Един малко по-различен поглед към най-новото издание на един от най-емблематичните съвременни всъдеходи
Eдва ли е особено необходимо да обясняваме надълго и нашироко защо Jeep Wrangler е машина, която напълно заслужава да присъства в едно специално издание, посветено на настоящите и бъдещи класики. Достатъчно е да споменем две простички причини – първо, броят на истинските всъдеходи в съвременното автомобилостроене вече е толкова малък, че реално всеки един такъв модел заслужава да бъде наречен съвременен класик, и второ, понеже конкретно Wrangler е смятан за легенда още от самата си поява на бял свят. И няма как иначе да бъде, тъй като никой друг модел в света не може да се похвали с пряка родствена връзка с легендарния Jeep Willys, създаден по време на Втората световна война и смятан за една от иконите в света на непобедимите високопроходими машини.
За привилегията да отидеш където поискаш
Една от твърде интересните особености на Wrangler идва от начина, по който неговият характер еволюира през годините. Още от създаването си той е замислен основно като автомобил за повече или по-малко екстремни удоволствия и забавления, и не толкова като работен кон, призван да преведе своя притежател и през най-заплетените ситуации. Именно поради тази причина това е автомобил, който е по-скоро малко да откриете в джунглата, в пустинята, в саваната, в пустинята, в тундрата, високо в планината, или на друг вид място, където издръжливостта е по-важна от всичко. За разлика от други култови представители на всъдеходите като Land Rover Defender, Toyota Land Cruiser, Toyota Hilux и т.н., на Wrangler рядко му се налага да влиза в ролята на единственото възможно моторизирано превозно средство, което въобще може да се добере успешно до дадено място. Идеята на Wrangler е по-скоро да може да ви преведе през труднодостъпни места, до които сте отишли по собствено желание.
Или казано по-простичко – играчка за пораснали момчета, на които понякога им се иска да поиграят в пясъка. Или в калта. Или някъде другаде, където ги влече приключенското им „аз“. Същевременно трябва да се отбележи, че специално на основата на първото издание на модела – дебютиралият през 1986 година YJ, са създавани различни екстремни разработки, успешно експлоатирани например от израелската и египетската армия.
Еволюцията на един бунтар
При следващото издание TJ, както и при неговите наследник JK и актуалната генерация JL, концепцията на Wrangler все повече се насочва към хората, които възприемат високопроходимите возила като средство да бъдат по-близо до природата и до усещането за свобода. Фактът, че от третото поколение на модела насам той дори може да бъде поръчан в абсолютно годна за семейна употреба версия с пет врати, пет места и голям багажник, говори достатъчно ясно за все по-отчетливото отдалечаване от милитаристичния характер на неговите далечни предшественици.
Сегашният Wrangler е на европейския пазар от около половин година и предлага избор между версия с три врати и късо междуосие или дълга каросерия с пет врати, както и между изпъления Sahara и Rubicon. Sahara представя така да се каже по-цивилизованото лице на автомобила, докато Rubicon е в състояние да ви отведе до места, където по всяка вероятност би ви дострашало да минете дори пеш. А също и до такива, откъдето ще бъде поразително мъчно да ви изтеглят обратно, но това са болезнено познатите на всеки любител на офроуда рискове.
Няма значение къде свършва пътят
Автомобилът, който имахме управляваме в продължение на доста доволен брой километри родните магистрали и планински шосета и най-вече по черните пътища на Родопите, беше с къса база и в изпълнение Sahara – тоест, подготвен приблизително еднакво добре и за асфалт, и за умерено тежък пресечен терен. Интериорното обзавеждане представлява интересна смесица от спартански стил, геометрични форми, закачливи ретро елементи и доста богато оборудване за комфорт, включително и впечатляваща по обхват инфо-развлекателна екипировка. Позицията зад почти вертикалното челно стъкло вероятно на мнозина се усеща като чаровен посвоему анахронизъм в съвременния свят – усещането си е като във възможно най-истински „джип“, само че с прибавен допълнителен комфорт (например шумоизолацията е доста прилична, а седалките отпред са удобни за дълго пътуване). При по-висока скорост аеродинамиката започва да казва своето и звуците от срещата на въздушните потоци с представителната фигура на кубичната каросерия стават все по-отчетливи при увеличаване на темпото. Също така е доста забавно да забележите как е достатъчно да отстъпите от газта по магистрала, за да започне автомобилът да намалява почти толкова бързо, колкото ако натиснете спирачките. Обективно погледнато обаче, на асфалт моделът се държи дори твърде добре предвид конструктивните си особености – возията му е абсолютно приемлива, същото се отнася и за пътното поведение и управляемостта. 2,2-литровият турбодизел осигурява мощна тяга още от ниски обороти и хармонира чудесно с осемстепенния автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент, доставян от ZF.
За възможностите извън пътя вече сме говорили неведнъж, но може би не е излишно да споменем няколко числа в тази връзка: ъглите на атака отпред и отзад са съответно 37,4 и 30,5 градуса, минималният клиренс е 26 см, а дълбочината на газене достига 760 милиметра. Припомняме, че става дума за „шосейната“ версия на автомобила, тоест при Rubicon параметрите са доста по-драматични. Дори и със Sahara обаче без особени усилия един добре подготвен водач може да премине през сериозни предизвикателства, достигайки до природата точно толкова близо, колкото му се иска. В тази насока не може да не обърнем внимание на възможността за демонтаж на покрива, с което Wrangler се превръща в истински кабриолет.
Някои може би ще кажат, че да дадеш около или над 100 000 лева за автомобил, с който да се движиш по кози пътеки със свален покрив може би не е точно най-разумното нещо на света. Но това няма никакво значение за феновете на тази модерна класика – за тях единственото важно е усещането за свобода, че могат да отидат където си пожелаят.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Евгени Димитров