Първи тест на новото издание на американската класика
Всъщност днес срещата с автомобили като Jeep Wrangler е може би по-интересна отвсякога. Защото живеем във време, когато автомобилите за масова употреба все повече наподобяват на четириколесни смартфони и таблети, а неща като добавена стойност от гледна точка на индивидуалност, инженерен гений или емоционалност постепенно се превръщат в екзотика. Или може би е по-точно да кажем, че теци ценности се превръщат в новата дефиниция на понятия като „премиум“ и „лукс“. Затова е радващо, че напук на модата един автомобил да е длъжен да се хареса на всички и привидно да може всичко , определени компании продължават да намират смисъл в това да създават автомобили като Wrangler. С
Роден да бъде свободен
Сам по себе си Wrangler е не просто своеобразна визитна картичка на едно от най-митичните имена в света на високопроходимите автомобили – той е изключително интересно явление и за американската автомобилна индустрия като цяло. Корените на този модел идват още от времето на Втората световна война, когато е създаден култовият всъдеход Willys Jeep, от който в средата на 40-те се ражда поредица от цивилни версии с означението CJ, които продължават да се продават успешно (препърпявайки редица модернизации, разбира се) до средата на 80-те. Името Wrangler от своя страна се появява през 1986 година и оттогава моделът е претърпял няколко смени на генерациите, но неизменно остава верен на себе си. А какво прави концепцията на този автомобил толкова необикновена? От една страна, той винаги е бил безкомпромисен всъдеход, който напомня за военното си минало не само с поведението си извън пътя, но и със своя самобитна концепция, при която формата следва функцията. Всъщност именно цялостният замисъл на този автомобил го прави така различен от практически всички останали модели с увеличена проходимост зад Океана – защото CJ и Wrangler по своите размери изглеждат като детска играчка на фона на класическите всъдеходи и пикапи, които традиционно американците използват. За разлика от тях малкият Jeep не може да служи за превозването на цялото семейство и общо взето на цялата му покъщнина (версията с дълга база и четири врати дебютира едва при произвежданото от 2006 година предпоследно поколение JK, а и тя също не може да се мери по вътрешен простор с едно Grand Cherokee например). Неговата мисия е да може да стигне до места, където почти всички останали се предават някъде по трасето. И то не защото трябва да стигне обезателно дотам – а просто, защото притежателят му иска това.
Смело напред
В най-новото си издание Jeep Wrangler продължава изцяло да залага на своята утвърдена през дългогодишната история на модела стратегия, а същността на автомобила не само не е разводнена по никакъв начин, а дори е доразвита в определени направления. Клиентите могат да избират между класическото изпълнение с късо междуосие и две врати и удълженият вариант с дълго междуосно разстояние (3008 мм срещу 2459 мм при късата база) Unlimited. Всеки от двата типа каросерия от своя страна може да бъде поръчан в по-луксозна и „по-шосейна“ модификация Sahara, или пък като безкомпромисен всъдеход под наименованието Rubicon. Като тук понятията трябва да бъдат възприемани доста свободно, тъй като „шосейния“ модел Sahara също може да се похвали с възможности за справяне с тежки терени, на които с основание биха завидели минимум 95 процента от серийните съвременни високопроходими модели. Освен това Wrangler действително се държи на асфалт по-добре отвсякога, вози по-комфортно от когато и да било и реално погледнато се управлява повече от прилично, но дори само нивото на шумове от задвижването, контакта на колелата с пътя и аеродинамичните завихряния е достатъчно ясно напомняне, че този автомобил си остава преди всичко и най-вече „джип“, а не поредният кросоувър, който самонадеяно обещава да съчетава качествата на минимум пет различни категории модели.
Техника, която впечатлява
Още след първите километри с новия Wrangler човек няма как да не остане впечатлен от маниера, с който си партнират новия 2,2-литров турбодизелов двигател с 200 к.с. и осемстепенният автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент, доставян от ZF. Двигателят е конструиран изцяло с оглед на спецификите на характера на Wrangler, т.е. при него важно е най-вече изобилието от въртящ момент при ниските и средни обороти, а не динамиката при ускорение. А тягата в случая е повече от изобилна – 450 Нм при 2000 об./мин. Под съпровода на бодрото дизелово потракване автомобилът се ускорява неочаквано енергично, а автоматикът съумява винаги да подбира оптимална предавка, като същевременно работи почти неусетно. В зависимост от поръчаната версия, Wrangler може да разполага с до два механични блокажа на диференциалите, както и с понижаващ режим на трансмисията. Именно с такъв, въоръжен до зъби с технологии за проходимост Wrangler Rubicon имах възможността да премина по специално подготвеното за европейското представяне на модела офроуд трасе и смея да твърдя, че това е едно от най-тежките изпитания от подобен тип, с които съм се сблъсквал през вече 15-годишната си практика като автомобилен журналист. Което всъщност беше факт, който май впечатли само мен самия, тъй като на Wrangler очевидно му беше все едно за случващото се през всички разкаляни коловози, екстремни вертикални и странични наклони и места с на практика нулево сцепление – той просто продължава напред, стига на задкормилното устройство да му стиска.
Остава да се надяваме, че по света все още има достатъчно авантюристично настроени натури, за които инвестицията в машина с приключенски дух като Jeep Wrangler си заслужава. Защото истинските характери заслужават да устоят преди всички бури и предизвикателства на различните епохи.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Jeep