На тази импровизирана среща на малки SUV модели присъстват два различни образа
Навъсената солидна предница и изправеното стъкло на Jeep Renegade нямат никакви визуални прилики с лайфстайл стилистиката с обтекаеми форми на Hyundai Kona, но затова пък и двата автомобила се задвижват от базовите си трицилиндрови бензинови агрегати.
Подобно на „ксерокс“, „тиксо“, „джакузи“ и „флумастер“ названието „джип” е свидетелство за култовия статут на фирма, чието име е станало нарицателно за определен вид техника или артикули. Заради бума на подобните на автомобилите с висока проходимост и движение в пресечени местности SUV модели популярното жаргонно название е трансформирало смисъла си, а G-класата и Land Cruiser все по-рядко се наричат „джипове“ на Mercedes и Toyota.
Въпреки че в този контекст Jeep вече няма онова символно значение, фирмата, носеща името, продължава да произвежда именно офроуд и SUV модели и логично, нищо друго. А най-малкият представител на гамата Renegade има явното желание да се перчи с визията и осанката на солидния и могъщ Wrangler. В това отношение той определено постига успех, отличавайки се от общоприетото миловидно излъчване на себеподобните и особено на Fiat 500X – събрата по платформа от концерна FCA.
В основата на всичко това е ъгловатият дизайн на Renegade, който се извисява дори над VW Tiguan въпреки доста по-голямата дължина на последния. Принос за усещането при шофиране има и хоризонталният преден капак, който водачът може да види спокойно – разбира се, благодарение и на доста изправеното предно стъкло и позицията върху седалките, където водачът седи с 22 см по-високо, отколкото този на Golf VII, и с 9 см по-високо от шофьора на Hyundai Kona.
За разлика от Renegade, корейският модел е далеч от подобен солиден формат и е създаден като конкурентен продукт в рамките на общоприетото за този клас. В това отношение той е по-близко позициониран до своя събрат Hyundai i20 Active, който обаче поема ролята по-скоро на високо повдигнат малък хечбек. Kona е по-голям и с пропорции на SUV, но по-правилно може да се окачестви като CUV или кросоувър. Със стегнатото си окачване той се движи по съответстващ на визията си начин. Не скрива неравностите, но и не ги предава към каросерията прекалено грубо. Настройката му мотивира към динамичен стил на шофиране и му осигурява сравнително прецизно изписване на завоите. Въпреки че ходовата част на Renegade е по-меко настроена и той леко се накланя в завоите, поведението му е съвсем приемливо. Все пак човек трябва да има предвид, че кормилното управление не е особено отзивчиво и дава обратна връзка, но не толкова чрез необходимото за динамиката усещане, а по-скоро относно неравностите, които предава към волана.
Двигатели от малки автомобили
Разликите в надлъжната динамика са значително по-малки, отколкото при напречната. С работен обем от един литър и три цилиндъра, и двата бензинови турбомотора не демонстрират някакво могъщество, но пък са напълно достатъчни за ежедневието. Машината на Kona с работен обем 998 см3 и приятно звучене не оставя на турбодупката възможността да играе важна роля и създава усещане за прилична тяга. От друга страна, долната част на оборотния диапазон очевидно не е любима на турбокомпресора на Jeep и това е особено видно при ускоряването след преминаване на втора предавка и при излизане от завой. В подобни случаи тежащият 1434 кг Renegade определено не се усеща като същество, обичащо да показва спортни намерения.
При това въпросното тегло е достигнато и без наличие на двойно предаване. Подобна система и двата модела предлагат само при задвижваните от четирицилиндрови бензинови и дизелови агрегати версии. Не добавя тегло и автоматична трансмисия, защото в случая се използва шестстепенна механична предавателна кутия. Както при Renegade, така и при Kona тя не изненадва с нищо, върши прецизно работата си и осигурява леко и приятно усещане при превключване. По-леката със 123 кг Kona не само изразходва по-малко гориво (7,5 срещу 8,0 л/100 км) но със своите 36,5 метра има съвсем приемлив спирачен път от 100 км/ч. С 37,9 метра италианско-американският модел надвишава тази стойност с 1,4 м и се позиционира в зона, която в днешни дни вече не е приемлива.
Практичен кубичен дизайн
Въпреки че наличното в интериора на Hyundai пространство е напълно приемливо за този клас, тук „джипът“ поставя стандартите. Възможностите на дизайна с прави ъгли са оползотворени максимално и дори стъкленият покрив не намалява значително това състояние на нещата. В задната част пътниците разполагат с 5,5 см повече място за краката, а във версията Limited на разположение е и практична задна седалка, деляща се в пропорция 40:20:40. Същите могат да разчитат и на USB вход, докато пътуващите на задните седалки на Hyundai ще трябва да използват или Powerbank, или дълъг, стигащ до предната част кабел. И в двата случая седящите отзад са лишени от допълнителни вентилатори във въздуховода, но затова пък са налични опори за лактите с отвори за чаши.
Зад задните седалки двата автомобила предлагат багажен обем от около 350 литра, малко по-голям е този на Jeep при свалени седалки (1297 срещу 1143 л). Той превъзхожда своя съперник с регулиращия се под на багажника, а благодарение на вертикалния заден капак и сгъващата се седалка на пътника до водача е по-подходящ за посещения на мебелни магазини.
На предните седалки Kona ви обхваща по-стегнато, а срещу доплащане има възможност за електрическо регулиране (без функция за памет). Тук прецизността дава предимство на Kona, защото при Jeep по електрически пък се регулира само лумбалната опора, а вертикалната част на седалката се настройва с труднодостъпен при движение лост.
По отношение на управлението на останалите функции и двата модела са се справили добре. При директно сравнение по-простата работа с менюто и наличните механични бутони за директно избиране на Kona създават положително впечатление, така както и високо позиционираният и в директното полезрение на водача екран за управление. Прави впечатления и симпатичен детайл в бордовия компютър – може да се конфигурира броят на присветванията на мигачите при чукване на лоста им (изключено, едно две, три, пет или седем)
Пренебрегваният бутон
Jeep контрира с други качества, като изведени в лента удобни и бързи команди с докосване на екрана. Само главното меню изисква влизане през него – останалите функции могат да се настройват и с помощта на въртящ се регулатор. В интерес на истината трябва да споменем, че и Kona предлага въртящ се регулатор, но той може да служи само за управление на радиото или увеличаване намаляване на картата на навигацията. Жалко, защото при шофиране регулирането става по-удобно именно по този начин. От лявата страна на монитора има два бутона за избиране на станция. На волана също. Това е малко излишно, понеже само с препрограмиране на наличния регулатор бездруго добрата система може да стане още по-добра.
Нека затворим темата с управлението с похвала. Деактивирането на въздушната възглавница на пътника до водача не изискват достъп до жабката. Ако поставите детско столче, изключването при Kona става с монтиран встрани на арматурното табло превключвател и дигитално при Jeep. Що се касае до обзора назад, тук предимство пак има Jeep със своето по-голямо стъкло, но неговата камера има по-лошо качество на изображението.
Предвид цените на двата автомобила, трябва да отбележим, че те са на ниво, в което еднолитровите двигатели не се вписват добре в картината, като това това се отнася в по-голяма степен за Jeep с неговата турбодупка. По-добра алтернатива е четирицилиндровият бензинов мотор със 177 к.с. и автоматична трансмисия за Kona. При Renegade – със 150 к.с. и DSG трансмисия. Двойното предаване изисква допълнително заплащане. Само Jeep обаче се нуждае от него – не за друго, а заради култовото си име.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Hyundai
По отношение както на страничната, така и на надлъжната динамика Kona има по-спортна настройка, а при шофиране показва незначителни недостатъци. Това, по което отстъпва, са гъвкавостта и пространството.
2. Jeep
Много пространство върху малка заемана площ, практичен интериор, удобно управление на функциите и добре настроено окачване. Спирачният път обаче е дълъг, а турбодупката – значителна.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт