Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Кой задвижи конвейера

13.05.2020 00:51

Поточните линии заработват отново, а това е повод да си спомним за техния създател

На 7 октомври 1913 година в едно от халетата на автомобилния завод Хайленд Парк на Ford заработва  първата в света на автомобилното производство поточна линия. Този материал е израз на респект към  създадените от Хенри Форд новаторски производствени процеси, които създават революция в автомобилното производство. 

Организацията на производството на коли в наши дни е много сложен процес. Сглобяването на автомобил в завода съставлява всичко на всичко 15 процента от общия процес на неговото производство. Останалите 85 процента включват производството на всеки от над десетте хиляди детайла и предварителното им сглобяване в около 100 най-важни производствени възела, които след това се отправят към поточната линия. Последното става от огромен брой  доставчици (40 000 при VW, например), които осъществяват една много сложна и много ефективна съгласувана верига на производствен процес, включващ прецизни и навременни доставки (така нареченият just-in-time процес) на компоненти и възли на доставчици първо и второ ниво. Конструирането на всеки един модел е само част от начина му той да стигне до потребителите. Огромен брой инженери се занимават с организацията на производствения  процес, който се развива в една паралелна вселена включваща действия от съгласуването на доставките на компоненти, до физическото им сглобяване в завода с помощта на хора и роботи. 

Развитието на производствения процес се дължи на почти 110 години еволюция, но за създаването му най-голям принос има Хенри Форд. Вярно е че когато той създава поточната организация автомобилът Ford Model T, който започва да се монтира е изключително прост, а компонентите му почти изцяло се изработват от самата компания, но всеки клон на науката има своите пионери които полагат основите му почти на сляпо. Хенри Форд винаги ще остане в историята като човекът моторизирал Америка – много преди това да се случи в Европа – с помощта на съчетанието от прост и надежден автомобил и ефективно производство намаляващо разходите. 

Пионерът  

Хенри Форд винаги е смятал че прогресът на човечеството ще се дължи на естественото икономическо развитие на базата на производството и е ненавиждал всякакви спекулативни форми на печалба. Няма нищо учудващо в това че противник на подобно икономическо поведение ще бъде максималист и в търсенето на ефективност и създаването на поточната линия е част от историята на успеха му. 

В пионерните години на автомобилното производство колите се произвеждат чрез старателно сглобяване от сръчни и обикновено талантливи инженери в скромни занаятчийски работилници. За целта те използват известните дотогава машини употребявани за сглобяване на каляски и велосипеди. В общия случай автомобилът е статично разположен, а работниците и частите се движат около него. Пресите, бормашините, заваръчните апарати са групирани на различни места, а отделните готови изделия и компоненти се сглобяват върху работни маси след което трябва да „пътуват” от едно място към друго и към самия автомобил. 

Името на Хенри Форд не може да бъде открито сред първопроходците в автомобилното производство. Но именно благодарение на креативното съчетание от уникалните управленски, организационни и конструкторски способности на Хенри Форд, автомобилът се превръща в масово явление и моторизира американската нация. На него и още няколко дузини прогресивно мислещи американци тя дължи статута си на привилегирована, а Model T още в началото на XX век придава материален характер на днешното клише че автомобилът може да е необходимост, а не непременно лукс. Автомобилът който изиграва главната роля в това, Model T, не блести с нищо особено освен с невероятната си лекота и издръжливост. Методите на Хенри Форд с които се произвежда този автомобил толкова ефективно, обаче се превръщат в основа на нова, революционна техническа идеология. 

През 1900 година в света вече съществуват повече от 300 фирми произвеждащи автомобили, оборудвани с двигатели с вътрешно горене, а водещите нации в този бизнес са САЩ, Франция, Германия, Англия, Италия, Белгия, Австрия и Швейцария. По това време с много бързи темпове се развива и нефтената индустрия, а Америка вече е не само основен производител на черното злато, но и технологичен лидер в тази област. Благодарение на това се оформя достатъчно устойчива сплав която да катапултира развитието на американската индустрия. 

Американският народен автомобил

Някъде именно в тази суматоха изниква и името на Хенри Форд. След като среща отпор от страна на съдружниците от първата си фирма заради желанието му да произвежда практичен, надежден, евтин и масов автомобил, през 1903 година той основава своя собствена компания която кръщава Ford Motor Company. Форд конструира автомобил с който побеждава в едно състезание, поставяйки на волана един обучен за осем дена състезател по колоездене и без много трудности получава 100 000 долара от доброжелателни инвеститори за новосъздадената си компания; братята Додж пък се съгласяват да му доставят двигатели. През 1905 година той вече е готов с първия си сериен автомобил, който кръщава Ford Model А. След като пуска на пазара няколко скъпи модела, той обаче решава да се върне към първоначалната си идея за конструиране на народен автомобил. Откупувайки част от дяловете на своите акционери той придобива достатъчно финансова мощ и позиции във фирмата да започне изцяло собствено производство.   

Форд е рядка птица дори за либералните разбирания на американците. Щекотлив, амбициозен, той има свои възприятия за автомобилния бизнес и по това време те съществено се отличават от тези на конкурентите му. През зимата на 1906 година, той отделя едно помещение в своя завод в Детройт и със своите колеги посвещава две години на конструирането и планирането на производството на Model T. Автомобилът който най-накрая се появява в резултат от секретната работа на екипа на Форд ще промени облика на Америка завинаги. За 825 долара клиентът на Model Т може да се сдобие със автомобил с тегло от едва 550 кг, със сравнително мощен четирицилиндров двигател с 20 к.с., лесен за управление благодарение на своята управлявана с педал двустепенна планетарна трансмисия. Просто, надеждно и удобно, малкото возило очарова хората. Model T е и първият американски автомобил, който се изработва от по-леката ванадиева стомана, която по това време е неизвестна за останалите производители отвъд океана. Форд пренася метода от Европа, където обаче тя се използва за изработването на луксозни лимузини.

През първите години, Модел Т в общи линии се произвежда както всички други автомобили. Нарастващият интерес към него и увеличаването на търсенето обаче кара Форд да започне строителството на нов завод, но и да организира по-ефективна система за производство. Поначало той се стреми да не търси кредити, а да финансира начинанията си със собствени резерви. Успехът на автомобила му позволява да инвестира в създаването на уникален по своята технологичност завод в Хайленд Парк, наречен от самия Рокфелер, чийто рафинерии са критерий за най-модерното производство „индустриалното чудо на своето време”. Целта на Форд е автомобилът да е максимално лек и прост, а купуването на нови части да е по-изгодно отколкото отремонтирането им. Елементарният Model T се състои от двигател със скоростна кутия, проста рама и каросерия и два елементарни моста.  

7 октомври 1913 година  

В първите години производството в този четириетажен завод е организирано „отгоре надолу”. То се „спуска” от четвъртия етаж (където се сглобява рамата) към третия етаж където работниците поставят двигатели и мостове. След като цикълът завърши на втория етаж новите автомобили преминават по финалната рампа покрай офисите на първия етаж. Производството се увеличава драстично през всяка от трите години, от 19 000 през 1910 година, на 34 000 през 1911, достигайки впечатляващите 78 440 бройки през 1912 година. И това е само началото, защото Форд вече се заканва да „демократизира автомобила”. 

По времето когато размишлява как да създаде по-ефективно производство, той случайно попада в една кланица където наблюдава подвижната линия за разфасоване на телешко месо. Трупното месо е окачено на куки движещи се на релси и в различните места в кланицата месарите отделят различни части от него докато не остане нищо. 

Тогава го осеня идея и Форд решава да обърне обратно процеса. Другояче казано, това означава  създаването на основна движеща се поточна линия която се захранва от допълнителни съгласувано свързващи се с нея линии. От съществено значение е времето – всяко забавяне в някоя от периферните елементи ще забави основния. 

На 7 октомври 1913 година екипът на Форд създава елементарна поточна линия за краен монтаж, в широко хале в завода, включваща лебедка и въже. На този ден 140 работника са разположени около 50 метровата поточна линия, като автомобилът е теглен от лебедката по пода. На всяка работна станция се добавя част от конструкцията върху него в строго определен ред. Още с това нововъведение крайният процес на сглобяване се намалява от над 12 часа на по-малко от три. Инженерите се заемат със задачата да усъвършенстват конвейерния принцип. Те експериментират със всякакви варианти – с работни шейни, барабанни пътеки, конвейерни ленти, теглене на шасито с въже и реализират стотици други идеи. В края на краищата в началото на януари 1914 година Форд конструира така наречения безкраен верижен конвейер който премества шасито към работниците. Три месеца по късно е създадена и системата man high при което всички части и конвейерната лента са разположени на нивото на кръста и организирани така че работниците могат да вършат работата си без да се налага да движат краката си. 

Резултатът от една гениална идея 

В резултат от всичко това още през 1914 година 13-те хиляди работници във Ford Motor Company  сглобяват цифром и словом 260 720 автомобила. За сравнение – в останалата част от автомобилната индустрия 66 350 работника произвеждат 286 770 автомобила. През 1912 година Ford Motor Company произвежда 82 388 автомобила Model T, с цена от 600 всеки. През 1916 година, производството на Model T се увеличава до 585 388 а цената пада до 360 долара.

Мнозина обвиняват Форд че превръща хората в машини, но за индустриалеца голямата картина е далеч по-различна. Изключително ефективният мениджмънт и развойна дейност позволяват способните да се включат в организацията на процеса, а по-необразованите и недостатъчно обучени работници – в самия процес. За да намали текучеството Форд взима дръзко решение и през 1914 година увеличава заплатата от 2,38 долара на ден на пет долара. Между 1914 и 1916 година в разгара на Първата световна война печалбите а компанията се удвояват от 30 на 60 милиона долара, стремежите на профсъюзите да се намесят в работата на предприятията на Форд удрят на камък, а работниците му се превръщат в клиенти на своите продукти. Техните покупки реално връщат обратно част от фонда работна заплата, а увеличеното производство поддържа ниската му себестойност.  

Дори през 1921 година Model T държи 60% от пазара на нови автомобили. По това време единственият проблем на Форд е как да произвежда повече от тези автомобили. Започва строителството на огромен високотехнологичен завод, в който ще се въведе още по-ефективен метод за производство – процесът just-in-time. Но това е вече друга история.  

Текст: Георги Колев

 

 

 

 

 

Коментари
comments powered by Disqus