Два колоса на британското автомобилостроене от 60-те и 70-те години на миналия век
Кой носи короната на британското автомобилостроене в класа на луксозните лимузини – дванайсетцилиндровият, омагьосващо елегантен Jaguar, или осемцилиндновият, аристократично благороден Rolls?
Два автомобила, Rolls-Royce и Jaguar, са паркирани един до друг в двора на гаража. Характерните предни части на това „имперско сребро” сред британските лимузини сочат напред, по посока на движението. Двигателите работят на място, леко загрети от маневрите на излизане, и от тях се чува съвсем тихо бръмчене, малко над границата на възприемане. Повече от девет литра моторно масло трябва да бъдат грижливо доведени до работна температура – както при V8, така и при V12 мотора. Величественият радиатор на Silver Shadow с архитектура на пантеон е значително по-висок от решетката на XJ със специална V12 украса.
Трябва да избера кой от двата автомобила да шофирам, ключовете им са пъхнати в контактите. Накрая ще съм карал и двата, но сега се налага да реша кой ще е първият. Инстинктивно тръгвам към тъмночервения Jaguar – подсъзнанието ме води към по-естетичната форма, към по-яркия цвят, наречен Regency Red, към красивата физиономия с очарователно ококорени фарове. А Silver Shadow в цвят Dark Ebony Black остава на заден план.
Сядам върху тапицираното с бежова кожа кресло, пред отговарящото на името си арматурно табло, което в този разкошен вид беше достояние само на първата серия XJ. Със седем кръгли уреда Smiths – два големи за обороти и скорост, пет малки за акумулатора, налягането на маслото, температурата на охладителната течност, астрономическото време и горивото. Към тях е добавена импозантна редица от „самолетни” превключватели. Радостта, че съм попаднал в един съвсем специален автомобил, се притъпява единствено от волана Moto Lita, който просто не е на мястото си в тази спортно-елегантна лимузина. Все пак един XJ не е някакъв TR. Освен това ми липсва прелестният пръстен на клаксона.
Необичайна е и механичната предавателна кутия; подсъзнанието ми подсказва, че в един ранен XJ непременно би трябвало да има реагиращ с известно закъснение автоматик на Borg Warner. С усилие над себе си натискам педала на съединителя и премествам лоста на произхождащата от един E-Type V12 четиристепенна трансмисия. Това изисква усилия, но предавките се включват прецизно; вероятно ръчната скоростна кутия хармонира много по-добре с късоходовия, извънредно охотно набиращ обороти дванайсетцилиндров мотор. Но маслото все още не е достатъчно загрято, за да форсирам двигателя над 3000 об./мин. Пътуваме по един второстепенен път от Бергкирхен за Маркт Индерсдорф. В огледалото виждам как Silver Shadow величествено следва своя път; само в един или друг взет по-бързо завой леко странично накланяне издава факта, че той все пак е явление от реалния свят.
Междувременно съм се разположил уютно в XJ 12 и бързо съм свикнал с особеностите на толкова завладяващия при поглед отвън автомобил – а също и със сърдечното ръкостискане на силовото предаване, ръчната спирачка като бастун и изящния тънък лост на мигачите. При това се улавям, че превключвам твърде рано; още при 2500 об./мин набиращият обороти с копринена мекота дванайсетцилиндров агрегат придава на автомобила толкова напориста тяга, че рефлексът за превключване се задейства автоматично. А четирите предавки теоретично би трябвало да покриват диапазон до 225 км/ч
Jaguar не е Mercedes
От 3000 об./мин във V12 мотора започва да се разгаря истински огън; ако превключвате при 4500 об./мин, щадите ходовата част и въпреки това изживявате могъщата тяга, съпроводена от неописуема акустична мекота. В XJ 12 не се възцарява типичното за Mercedes усещане, че шофирате тежък автомобил – това обаче не е недостатък, а просто проява на друга автомобилна култура. Лимузината се усеща като чевръста и лека и може да бъде дирижирана точно само с движения от китките. Дори кормилната уредба, която при Jaguar винаги съм възприемал като лишена от усет за пътя, в XJ 12 работи с необходимата обратна връзка, наричана от британците „Response“.
На връщане сядам в модела на Rolls-Royce и се учудвам колко бързо свиквам с разположения вдясно волан на широката лимузина. В Silver Shadow седите високо и царствено, челното стъкло се издига стръмно пред вас; лостът на автоматичната трансмисия е със сервоподпомагане, което го прави истински символ на небивалата лекота при шофиране, която е основната черта в характера на този автомобил. Тук до слуха ви стига само шумът на вятъра, а когато преминавате завоите с неприлична бързина – което е наистина възможно при извънредно сигурния на пътя Shadow със сложна ходова част, – чувате и приплясването на супербалонните гуми Avon. Ще ми се да имаше оборотомер, за да видя, че стрелката на индикатора за тази присъща на големия работен обем лекота рядко минава над 2000 об./мин.
При това положение изобщо не е чудно, че несравнимият, доставян от General Motors автоматик проявява в този режим направо нежна мекост без никакви сътресения при превключване. Ускоряването се възприема в Silver Shadow като голяма, спокойна река от мощ, която не ви притиска в седалката и не ви принуждава да се държите здраво за необичайно безизразния волан. Въртящият момент за подобно изпълнение е налице, по-скоро не достига мощност. За 2,2 тона собствено тегло 200 конски сили без малко не са нещо особено – но както казват, са достатъчни.
Безтегловно плъзгане в Rolls
Един Rolls-Royce никога не би се стремил към титлата „най-бърза лимузина в света”, това не би позволила дори само импозантната архитектура на радиаторната решетка, увенчана от статуетката Spirit of Ecstasy. До появата на Mercedes 6.9 въпросната титла в продължение на три години е притежание на Jaguar XJ 12, достигащ максимална скорост 225 км/ч. За един Rolls-Royce подобно мерене на сили определено би било твърде плебейско. Silver Shadow обаче има честта да бъде най-комфортният автомобил в света. С подобни хидропневматични лапички не разполага дори „богинята” DS. В моторния отсек една малка табелка изказва благодарност на Андре Ситроен.
При цялата еуфория от шофирането на Rolls-Royce мощният Jaguar няма причини да се чувства пренебрегнат. Неговата красота остава ненадмината в света на луксозните лимузини. Тъкмо в Серия I с късо междуосие той демонстрира идеални мерки и чудесни пропорции. За пълно съвършенство бих си пожелал единствено ауспуховите тръби с чупка на оригиналния модел.
Заключение
Редакторът Алф Кремерс: На въпроса кой от двата автомобила предпочитам, „най-добре и двата” би бил твърде банален отговор. За да излъча личен фаворит, ми се налага да се боря със самия себе си. XJ 12 се държи много по-чевръсто и темпераментно, той е надарен и с по-красива форма. Но Silver Shadow излъчва много повече увереност и превъзходство. Тихото и сякаш безтегловно плъзгане над пътя му отива много добре, а качеството на материалите впечатлява.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Карл-Хайнц Аугустин
Технически данни
Jaguar XJ 12, произв. 1972 г. | Rolls-Royce Silver Shadow, произв. 1971 г. | |
---|---|---|
Работен обем | 5343 куб.см | 6750 куб.см |
Мощност | 269 к.с. (198 кВт) при 3500 об./мин | 197 к.с. (145кВт) при 4200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
410 Нм при 3500 об./мин | 550 Нм при 2500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
8,5 сек | 11 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 225 км/ч | 185 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
18,5 л/100 км | 22 л/100 км |
Базова цена | 30 000 евро (в Германия, съст. 2) | 30 000 евро (в Германия, съст. 2) |