Три автомобила, донесли безсмъртие на един производител на трактори.
Представяме ви трите най-важни модела, създадени в Сант’Агата Болонезе през годините, когато фирмата е притежание на Феручо Ламборгини: 400 GT, P400 S Miura и Countach S Quattrovalvole. Големият парад на биковете.
Името Lamborghini и днес притежава за повечето хора някакво почти непонятно очарование. Когато се движим с един късен Countach от 1989 г. през малкото градче Плининген близо до Щутгарт, главите на минувачите спонтанно се обръщат към червения клин. Ако са двама или трима, вижда се как устите им страстно произнасят магическите думи „Lamborghini Countach“. Почти всеки знае, че Lamborghini означава дванайсет цилиндъра, безумен дизайн, 300 км/ч, магистралата Autostrada del Solе, съперник на Ferrari, трактори, атакуващ бик като фирмено лого и една малко съмнителна легенда за раждането на автомобилната фабрика.
Днес повечето специалисти смятат, че Енцо Ферари едва ли е посочил вратата на богатия фабрикант на трактори и климатици Феручо Ламборгини само защото претенциозният клиент не бил доволен от качеството на спортните автомобили или имал някакви специални желания.
Самият Ламборгини през 1964 г. прави следното изявление за причините да произвежда собствени спортни автомобили: „Притежавах няколко от най-скъпите гран туризмо и във всяка от тези страхотни коли откривах недостатъци.” Тези автомобили били твърде горещи отвътре, твърде некомфортни, недостатъчно бързи и често немарливо изработени. И поради това, твърди Ламборгини, „реших сам да направя един безупречен GT. Нищо особено необичайно. Съвсем нормален автомобил. Но съвършен автомобил.”
Съвсем нормален автомобил?
А как изглежда един нормален, съвършен автомобил на господин Ламборгини и какво е усещането при шофирането му? Тъкмо това се надяваме да разберем върху просторния терен на Щутгартския панаир. Ще ни помогне един заклет любител на Lamborghini от Щутгарт – Боб Форстнер, който ще ни предостави три грандиозни спортни автомобила от своята колекция, включваща 28 машини с марка Lamborghini. Малкият музей се намира в близкия Плининген и е достъпен за публика (www.bobforstner.com).
Автомобилният ентусиаст с интернационални корени става представител на Lamborghini през 1993 г. Една година по-рано спечелва на търг първия разкошен екземпляр от своята колекция – един Lamborghini Countach 25th Anniversary. Сърцевина на сбирката са десетина Diablo, между които и съвсем нови редки изделия, като Diablo SE 30 Jota (1995) с 595 к.с., от който са произведени само дванайсет броя.
Първородният GT
Днес обаче първо ще се насладим на 330-те конски сили в каросерията на най-стария модел на Lamborghini – 350 GT, чието серийно производство започва в началото на 1964 г. Нашият светлосин 400 GT от 1966 г. вече разполага с увеличен до четири литра работен обем на своя V12 с типичните за Lamborghini четири горни разпределителни вала. Съперникът Ferrari 330 GT е имал само 300 к.с., два горни разпределителни вала и три вместо шест двукамерни карбуратора Weber.
За своето първо творение Ламборгини успява да привлече двама именити конструктори, донесли много знания, придобити с работа за Ferrari и Maserati. Това са специалистът по двигатели Джото Бицарини и майсторът на ходовата част Джан Паоло Далара. И двамата имат опит и в автомобилните спортове, което обаче не проличава веднага от вида на нашия 400 GT.
В сравнение с по-младите си събратя Miura и Countach, 400 GT действително изглежда почти като нормален автомобил. Купето предлага достатъчно място за двама души, както и отличен обзор във всички посоки. С изправените като очи на жаба фарове, извитите предни колони и високия си покрив моделът излъчва дори известно добродушие. Можете да си представите как обикаляте бавно с него из нощния Торино, с мека шапка на главата и лула между зъбите – еластичният V12 мотор няма да има нищо против. Но ако е нужно, бързо можете да стигнете и до Римини – максималната скорост е 251 км/ч.
Miura е в основите на славата на Lamborghini
Съвсем други асоциации навява Miura, представена от Lamborghini през 1966 г. заедно с версията 2 + 2 на 400 GT. Именно с Miura „инджениере” Далара получава възможност да покаже на какво се способен. Той създава рама от затворени четвъртити профили, надупчени като швейцарско сирене, за да се намали теглото. Двигателят на наричания първоначално само P 400 спортист е разположен заедно с предавателната кутия напречно пред задния мост. Двамата пътници почти се облягат на него, а през ниското задно стъкло виждат главно кутиите на въздушните филтри и няколко кабела от запалването. Напред обаче ниският нос и грамадното челно стъкло осигуряват отличен обзор.
Марчело Гандини, който тогава работи за Бертоне и използва някои предварителни разработки на Джорджето Джуджаро, създава една каросерия шедьовър за модел с централен двигател. Въпреки скромните гуми с размер 205, високата само метър и пет сантиметра Miura и днес пленява всеки зрител. И понеже наред с това притежава превъзходни характеристики – 350 к.с., Vmax до 293 км/ч, – Miura полага основите на славата на Lamborghini като производител на великолепни спортни автомобили.
Моделът е по-радикален и по-бърз от всяко тогавашно Ferrari. По онова време единственото предлагано в Маранело купе с централен двигател е Dino – с наполовина по-малко цилиндри и скромните 180 к.с. Пък и може ли изобщо да бъде надмината Miura – този излят в неповторима форма автомобилен ентусиазъм? Оказва се, че това е напълно възможно – с появата на Countach.
Наследникът на Miura влиза в серийно производство през 1974 г. В неговото разработване все още взема определящо участие Феручо Ламборгини – до момента, в който растящите загуби в бизнеса го принуждават да се раздели както с тракторното, така и с автомобилното производство. Те са изкупени от Same Group, респ. от различни инвеститори като Рене Лаймер.
От 1975 г. Lamborghini вече не принадлежи на Ламборгини. Вина за катастрофата има не само петролната криза, но и начинът на управление на фирмата, при който не се разчита на последователни усилия, а с това – и на добро качество. Колекционерът на Lamborghini Боб Форстнер също е наясно, че малката фабрика не е можела да се справи с наплива от нови модели, като например по-малките V8 машини: „По принцип тогава при спортните автомобили не обръщат внимание на качеството, а по-скоро на повърхностния ефект от поразителната външност. Онова, което при Lamborghini носи голяма наслада и почти никакви ядове, е гениалният, постоянно усъвършенстван V12 мотор.”
Сега имаме възможност да изживеем досега с него в последното, най-високо ниво от еволюцията на Countach, появило се през 1989 г. Неговият променен дизайн е дело не на друг, а на Хорасио Пагани, който днес се радва на световна слава благодарение на суперспортните си модели Pagani Zonda и Huayra. Но още далеч по-лекият и изящен първи Countach от 1974 г. се различава драматично от предшественичката си Miura – радиаторите са отишли в задната част, където двигателят е вграден надлъжно вместо напречно.
В необикновения Countach
Най-голямата разлика със светлата кабина на Miura обаче ще изживеете едва ако се опитате да се качите в Countach. Отварящата се нагоре шофьорска врата покрива нисък входен люк, след който трябва да преодолеете широк праг. Ако някак успеете да се плъзнете в тесния коридор за сядане и затворите вратата, ще ви се стори, че се намирате в бронирана бойна машина. Пред вас се издига предната част, а отстрани линията на прозорците стига почти до брадичката ви. Извънредно силно скосените навътре странични прозорци са разделени от планка – точно на равнището на очите.
Последователността, с която в онези дни главният дизайнер на Bertone Марчело Гандини е превърнал в реалност своя екзотично ръбест проект, и днес ви кара да се изпотявате – независимо дали шофирате в гъстия градски трафик, или под топлото слънце сред природата. Движението на заден ход е възможно само по памет или ако вдигнете вратата и седнете на прага, гледайки назад – така ще изглеждате особено мъжествено пред хубавиците от модното кафене. За бога, Феручо, в твоя Countach нищо не е нормално!
Това се отнася и за невероятно силния натиск върху педала на съединителя. Както и при Miura, един малък палец на откритата планка с двойни Н-образни канали предпазва от грешки при превключването на предавките, когато искате да се движите само напред. Двигателят с 48 клапана и 455 к.с. реагира чисто на подаваната газ благодарение на системата за впръскване Bosch K-Jetronic и безропотно се примирява с бавните разходки из централната част на града. Все пак между 1000 и 2000 об./мин V12 моторът звучи малко измъчено – като че иска да каже: „Това ли е всичко?”
Затова най-после даваме пълна газ – и скучаещото бърборене мигновено се превръща в рев, а после в писък, когато V12 машината безмилостно притиска назад главата на водача. Да, това е истината! Страхотен си, Ламбо!
Историята: всички модели от 1963 до 2001 г.
В галерията поместваеме снимки на десетте модела, произвеждани от Lamborghini, преди фирмата да стане собственост на Volkswagen. Два аспекта показват ясно големия риск, поет от малката фирма, в която тогава работят около 500 души. Това са широката гама от често припокриващи се модели, както и тяхното стилистично многообразие, което не позволява винаги да бъде разпознато същинското лице на марката. Но може би тъкмо затова ценим толкова високо тези чудесни автомобили с ярко индивидуален характер.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Артуро Ривас, архив
Технически данни
Lamborghini 400 GT (1966) | Lamborghini Countach S Quattrovalvole (1989) | Lamborghini P400 S Miura (1967) | |
---|---|---|---|
Работен обем | 3930 куб.см | 5167 куб.см | 3930 куб.см |
Мощност | 330 к.с. (243 кВт) при 6500 об./мин | 426 к.с. (313 кВт) при 7000 об./мин | 375 к.с. (276 кВт) при 7700 об./мин |
Максимален въртящ момент |
355 Нм при 4700 об./мин | 461 Нм при 5000 об./мин | 388 Нм при 5500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
7,5 сек | 5,0 сек | 5,0 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 251 км/ч | 295 км/ч | 293 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
17,8 л/100 км | 18 л/100 км | 18 л/100 км |
Базова цена | 828 000 евро (350 GT в Германия, съст. 2) | 1 495 000 евро (Countach LP 400 в Германия, съст. 2) | 1 265 000 евро (в Германия, съст. 2) |