букурещ с два шлепа са прекарани от Гюргево в Русе около 70-80 автомобилисти от Унгария с 20 автомобила, от които 33 унгарски графове, барони, депутати и фабриканти. На пристанището са посрещнати от представители на града в лицето на помощник кмета г-н Михайлов и градоначалника г-н Хаджигенов, както и от представител на двореца – полковник Савов, и от представител на правителството – столичният градоначалник г-н Шопов, които по-късно ще придружават автомобилистите по целия маршрут. Освен тях от София са пристигнали специално за посрещането делегация от автомобилния клуб.
При слизането на гостите г-н Шопов им държа на френски подходяща за случая реч. Отговорил граф Зичи, заместник-председател на „Кралския унгарски автомобилен клуб“, който с една реч благодари за любезния прием, който им се указва. От гарата шествие тръгва по улиците и се спира пред сладкарница „Тетевен”, където на гостите е сервиран сладолед, а обяда е бил в 1 часа. В 2:30 часа тръгнали от Русе за Бяла, където в продължение на 1 час разглеждат музея в памет на освободителната война.
В 6 часа следобед пристигат в град Търново посрещнати на 2 километра вън от града от една голяма група граждани. Автомобилите, окичени с малки флагчета на български и унгарски, с надписи - Budapeste-Constantinople, започнаха един след друг да пристигат като запълниха цялото пространство пред хотелите Борис и Роял, посрещнати от окръжния управител г-н Шиваров и общинския кмет Станчев. Вечерта в 8:30 часа в бюфета на градската градина им е сервирана вечеря, на която свири военния духов оркестър. Пръв софийският градоначалник г-н Шопов поздравява гостите от името на правителството. След него говори участващият в екскурзията д-р Куки, който надига наздравици за цар Фердинанд.
На следващия ден гостите в 8 часа сутринта заминават за Габрово – Шипка - Казанлък.
На тръгване от Търново те отправили до министър-председателя Ив. Гешов следната телеграма: „Позволете ни да ви изкажем най-гореща благодарност за трогателния прием, който ни бе направен от съотечествениците ви благодарение на вашата любезна намеса”.
На 21 юни в 11:20 часа автомобилистите пристигат в Габрово. Сервиран им е обяд в казино „Бузлуджа”. В 2:20 часа екскурзиантите продължават през балкана за Шипка. При преминаването му два автомобила са били катурнати от силна буря, но от екскурзиантите никой не е пострадал.
22-ри юни: г-н Евгений Феервари и граф Фардеги, които участвуват в екскурзията, са отправили до министъра на вътрешните работи г-н Людсканов следната телеграма: „От името на участващите в екскурзията Будапеща – Цариград ви поднасяме нашите благодарности и бързаме да ви поздравим за добрия ред и доброто състояние на пътищата”.
Според оскъдната информация, която имаме за ралито от южната страна на балкана на 22-ри са били в Пловдив, а на 23 юни е бил пуснат слух, че един от маджарските автомобили е бил нападнат между Харманли и Хасково от една седемчленна банда и е бил ограбен. Слухът от компетентните места се опровергава. Освен това с автомобилистите пътува и градоначалникът г-н Шопов, който не е съобщил за подобна случка.
От Пловдив маршрута продължава към Хебибчево (днешен Любимец) и през Адрианопол (днешен Одрин) за Цариградъ.
В началото на ХХ век, в зората на автомобилизма, на мода са дългите ралита, по време на които могат да се демонстрират техническите способности на новото транспортно средство. Измежду тези съревнования най-известен е автопробегът Париж – Пекин от 1907 година. В Централна Европа автомобилният спорт се развива благодарение на състезанията за доказване на надеждността на автомобила; те обхващат няколко държави, въведени са от принц Хайнрих Пруски и носят неговото име. През 1909 г. ралито стига и до Унгария и подтиква представителите на Унгарския автомобилен клуб да организират подобни надпревари. Преди Първата световна война се правят множество едромащабни обиколки: Обиколката Татра-Адрия, Обиколката из Карпатите и т.н. Първата от тях, която пресича целия балкански регион и свършва в Константинопол, се провежда между 29 юни и 6 юли 1912 година. Маршрутът на автомобилния клуб, приел междувременно названието „Кралски”, при тогавашните пътни обстоятелства е минавал по непроходими пътища, буквално през долини и чукари.
В началото на ХХ век в Унгария автомобилът е привилегия за малцина. В една справка от 1908 г. направена в Будапеща се изброяват 224 автомобила. Сред собствениците са аристократи, фабриканти, от време на време по някое ведомство и няколко експерти. (Кралският) Унгарски автомобилен клуб е средище на изисканото общество; негов председател от 1906 г. до Втората световна война е граф Шандор Андраши, член на горната камара на Народното събрание и вътрешен таен съветник.
След като през 1909 г. организираният от принц Хайнрих Пруски международен автопробег достига и до Унгария, се създава спортната комисия на клуба. Започва се подготовката за един унгарски автопробег за проверка на сигурността. Най-голям проблем представлява неразвитата пътна мрежа: през 1912 г. в Унгария има всичко на всичко 230 километра пътища с твърда настилка.
Автопробегът Будапеща-Константинопол от 1912 г. тръгва от седалището на Кралския унгарски автомобилен клуб на площад „Апони” (днес пл. „Ференциек”). По онова време повечето автомобили са открити, така че на участниците – независимо от топлото лятно време – се налага да се облекат по-подобаващо заради дъжда и насрещния вятър.
„Колкото и неповторими да са турската любезност и гостоприемство, турското кафе и турският тютюн, точно толкова неповторим може да се определи пътят, който трябваше да изминем до Константинопол. Лоши пътища, поля, буци пръст, несметно количество разнообразни препятствия” – заявява един от участниците пред вестник „Пещи Напло”.
Макар че на снимката само на шега присъстват оръжия, по време на състезанието те са необходими: „имаше опит да бъдат ограбени пътниците на коли 5 и 17. Успяхме да се измъкнем само по случайност, стреляйки с пистолет, и също така само по случайност не се преобърнахме в зейналата пропаст”.
„Сред забележителностите на пътуването беше това, че в Синай, по покана на румънския престолонаследник, разгледахме кралския парк. Тук видяхме цялото кралско семейство. На приема престолонаследникът дълго време танцува румънския национален танц” – пише в автобиографията си Карой Чермей, авиатор-пионер и автомобилен специалист.
В Унгария това е първият по-мащабен автопробег. Работата на организаторите се усложнява от множество обстоятелства. Накрая постъпват общо 25 кандидатури. От тях стартират двайсет и накрая деветнайсет изминават близо 2000-километровото трасе. Сред унгарските кандидати има земевладелци (Дьорд Рац, д-р Геза Бабочаи, д-р Тибор Ревицки, Йеньо Фейервари), както и предприемачи (Пал Кльос, Йожеф Шнитцер, Рихард Хубер). И от чужбина пристигат много кандидатури, например Аугуст Брайтенмозер от Швейцария, Ралф Шайнвалд от Америка, както и немският производител на каросерии Алексис Келнер и Ернст Валентин, представител на немския автомобилен завод „Рекс-Симплекс”. Под номер едно стартира Граф Режьо Бела Зичи, заместник-председател на Кралския унгарски автомобилен клуб.
Якоб Верлин (1886–1965) е ръководител на унгарския филиал на компанията в качеството си на сътрудник на базираната преди Първата световна война в Грац компания Пух. В интерес на популяризирането на продуктите на Пух, Верлин се състезава с мотор и автомобил.
Тивадар Делмар (1868–1923), заместник-председател на Кралския унгарски автомобилен клуб, който през 1909 г. от името на клуба участва в организирането на унгарския участък на пробега на принц Хайнрих Пруски. След това в новосформираната спортна комисия ръководи разработването на състезателните правилници. От децата му Валтер Делмар става международно известен авто- и мотосъстезател.
Граф Бела Зичи (1868–1944), един от основателите на Унгарския автомобилен клуб, автомобилист от зората на автомобилизма. По-късно съдейства и за основаването на Унгарското аеродружество. Преди Първата световна война се занимава и с внос на кинематографични апарати.
Машинният инженер Ищван Вилмош Вертеш като член на спортната комисия на Кралския унгарски автомобилен клуб взима участие във всички автопробези от преди Първата световна война. През 20-те години на ХХ век ръководи Дирекцията по автомобилния трафик на Министерството на търговията на Унгария. Междувременно гради и политическа кариера като народен представител от район Мезьотур.
Ернст Валентин (1874–1950) е роден в Германия. Изучава тънкостите на автомобилостроенето в различни автомобилни заводи във Франция и Белгия. През 1911-1912 г. работи в просъществувалия за кратко немски автомобилен завод Рекс Симплекс, дори го представлява и в автопробега. По-късно сътрудничи при пускането в действие на автомобилния завод Русо-Балт в Русия, след което се завръща в Германия.
През 10-те години на ХХ век от ранните моторизирани карети се раждат масивни, „истински” автомобили, които за разлика от предшествениците си добре издържат на неблагоприятните едновремешни пътни условия. Автопроизводителите изготвят единствено шасито, надстройките се изготвят от колари, тапицери и други специалисти в коларски работилници. Макар да съществува йерархия, например Мерцедес изработва единствено луксозни автомобили, се срещат и предприятия, които предлагат многобройни разнообразни модели от малките автомобили до осемцилиндровите, елегантни състезателни коли. В Унгария по това време най-популярната марка е австрийската Пух.
Съзтезателното поле на Автопробега е извънредно пъстро: наред с четирите френски Де Дион Бутон в списъка на състезателите фигурират два Пух, както и по един Шарон, Пакард, Рено, Фиат и Лойд.
В Автопробега участват четири състезателни коли марка Де Дион Бутон. Френската фирма е основана в края на ХІХ век от от граф Алберт Де Дион. Заводът става известен предимно чрез леките си автомобили, но през 10-те години на ХХ век фирмата предлага доста широк избор, включващ четири- дори осемцилиндрови модели.
Словенецът по произход Йохан Пух основава предприятието си за производство на велосипеди в Грац, което в началото на ХХ век започва производство на мотоциклети, а от 1906 г. произвежда и автомобили. Продукцията на фирмата се пласира и в Унгария. В пробега участват два „малокалибрени” автомобила Пух, които представят добро „свидетелство” за „алпинистките” си способности.
Според една извадка от 1908 г. най-популярната марка в Унгария е Мерцедес: една пета (41 бр.) от 225-те автомобила, получили регистрационни номера, са произведени в немската фабрика. Граф Режьо Бела Зичи, заместник председателят на Кралския автомобилен клуб, и граф Алберт Банфи тръгват на автомобилния поход с Мерцедес.
Според репортаж от онова време „внимание заслужава резултатът на стартиралия Опел. Старият модел автомобил, изминал вече повече от двайсет хиляди километра, натоварен с шестима пътника, безпроблемно стигна до турската столица.”
По време на 1700-километровия пробег се представят множество марки. Разстоянието преодоляват американският Пакард, немските Лойд и Рекс Симплекс, италианският Фиат, белгийската Минерва, и по един представител на френските Шарон, Рено и Берлие.
От Австрия, Америка, Швейцария и Германия също пристигат кандидатури. Интересното в тогавашния списък е, че граф Режьо Бела Зичи, заместник-председателят на Кралския унгарски автомобилен клуб, представлява не собствения си клуб, а автомобилното сдружение на Великобритания.
„От пътната настилка на столицата без преход се озовахме на песъчливия път на Кишпещ и Пещсентльоринц. Изумително е как е възможно край Будапеща да съществува подобен подхождащ повече на Сибир път? Колите затъваха в неприятелски задържащия ги сух пясък.”
„Карой Тибор, генералният директор на Унгарската авмобилна фабрика, тъкмо прекосяваше град Карцаг със своя автомобил Де Дион, когато заради погрешен пътен знак пое в погрешна посока. За да не нарани стоящите край пътя, рязко изви волана. На острия завой задното колело на колата се удариха в камък и се счупиха. Директор Тибор запази самообладание в критичната ситуация и без никакъв проблем спря колата.”
„И ето че осъмнахме в така очаквания ден на финиша... Това, което последва по отношение на пътя, заслужава наистина отделна студия. Скрит във високата трева черен път, стръмни надолнища, ями, разливи на потоци, реки без мостове, заблатени бродове се сменяха начесто едни други. […] Напредването изглежда невъзможно. Един след друг […] много от двигателите се повреждат. Турците бързат да изтеглят с волове затъналите в тинята коли…”
Ищван Вилмош Вертеш: „С автомобил до Константинопол”. Из броя на „Автомобилът”, издаден на 28 юли 1912 година.
В края на прехода участниците избират жури от своите редове. Председател на шестчленното жури става австриецът граф Йоханес Хардег. Петнайсетима получават златни, а трима сребърни медали. Освен това са раздадени множество специални награди.