Jeep Renegade Trailhawk и Mini Cooper SD Countryman All4 обичат да си играят в пясък, кал и камънак
Всичко започна доста добре за новия модел на Jeep. В своето първо сравнение за списание auto motor und sport американецът успя да се класира на обещаващото второ място – след Skoda Yeti, но пред Dacia Duster и Suzuki S-Cross. Сега малкият Jeep трябва да се изправи срещу MINI Countryman. Какъв ще бъде изходът от тази битка?
Jeep предоставиха своя модел в изпълнение Trailhawk, което е и единственото предлагано в комбинация с дизеловия мотор със 170 к.с. Неговият противник се нарича MINI Cooper SD Countryman All4 и разполага със 143 к.с. За да не се чудите какво не е наред и защо сравняваме два автомобила с такава разлика в мощността, ще ви споменем две числа: 1626 и 1474. Това са стойностите за собствено тегло, които измерихме при Jeep Renegade, респективно Mini Countryman.
Поне според външните си размери двата автомобила остават доста компактни с каросерийна дължина малко над четири метра. 4,26 м е дължината на Jeep, а каросерията на MINI е с почти 15 см по-къса и точно с 15 см по-ниска. На теория това предполага сериозни разлики във вътрешния обем, на практика обаче не е съвсем така. Специално по отношение на товарния обем двата автомобила предлагат практически идентични възможности, като единственото предимство на Renegade е следствие на по-ъгловатите му форми, които позволяват през задния капак да бъдат вкарвани малко по-обемисти предмети. Подобни експерименти определено не са силна страна на MINI – отворът за товарене тук не е никак голям, а след сгъване на задните седалки подът става доста неравен. Само че тези подробности надали са от особено голямо значение за купувачите на субкомпактни SUV автомобили – в крайна сметка ако човек възнамерява да превозва огромни товари, би било по-логично и по-смислено да се насочи към Dacia Lodgy или Renault Kangoo например.
В този сегмент от пазара несравнимо по-важен е дизайнът, който в много случаи се оказва дори основен аргумент при покупка. В това отношение стилистите на Jeep малко са се поизхвърлили. Множеството графични и буквени напомняния за традициите и историята на марката са излишно преекспонирани и в доста случаи изобщо не на място. На някои това все пак може би ще им допадне, на нас – категорично не. MINI също залага на модерна интерпретация на класически форми и елементи, но тук идеята е осъществена значително по-успешно. Някои решения в интериора вероятно са с една идея по-фриволни от необходимото, но с годините това се превърна в част от чара на марката.
Въпреки всичко дискутираните дотук теми си остават въпрос на вкус. Нека сега се насочим към засягащи каросерията критерии, които могат да бъдат оценени напълно обективно и безпристрастно. При Jeep например силно ни подразни изключително неудобната дръжка за отваряне на багажника, с която просто е невъзможно да не изцапате ръката си. Доста неприятни са и широките предни колони, които силно ограничават видимостта от мястото на водача. Единствената забележка към каросерията на Countryman е оскъдната видимост назад.
Време е да потеглим – с пълното съзнание, че този тип автомобили през около 99% от живота си се движат по асфалт, въпреки че със снимките към материала се опитваме да покажем моменти от останалия един процент. Всъщност асфалтът не е любимото нещо на Jeep, тъй като Trailhawk вариантът е насочен повече към движение извън пътя. Той е с по-късо главно предавателно число, благодарение на деветстепенната автоматична трансмисия има екстремно къса първа предавка, клиренсът е леко увеличен, а гумите са всесезонни и с малко по-високи бордове. Всичко това дава на автомобила предимство извън пътя, но на асфалт е по-скоро недостатък. За нас си остава необяснима тайна защо Jeep предлага най-мощния дизел в гамата единствено в изпълнение Trailhawk и с автоматична трансмисия. Въпросната конфигурация има и още един недостатък: тя е откровено скъпа с цена от почти 61 000 лева. Дори Countryman е по-евтин, а той никога не е бил прочут с ниските си цени. По време на теста Countryman беше наличен единствено във вариант с механична трансмисия, което му донесе известни предимства по отношение на разхода. Тези преимущества обаче не се дължат само на добре подбраните предавателни числа на шестстепенната трансмисия на MINI, а и на разочароващото представяне на ZF в Trailhawk.
Jeep харчи повече
А може би коренът на това представяне се крие в един въпрос от по-глобално естество: необходими ли са ни в действителност трансмисии с повече от девет предавки? В конкретния случай с Trailhawk, у всеки здравомислещ човек се заражда доста конкретен отговор по темата и той е отрицателен. Трансмисията значително влошава темперамента на двигателя на Jeep, който в едни моменти реагира твърде нервно, а в други остава в пълна летаргия; едно е сигурно – под хармонично задвижване е прието да се разбира нещо напълно различно от това, което откриваме в този автомобил. Какво означава „хармонично задвижване” може лесно да се разбере например още след първите километри зад волана на MINI – въпреки по-слабите си показатели за мощност и въртящ момент, британецът се оказва значително по-енергичен и едновременно с това по-икономичен. Все пак разликата при разхода не е толкова решаваща и се равнява на 0,4 литра на 100 километра. Обективно погледнато нито един от двата модела не е сензационно скромен в жаждата си за гориво. Шест на сто са възможни единствено при целенасочено икономичен стил на каране, в повечето случаи стойността е някъде около седем на сто, а при бързо каране по магистрала лесно се покачва до 9-10 л/100 км с предимство от около половин литър на сто километра в полза на MINI. Моторът на Jeep се оказва по-добър по един-единствен показател: той работи по-тихо и меко в сравнение с леко грубоватия четирицилиндров агрегат под предния капак на MINI.
Renegade е по-добър и при комфорта на окачването. Макар да не е пример за идеална возия, Jeep се справя по-добре с абсорбирането на неравности от различен тип в сравнение с MINI. За сметка на това, Countryman съвсем очаквано контрира с великолепната си управляемост, която е на светлинни години от тромавия Jeep. Не бива все пак да подценяваме факта, че Renegade е с по-висок център на тежестта и е обут с всесезонни гуми. Затова не е учудващо, че той доста рано започва да се плъзга по външната допирателна на завоя, а системата ESP трябва да се намесва доста често. Що се отнася до спирачките, Trailhawk се представи разочароващо и значително по-слабо, отколкото при предишни измервания с други версии на Renegade.
При пътното поведение Countryman e всепризнат отличник – той остава неутрален дори при много високи скорости, има превъзходно управление и е способен на откровено спортни постижения. Когато става дума за сцепление в пресечен терен и изобщо за проходимост обаче, Trailhawk се представя по-добре. Което всъщност не успява да спаси Jeep от загуба в този сравнителен тест.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. MINI
Countryman заслужено печели това сравнение, защото има по-хармонично задвижване и по-добро пътно поведение, а освен това е и по-икономичен.
2. Jeep
Версията Trailhawk на Renegade не успява да впечатли с поведението си на асфалт, освен това моделът спира зле и харчи повече от своя опонент.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт