Сравнение на четири популярни модела от малкия клас
VW подложи своя модел Polo на лек фейслифт, а колегите им по концерн от Seat също толкова дискретно обновиха Ibiza. Нека не забравяме, че Polo никога не е крещял за внимание – при него именно детайлите са тези, които през по-голямата част от кариерата му го класират на върха в сегмента. Дали всичко ще продължи в същия дух? Време е за сравнение с Opel Corsa и Kia Rio. Всички автомобили идват в теста с трицилиндрови турбомотори, автоматични трансмисии и амбиция за победа.
Едно цяло, девет-пет-пет-осем три – сещате ли се какво е това? Мдааа, курсът на еврото. На първи януари предстои да отбележим 20-годишния юбилей от въвеждането на еврото в Германия. Доколкото може да се чества подобно нещо… От тогава до днес цените на всичко са се увеличили неимоверно – например Polo с максимално оборудване днес струва 26 840 евро. Да, за 20 години куп неща са се променили, инфлацията расте, доходите все пак също са се увеличили. И все пак – цени между 23 000 и 28 000 евро звучат най-меко казано солено за представители на малкия клас с дължина около четири метра – независимо от наличието на мощни трицилиндрови мотори и комфортни трансмисии – класически автоматик при Opel и кутии с два съединителя при Kia, Seat и VW. В този тест ще се опитаме да отговорим на въпроса струват ли си високите цени тези модели и дали обновлението на Polo и Ibiza ще помогне на двата модела да останат начело на своята категория що се отнася до качествата, които предлагат.
VW: добри стари традиции
Всъщност смяната на светлините при Polo има дълга традиция: 1979, 1990, 1999, 2005 и 2014 г. Всяко поколение на произвежданото от 1975 година насам Polo получава нови светлини в рамките на фейслифта по средата на моделния си живот, но този път тази смяна е по-важна от когато и да било. Защото за първи път моделът предлага Matrix-LED фарове, които дори са серийни при върховото изпълнение R-Line. Осемте светодиодни елемента на всяка от предните светлини могат да се управляват поотделно и така се предотвратява заслепяването на останалите участници в движението (преди 20 години въобще нямаше такова нещо на пазара, едва през 2010 година VW Touareg започна да се предлага със завиващи ксенонови светлини).
Също както и при разполагащата с аналогична технология Corsa, предимствата на адаптивните LED светлини стават очевидни още при първото шофиране по тъмно. В Polo има и друго нововъведение, което всъщност искрено пожелаваме на бъдещите собственици на модела никога да не им се налага да виждат в действие – в случай на инцидент между двете предни седалки се отваря централна въздушна възглавница. Нейната цел е да намали вероятността от съприкосновение между главите на водача и пасажера.
В Polo можем да открием и промени, които правят автомобила по-различен, но не и по-добър: като например новото управление на климатичната инсталация и инфо-развлекателната система. Подобно на Golf, Tiguan и Passat, микроклиматът в интериора се настройва от чувствителни на допир полета. Ако поръчате базовата версия с механичен климатик, ще си спестите това неудобство, защото той се командва от класически регулатори. Бихме ви препоръчали и да си спестите немалкото доплащане за по-скъпата инфо-развлекателна система, която изисква дълго и досадно ровене в менютата на 9,2-инчовия тъчскрийн. Между другото, навигационната функция може да се активира и допълнително под формата на ъпдейт. Контролните прибори вече са изцяло дигитални.
За наша радост Polo в много отношения е останал непроменен – и то именно там, където би било по-добре да няма изненади. Например размерите на пътническото и багажното пространство са сравними с тези на модел от компактния клас. Предните кресла са изключително удобни, задните места също са достатъчно добри за средни и дълги разстояния. Polo печели точки и в други практически дисциплини – с добър обзор от мястото на водача, лесно качване и слизане, както и разделена на две сгъваема задна облегалка.
Под предния капак работи еднолитров трицилиндров агрегат. Въпросният се предлага с атмосферно пълнене и 80 к.с., както и в три варианта с турбопълнене и мощност 90 (на метан), 95 и 110 к.с. В теста изпробваме върховата версия – Polo като цяло се ускорява енергично, макар че отначало му е необходима кратка фаза на замисляне, докато турбокомпресорът и трансмисията с два съединителя се приведат в състояние на „пълна бойна готовност”. При развъртане TSI двигателят има характерен насечен тембър, и като цяло се представя като едно напълно годно за дълги преходи задвижване с добра ефективност. Въпреки че единственият спомагащ за постигане на повече икономичност трик е преминаването в режим на реене при движение без тяга, разходът от 6,7 л/100 км в теста е само с 0,1 литра над този на Kia Rio, където имаме технология мек хибрид. При теста за динамика на пътя VW със своите опционални 17-цолови джанти се представя без забележки. При шофиране по нормални пътища моделът се държи изключително спокойно – управляемостта му не е толкова остра, колкото при Ibiza, обратната връзка от управлението е дискретна и все пак отлична, а комфортът на возене е на върхово за класа равнище. Въпреки че настройката на ходовата част е леко втвърдена при фейслифта, автомобилът преодолява много балансирано всякакъв тип неравности по пътя. Нито един от опонентите не може да предложи повече в това направление. Наред с това Polo има най-богатото оборудване за безопасност и най-модерните асистиращи системи. Вярно е, че и цената с оглед на оборудването е най-висока, но до момента това не е било пречка за победата му – дали ще бъде така и този път?
Seat: южен темперамент
Идва ред на Ibiza. Тя използва същата технологична база, както и Polo – MQB A0, която позволява постигането на забележителен вътрешен простор. Управлението на функциите тук е малко по-удобно – с нормални регулатори за климатика. Бутоните на волана също са по-удобни от тези на Polo. На концерна VW трябва да им се признае, че са научили добре как да изтъкват предимствата на основната си марка – в Ibiza няма да откриете нито централна въздушна възглавница, нито проактивно опъване на предпазните колани, нито Matrix-LED светлини. Тук серийно има Eco-LED фарове (тоест, светодиодни са само късите светлини), изцяло LED светлините се доплащат. При системите за подпомагане на водача липсва асистент за мъртвия ъгъл, но пък срещу доплащане може да се поръча Travel Assist: система, която позволява на Ibiza при определени условия да преминава в режим на полуавтономно движение.
Що се отнася до качеството на материалите, VW и Seat са много близки помежду си, Kia обаче също се представя на сравнимо ниво. Качеството на интериора вече не е качество, с което марката VW задължително превъзхожда противниците си.
Polo и Ibiza имат еднакво задвижване. Испанският модел е с 23 кг по-лек и се ускорява с една идея по-енергично, разликата в разхода на гориво е в рамките на 0,1 литра на сто километра. Seat се представя малко по-добре от VW при спортно шофиране в завои. Кормилното му управление е по-директно и по-спортно, а с по-стегнатите си настройки автомобилът остава неутрален още по-дълго в сравнение с Polo. С което Ibiza може и да не се превръща в MINI, но все пак моделът несъмнено носи удоволствие с управлението си. Реално Polo и Ibiza имат сходни предимства, но различни характери. И двата автомобила са еднакво просторни, функционални и удобни във всекидневието, като Ibiza печели точки с повече динамика и по-ниска цена, докато Polo контрира с повече сигурност и комфорт.
Kia: по всички правила
Rio вече не е първа младост – скоро на първите произведени екземпляри ще им остават едва две от общо седемте години гаранция. Rio стъпи на пазара през януари 2017 г., но оттогава досега Kia старателно се грижи да го поддържа в крак с времето. Последната новост е инфо-развлекателна система с гласово командване и онлайн връзка.
По-важно би трябвало да е въвеждането на 48-волтова система мек хибрид на трицилиндровия бензинов двигате. Със своя ремъчен стартер-генератор тази технология дава малко допълнителна тяга при ускорение. При режим без тяга тя рекуперира енергия, която се съхранява в разположената под пода на багажника литиево-йонно-полимерна акумулаторна батерия с капацитет 0,5 кВтч – напълно достатъчно, за да обезпечи нуждите на електрическите и електронните системи, докато автомобилът се придвижва с изключен двигател при ниска скорост. Реалната разлика е, че двигателят се гаси малко преди автомобилът да спре, като предимствата за разхода са спорни, защото Rio харчи приблизително толкова, колкото Polo и Ibiza, а динамиката му е по-вяла в сравнение с тях – независимо от по-високата мощност. 120-те конски сили и 200-те нютонметра звучат по-внушително, отколкото се усещат на практика, и това се дължи на по-силния звук на трицилиндровата машина. Аеродинамичните шумове и потропването от окачването при преминаване през неравностите също не допринасят за подобряването на комфорта. Това може да се каже и за маниерите на окачването – то реагира грубо на малките неравности, а при груби сътресения се усеща претоварено. Освен това Kia се накланя най-силно в завоите. Управляемостта е прецизна и солидна, но не винаги напълно хомогенна. В допълнение Rio започва да недозавива доста рано, но пък не създава никакви проблеми по отношение на безопасността на пътя. При спирачките обаче личат известни пропуски – това е единственият модел в теста, който за спирането от 130 км/ч има нужда от над 60 метра. Освен това, докато предните седалки предлагат чудесна позиция и комфорт, на задните места човек се чувства леко притеснен. Kia изостава от Seat и VW както при мястото за коленете на пасажерите на втория ред, така и при вместимостта на багажника. Rio не може да се похвали и с впечатляващи светлини, асистиращите системи също не са някакъв връх в класа.
Opel: добра енергия
Понеже започнахме с това какво да очакваме през 2022 година, ще добавим още нещо: 40 години Opel Corsa. Моделът прекара последните 16 от тях на чужда платформа. Corsa D и E използваха базата на Fiat Punto, а дебютиралата през 2019 година актуална Corsa е изградена на основата на платформата CMP на концерна Stellantis, който включва в асортимента си от дружества както PSA, така и Fiat.
Corsa е изключително близък родственик на Peugeot 208 и това личи ясно от управлението на функциите и най-вече от тъчскрийна на средната конзола с неговите творчески разхвърляни менюта. Инженерите от Opel все пак не са пропуснали да прибавят някои индивидуални щрихи към интериора: класически блок за командване на климатика и бутони за управление на някои от основни функции пред скоростния лост.
Безопасността несъмнено е сред силните дисциплини на Corsa, при това не само заради богатия асортимент от достъпни опции в областта на светлините и асистиращите системи. Със своите 17-цолови колела моделът постига отрицателно ускорение от 11,7 м/сек2 при спиране от 100 км/ч, което се равнява на спирачен път от едва 32,9 м – Porsche
911 GT3 (чийто тест ви представихме в октомврийския ни брой) показа едва с 0,2 м/сек2 по-добър резултат в тази дисциплина.
При стандартното надлъжно ускорение Corsa също си я бива – естествено този път не в сравнение с GT3, а с противниците й в настоящия тест. Моделът има най-големия мотор в теста (1200 куб. см – това си е с 20 процента повече работен обем от конкурентите…), който разполага с най-висока мощност и най-висок въртящ момент. Opel се ускорва чудесно и с мощна тяга от всякакви режими. Времето за превключване на автоматичната трансмисия е съвсем кратко, но за съжаление настройките й някак не се погаждат напълно с характеристиките на двигателя, което често води до фази на ненужен размисъл или объркване. Не напълно еднозначни са и настройките на ходовата част – макар че от една страна е твърда и понякога некомфортна, тя не се усеща и особено спортна. Същото се отнася и за управлението, което работи някак колебливо и не е на висотата на VW и Seat.
Мястото на втория ред седалки в Corsa е доста оскъдно, което по странен начин е в унисон с ограничения обем на багажника. Въпросният не е и особено удобен за товарене поради малкия капак и високия праг.
Иначе Opel може да се похвали с разумна цена и добро оборудване. Предишни генерации на Corsa буквално изпреварваха времето си (или поне повечето конкуренти) по отношение на ефективността (7,0 л/100 км в теста), вътрешния обем, комфорта и удобствата във всекидневието – случаят със сегашното издание не е такъв. Този път Corsa няма шанс за победа в теста. Първото място отива при Polo, който е най-скъпият, но и най-добрият като сбор от качества автомобил в сравнението.
ОЦЕНКА
1 VW
Моделът печели с малки предимства по отношение на комфорта, светлините и оборудването за безопасност – тези качества компенсират сравнително високата цена.
2 SEAT
С малко по-ограничен комфорт и по-малко оборудване зе безопасност просторната, чевръста и изгодна Ibiza се разминава на косъм с победата в теста.
3 KIA
Малките недостатъци при комфорта, серийната екипировка и оборудване за безопасност заедно с по-високата цена отнемат на модела шанса за първото място в крайното класиране.
4 OPEL
По отношение на динамичните показатели и спирачките моделът се представя прекрасно. За жалост това не е достатъчно извинение за недостатъците при вътрешния простор, комфорта и управлението на функциите.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман