Представяме трите най-мощни европейски луксозни седана от 50-те, 60-те и 70-те години
Те са прочути, те са звезди на автомобилната история, те са V.I.P. лимузини от луксозния клас, съчетаващи мощта и комфорта по свой индивидуален начин. И трите модела са архетипи, тоест герои на своята епоха, които с излъчването си се доближават плътно до иконичните спортни автомобили от Aston Martin до Porsche.
Когато през 1959 г. Jaguar Mk II се появява във върховия си вариант с мощния 3,8-литров XK мотор, притежаващ невероятен въртящ момент, моделът става основоположник на изцяло новия автомобилен клас на луксозните спортни седани. В онези дни красиво оформеният, но небиещ на очи средно голям Jaguar, който извлича 220 к.с. от блестящо конструиран шестцилиндров мотор с два разпределителни вала и докосва „звуковата бариера” от 200 км/ч, представлява истинска сензация.
Спортно усещане за цялото семейство
Когато Maserati Quattroporte е представен на автосалона в Женева, публиката го възприема като прототип на расов и пълнокръвен спортен автомобил с четири врати и пет места – един Sebring за глави на семейства. По-късно нито Ferrari, нито Lamborghini съумяват да постигнат нещо подобно – техните гръмотевични V12 агрегати никога не са задвижвали голям седан, с изключение на студията Pinin на Ferrari. А Quattroporte – между другото, най-красивото название за „модел с четири врати” – остава до днес, вече в петото си поколение, специалитет на Maserati. Навремето Iso Fidia и De Tomaso Deauville са копирали идеята – но какви чистокръвни мотори са можели да бъдат едросерийните V8 агрегати от Детройт с повдигателни пръти и дефицит на разпределителни валове?
Откакто през 1968 г. се появява 300 SEL 6.3, всички очакват от Mercedes редовно да предлага един вид свръх S-класа с огромен работен обем и неудържима тяга. В разгара на петролната криза през седемдесетте години напук на всичко се появява моделът на Mercedes с най-голям работен обем от Втората световна война чак до наши дни. Той събира в себе си всичко, което е по силите на тогавашната техника: V8 мотор с 286 к.с., хидропневматично окачване по примера на Citroеn, богато оборудване за безопасност и изобилие от разтоварващ комфорт.
„На онзи, който пътува много, му трябва голям автомобил” – така звучи обезоръжаващата логика в тогавашните реклами на Mercedes. Тогава никой не е можел да си представи нещо по-голямо от „шест и девет”. Като изключим, разбира се, 600, от който произхожда V8 моторът на 6.9, получил във W 116 цилиндри с по-голям диаметър и смазване със сух картер. Но „големият Mercedes” не е бил подходящ за пътувания от Щутгарт до Мюнхен три пъти в седмицата. Той по-скоро е витаел в стратосферата на висшата представителност.
Спортният седан на Jaguar
Но нека първо се спрем на Jaguar Mark II. Плавната закръгленост на неговите форми се харесва и днес – това е ранният стил „понтон” от петдесетте години, който мнозина възприемат като спомен за топлината на детството. Не ще и дума, че в стилистично отношение Mark II е автомобил от класа с открито, характерно лице, един любимец на всички без чупки по хармонично извитите ламарини. Богато остъклен за времето си, с игриви закачки, като открехващи се навън прозорци на задните врати, колела със спици и централна гайка и капаци на задните калници.
Отвътре автентично оборудваният с десен волан Mark II става още по-гостоприемен. Орехов фурнир, създаващ атмосфера като в антикварен магазин на Олд Бонд Стрийт, разкошно ошрифтени уреди Smiths. Никога белите числа върху черен циферблат не са изглеждали толкова вълнуващо. Пейзажът на благородната мебелировка от фина кожа Connolly с цвят Misty Grey обаче произхожда от един късен XJ III, заради което са били жертвани сгъваемите „масички за пикник” на предните облегалки. Клаус Райбел, собственикът на Mark II от нашето сравнение, не е могъл да устои на желанието за по-комфортни кресла.
Несъвсем издържани стилово са и матовочерните джанти със спици. Вероятно те би трябвало да придадат на Mark II някакви черти на „лошо момче”, каквито той по начало не притежава. А дали действително е така? Външно кротък, даже миловиден, при по-динамично шофиране моделът на Jaguar става див и невъздържан – въпреки ритуалните маниери на автомобилната аристокрация, изискващи стартиране с бутон.
Предавателната кутия – толкова обичаната и мразена навремето Moss „crash box” – отначало се съпротивлява на неопитния водач. Първа предавка е несинхронизирана, ходът на лоста е някак внезапно и разбира се, неочаквано къс, при това често без твърда индикация дали предавката е включена или не. Повишаващата степен Overdrive е изпитано средство срещу висока скорост на буталата при британските мотори с дълъг ход (106 мм за модела 3.8, което прави 19,5 м/сек при 5500 об./мин). Поради това някои собственици оборудват своите ветерани с петстепенна трансмисия Getrag от редките версии на XJ Серия III с механична предавателна кутия.
Кормилната уредба на Mark II също не сътрудничи охотно с водача, особено при бавно шофиране. Тежкият мотор, увенчан с монументалния купол на цилиндровата глава с два горни разпределителни вала, натиска силно предния мост. При по-енергично движение започвате да оценявате директното управление, тогава ви харесва и здравословната британска неподатливост на ходовата част с твърди мостове, която не допуска промени в следата и вертикалната сходимост. Грубоватият Mark II с мечешка захапка след кратко привикване са оказва един нечувано активен на пътя седан.
Не се налага да работите усилено със скоростния лост, защото благодарение на големия си работен обем и най-вече на дългия си ход 3,8-литровият шестцилиндров мотор тегли като звяр още от 1000 об./мин. Той е направо неудържим в любимото си поле около трите хиляди оборота, където се развихря с пълна сила. Този великолепен мотор определя характера на Jaguar Mark II по един почти покъртителен начин.
Подобни патетични чувства ви обземат при изпълненото с радост шофиране на Maserati Quattroporte с неговата грандиозна V8 машина с четири разпределителни вала, докато при всестранно надарения Mercedes не всичко се върти около двигателя – тук задвижващият агрегат е силен, тих, но някак незабележим.
Maserati за ценители
Само в началото Maserati Quattroporte изглежда недостъпен поради елитарния си външен вид. Моделът демонстрира впечатляваща за италиански седан големина при значително междуосие. Благородните черти, дело на дизайнера Пиетро Фруа – по тази линия моделът има сестра, която е купе и се нарича Glas V8, – го превръщат в истински аристократ сред трите мощни благородни лимузини. Той също като Mark II е автомобил от класа, който някак естествено става център на вниманието, без да проявява каквото и да е самохвалство. Независимо че Quattroporte е загубил първоначалния си заден мост DeDion, отличаващ наивно смелия, конструиран без мисъл за икономии Glas 2600, в полза на типичния за Maserati банален заден мост с листови ресори, това не отнема почти нищо от неговото очарование.
Интериорът, както и при Mark II, е доминиран от благородна дървесина, фино обработена кожа и приказно оформени уреди Smiths. Цели осем кръгли „часовника” украсяват арматурното табло на Quattroporte, издържано в чистия стил на 60-те години. Кожените тапицерии и облицовките на вратите са белязани от онова изтънчено италианско благородство, което с естетиката си дори надминава британския имперски стил. Погледнато от перспективата на човека зад волана, Quattroporte е доста близък до Mark II.
И тук сякаш е следвана подобна рецепта за кормилна уредба с тежък ход, но директно действие, страхотно сработващи дискови спирачки, груб и твърд заден мост и брилянтен във всяко отношение мотор – затова и резултатът не е много различен. Но все пак разлики има – моделът на Maserati е с по-комфортно окачване, петстепенната трансмисия на ZF, макар и да се нуждае от енергична ръка, се държи значително по-културно от „crash box” на Jaguar. А двигателят? Ако мощният шестцилиндров мотор на Jaguar е един въодушевяващ при всякакви обороти задвижващ агрегат, то гръмогласният, пристрастен към мощността и конструиран като по учебник V8 на Maserati го превъзхожда по невъобразим начин.
Вярно е, че динамичните характеристики на двата автомобила не се различават съществено, но Maserati печели точки при емоциите. Музикално надареният италиански V8 винаги разполага с излишък от мощност и въртящ момент, за него би била достатъчна и тристепенна предавателна кутия, затова Quattroporte се е продавал дори с автоматик на Borg Warner.
Демонстрация на сила при Mercedes
Най-голямата S-класа на Mercedes за всички времена, авторитарно-пефекционисткият „шест и девет”, излъчва далеч по-малко художествена изтънченост в стил Quattroporte. Много по-естествена за него е демонстрацията на сила, водеща пряко към суперлативи от рода на „най-добрия автомобил в света” или „най-добрия Mercedes на всички времена”.
Неговият сериен темпомат не е просто уред, а част от нова за времето си философия, аутобанът без ограничения е неговият ловен периметър. 6.9 е първокласен салонен автомобил – тих, мощен, неуморен и устойчив при движение в права посока, кадифено мек с хидропневматичното си окачване. Всяка цел, достигната без напрежение и умора, носи щастие за него и пътниците му. Нашият екземпляр от отдела за класически автомобили на един дилър на Mercedes е ранен 450 SEL 6.9 от 1976 г., все още без орехов фурнир. Една омагьосваща симфония в зелено – сребристозелен лак, тонирани в зелено стъкла, велурени тапицерии с цвят „зелен мъх”, с чудесно издържани в духа на епохата принадлежности като радиото Blaupunkt Berlin „лебедова шия“, наричано така заради изнесената върху гъвкава опора конзола, включваща и диктофон.
Всъщност „шест и девет” далеч не е така дистанцирано недружелюбен, както внушава арогантната му физиономия. Ако допреди малко сте шофирали някой добре оборудван 280 E W 123, няма да кажете, че сте попаднали в друг свят. При по-кротко темпо автомобилът показва безобиден нрав и дрезгавия, учестен шепот на един 350 SEL. Символите на могъществото на 6.9 – велурените тапицерии, чистачките на фаровете, задните опори за глава, споменатият темпомат и климатикът – е можело да бъдат поръчани за всеки W 116. Единствено четириъгълният превключвател зад главината на волана издава 6.9 – чрез него се регулира нивото на хидропневматичното окачване.
Самото шофиране на 6.9 не изисква почти никакви грижи, защото автомобилът ви разтоварва от тях. V8 моторът с големи бутала винаги може да предложи изобилие от мощност и въртящ момент, така че тристепенният автоматик почти не участва в процеса. Водачът си почива в дебело тапицирано кресло зад свръхголемия, тънък волан със странна структура на покритието, напомняща кора на дърво. В един момент се улавяте, че управлявате само с лявата ръка, дясната е отпусната върху приятно меката опора за лакти в средата, а големият люк на покрива е отворен. Но дори когато е затворен, аеродинамичните шумове са по-силни от гласа на мотора.
Погледът към дългия преден капак е привлечен от магията на изящния „мерник” на изправената звезда. Усещането за уют и защитеност е голямата сила на 6.9 – един автомобил като вековно дърво, на което спокойно можете да се облегнете. Ръмящият дъжд в Южна Бавария, някъде между Ширлинг и Лангквайд, не е изпитание за него. Ако водачът е прекалено въодушевен, автомобилът няма да изпусне нервите си и ще му предложи опора. 160 км/ч на слънчев, сух аутобан не предизвикват вълнение – за тях на 6.9 му се налага да работи със спокойните 3500 об./мин. Мощта при 6.9 е само страничен ефект от добре обмислената конструкция, която държи далеч от водача всички злини и техните последици.
Недостатъкът на този доведен докрай перфекционизъм на Mercedes се проявява в недотам харизматичния характер на самото шофиране. Такъв предлагат в изобилие Jaguar Mk II и Maserati Quattroporte. С тях амбициозният водач поема всички последици от действията си – независимо дали става дума за разгулен живот или понякога за отчаяно страдание.
В съпоставка с недостъпната красавица Quattroporte, Mark II има още едно предимство – той е сравнително широко разпространен и може да се купи на поносима цена. Достатъчно е да притежавате и версията 3,4 Litre, в краен случай и 2,4 Litre. А ако непременно държите на осемте цилиндъра, можете да се насочите към Daimler 250 V8.
Заключение
Редакторът Алф Кремерс: Колкото и да ми е близка марката със звездата, моят избор е Quattroporte! Никой друг от трите големи мощни седана не притежава толкова изискана осанка. Само като го видите и чуете да преминава, ви изпълват непознати страсти. Моделът на Mercedes, дори във версията 6.9, изглежда твърде делнично, такова би било и въздействието на един 350 SE. Mark II вдъхновява пилота в мен. По същността си той е съвсем близо до E-Type.
Технически данни
Jaguar Mk II, 3,8 Litre
Двигател
Модел XK 3.8, шестцилиндров редови мотор с водно охлаждане, цилиндрова глава от лека сплав, блок от сив чугун, сухи цилиндрови втулки, колянов вал със 7 основни лагера, два горни разпределителни вала, задвижвани с duplex верига, V-образно разположени висящи клапани, задействани чрез чашкови повдигачи, два карбуратора с хоризонтален поток и постоянно налягане SU HD 6, бобинно запалване
Работен обем: 3781 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 87 x 106 мм
Мощност 220 к.с. (SAE) при 5500 об./мин
Макс. въртящ момент 310 Нм при 3000 об./мин
Степен на сгъстяване: 8 : 1
Масло в двигателя: 7,5 литра.
Силово предаване
Задвижване на задните колела, самоблокиращ диференциал, четиристепенна механична трансмисия, 2.–4. предавка синхронизирани, повишаваща степен (overdrive), включвана към IV предавка (3,77 : 1), по желание 3-степенен автоматик Borg Warner BW 35.
Каросерия и ходова част
Самоносеща каросерия, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм Burman, спирачна система Dunlop със сервоусилвател и дискови спирачки на четирите колела
Отпред: независимо окачване с двойка триъгълни носачи на всяко колело, винтови пружини, телескопични амортисьори
Отзад: твърд мост с полуелиптични ресори, надлъжни носачи и диагонална напречна щанга, телескопични амортисьори
Джанти: 5 J x 15
Гуми: 6.40 – 15.
Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4591 x 1695 x 1460 мм
Междуосие: 2727 мм
Тегло: 1490 кг
Резервоар: 55 л.
Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 200 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 9,5 сек
Разход 14 л/100 км.
Период на производство и тираж
Jaguar Mk II, 1959 – 1968, 83 980 екз. Mk II, 30 140 екз. Mk II, 3,8 Litre
Maserati Quattroporte 4200
Двигател
Модел 107, осемцилиндров V-образен мотор (90 градуса) с водно охлаждане, изработен от лека сплав, мокри цилиндрови втулки, колянов вал с 5 основни лагера, два горни разпределителни вала на цилиндров ред, задвижвани с duplex вериги, V-образно (60 градуса) разположени клапани, задействани чрез чашкови повдигачи, два карбуратора с вертикален поток Weber 42 DCNF, бобинно запалване, маслен радиатор на главния поток.
Работен обем: 4136 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 88 x 85 мм
Мощност: 260 к.с. при 5200 об./мин
Макс. въртящ момент: 360 Нм при 3800 об./мин
Степен на сгъстяване: 8,5 : 1
Масло в двигателя: 11 литра
Силово предаване
Задвижване на задните колела, петстепенна механична трансмисия ZF или 3-степенен автоматик Borg Warner.
Каросерия и ходова част
Самоносеща стоманена каросерия с предна подрама Кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм Burman, по желание сервоусилвател на ZF. Дискови спирачки Girling на четирите колела
Отпред: независимо окачване с двойка триъгълни носачи на всяко колело и винтови пружини, стабилизатор
Отзад: твърд мост с полуелиптични ресори, надлъжни и напречни реактивни щанги, стабилизатор
Джанти: 6 J x 15
Гуми: 205/70 VR 15.
Размери и тегло
Дължина х широчина х височин: 5000 x 1720 x 1360 мм
Междуосие: 2750 мм
Тегло: 1750 кг
Резервоар: 2 x 47л.
Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 230 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 7,5 сек
Разход: 18 л/100 км.
Период на производство и тираж
Maserati Tipo 107/107 A, 4200/4700, 1963 – 1970, 757 или 699 екз.
Mercedes 450 SEL 6.9
Двигател
Модел M100, осемцилиндров V-образен мотор (90 градуса) с водно охлаждане, цилиндрови глави от лека сплав, блок от сив чугун, колянов вал с 5 основни лагера, по един горен разпределителен вал на цилиндров ред, задвижвани с duplex вериги, успоредни клапани, задействани чрез кобилици и хидравлични повдигачи. Система за впръскване във всмукателните колектори Bosch K-Jetronic, транзисторно запалване, смазочна система със сух картер
Работен обем: 6834 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 107 x 95 мм
Мощност: 286 к.с. при 4250 об./мин
Макс. въртящ момент: 551 Нм при 3000 об./мин
Степен на сгъстяване: 8,8 : 1
Масло в двигателя: 12 литра.
Силово предаване
Задвижване на задните колела, самоблокиращ диференциал, тристепенна автоматична трансмисия на Daimler-Benz с хидравличен преобразувател.
Каросерия и ходова част
Самоносеща каросерия, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател, дискови спирачки, ABS от 1979 г.
Отпред: независимо окачване с двойка напречни носачи на всяко колело, хидропневматично окачване с коаксиални пружини и амортисьори и резервоари за газовите елементи.
Отзад: мост с коси носачи, хидропневматично окачване с коаксиални пружини и амортисьори и резервоари за газовите елементи. Стабилизатор, система за регулиране на нивото.
Джанти: 6,5 J x 14
Гуми: 215/70 VR 14.
Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 5060 x 1870 x 1410 мм
Междуосие: 2960 мм
Предна/задна следа: 1521/1505 мм
Тегло: 1985 кг
Резервоар: 96 л.
Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 228 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 7,9 сек
Разход: 19,5 л бензин 98 на 100 км.
Период на производство и тираж
MB 450 SEL 6.9 (W 116), 1975 – 1980, 7380 екз., цена 69 930 марки (1976).
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Артуро Ривас