Jeep Wrangler срещу Land Rover Defender: Заслужили бойци

Ветераните в сегмента на високопроходимите автомобили Wrangler Unlimited 2.8 CRD и Defender 110 TD4 никога не са били идеалният вариант за асфалтирани булеварди и улици. Тяхното предимство по-скоро е в увереността, която излъчват, за успешно достигане на всяка произволна дестинация. Затова и този път техниката, с която двата автомобила със задвижване на четирите колела са обурудвани, в общи линии е останала непроменена.

Две живи класики сред високопроходимите машини

Defender все още не разполага с въздушни възглавници и ЕSP, а при внезапни маневри за избягване на евентуално препятствие в поведението му се проявява тенденция за преобръщане. Негов актив от друга страна са новите удобни седалки и сравнително прегледното в сравнение с предишни изпълнения арматурно табло. Основният проблем на кокпита, а именно липсата на достатъчно пространство, продължава да бъде все така актуален.

Изцяло обновеният четириврат Wrangler отговаря на съвременните стандарти за сигурност и притежава четири въздушни възглавници и ЕSP. Поради увеличение на дължината с 11 см автомобилът създава впечатление за повече пространство във вътрешността, макар измерванията да показват сходни стойности с тези при неговия конкурент. Недостатък е и липсата на отделения за съхраняване на мобилен телефон, слънчеви очила или други малки предмети, което се отнася за местата на първия, както и втория ред пътуващи.

Шофиране с Defender по магистрала не се препоръчва. Новият му дизелов агрегат с common rail технология и мощност от 122 к.с. е немощен и не оправдава очакването за по-динамично разгръщане на характеристиките. Дълбоки прорези в грайфера на гумите и изключително индиректната работа на кормилната уредба допринасят за нежеланието на Defender да се движи по права траектория. Комфортът на возене също става поносим едва при достигане границите на товароподемността на автомобила.

От Wrangler не може да се очаква комфорт

Jeep също се движи сковано и криволичи, но за разлика от Defender моторът му с обем от 2,8 литра го дарява с приятна пъргавина. Неравностите, които биха накарали това окачване да се задейства, са с такива размери, че човек би ги забелязал от стотина метра разстояние. Непрецизното управление на кормилната уредба и силното накланяне на каросерията в завой също са характерни черти на американския автомобил. Неточното превключване на шестстепенната трансмисия не позволява спортен тип шофиране  - Wrangler просто предпочита плавните завои на някое провинциално шосе.

Неефективна работа на спирачките

При транспортирането на напитки, дърва за огрев и други обемисти предмети Land Rover побира повече. Той позволява превозването на един тон полезен товар, докато Jeep не може да се справи дори с половината. И двата вседехода имат отлични постижения по отношение на прикачен товар например ремарке или каравана - 3,5 тона. За съжаление спирачките им са далеч от това ниво и тестът установява ужасяващи стойности по този показател. Спирането на Defender е толкова катастрофално, че може да се сравнява с това на олдтаймер. Въпреки това с μ-split теста той се справя добре. При Wrangler нещата стоят по коренно различен начин: той излита от 150-метровото тестово трасе с 80 км/ч, успявайки да редуцира скоростта със само 20 км/ч. За автомобил с висока проходимост, на който често се налага да спира върху хлъзгави повърхности, това е срамно постижение. Дори на сух път спирачките на Wrangler не са убедителни и действието им значително избледнява при натоварване.

Внимание:

Без наличието на електронна система за стабилност ESP, Defender дава лоши резултати по критерия „сигурност при движение на пътя” и се преобръща по време на „лосовия тест”. Неговата архаична конструкция е съчетание от голям ход на амортисьорите, висок център на тежестта и твърде нечувствително управление на кормилната уредба. Тази опасна комбинация прави Defender несигурен при резки маневри за избягване на препятствие. ESP би могла да предотврати такова критично поведение, но за съжаление дори при последното освежаване на модела системата не е вградена. „Лосовият” тест става известен през 1997 след преобръщането на Mercedes А-класа със скорост 60 км/ч при при провеждането му. До този момент ESP се предлагаше единствено за моделите S-класа и CL, но след инцидента градският Mercedes също получи системата за сигурност, с което склонноста към преобръщане беше елиминирана.

В тази връзка припомняме, че auto motor und sport отдавна призовава към серийното обурудване на всички автомобили с ESP.  

Текст: Кристиан Бангеман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт