335 000 евро, 740 к.с., 350 км/ч – ще се осмелите ли да се изправите лице в лице с тази стихия
Колегите изглеждат доста попарени от това, което казва прогнозата за времето – метеоролозите предвещават сериозни бури. Вятърът брули с всички сили, а повърхността на Средиземно напомня на гигантски съд с кипяща вода. Или казано с други думи, това не са точно мечтаните условия, в които човек може да изпита ефекта от увеличението на мощността от 700 на 740 конски сили в един суперспортен автомобил. Здраве да е, все пак атмосферният V12 мотор не е най-основното в новия S-модел, въпреки че критиците ехидно биха заявили, че Lamborghini Aventador се състои предимно именно от двигател.
Hell yeah преминава в Halleluja
Твърди се, че с отдалечаването от морския бряг времето постепенно ще се подобрява. Време за потегляне? Червено капаче покрива бутона за стартиране на двигателя. Може би странно, но наистина готино. Гръм и мълнии! 6,5-литровият колос сякаш предизвиква детонации вместо стандартно възпламеняване, механичните звуци се смесват в чутовен грохот. При превключване на по-ниска предавка се чуват експлозии, следствие на автоматичното подаване на междинна газ, а всяка смяна в натоварването на двигателя бива отбелязана от изпускателната система с мощна канонада, чиито ударни вълни достигат чак вътре в карбоновия монокок. Това си е истинска Glory Halleluja, но в блек метал версия: шумна, брутална, караща ви да настръхнете – и все пак напълно на място.
Втора, трета предавка. Времето за превключване на седемте предавки е сериозно скъсено, а самата смяна става по-плавно отпреди. Придвижваме се бавно от Валенсия в западна посока, като това става по-скоро по вода, отколкото по асфалт. По магистралата със задминаването на всеки камион ни заливат гигантски водни вълни, които почти ни покриват, а специално разработените за модела гуми Pirelli самоотвержено опитват да не загубят контакт с нещото, което се намира под тях, било то суша или вода. Още по-интересно става, когато ни се наложи да маневрираме в по-тясно пространство, тъй като от пороя навън не се вижда практически нищо, видимост от мястото на водача почти няма, а камерата за задно виждане показва... да, познахте, едно голямо нищо. По дяволите... Отварям вратата нагоре, сядам на прага, мокря се до кости и с връхчетата на пръстите на десния си крак се опитвам да боравя с двата педала. Също както навремето се правеше с Countach.
Натискът върху задната част при висока скорост е увеличен със 130 процента, въртящият момент над 5500 об./мин е станал по-изобилен, а максималните обороти са станали още по-високи. Звучи завладяващо, само че точно в момента пъплим едва-едва, а половината от цилиндрите бездействат практически бездействат.
Единствената добра новина в този миг е, че можем да поразгледаме какво ново ще открием в тапицирания с алкантара кокпит. Като ключовата дума тук е по-скоро търсене, отколкото откриване, защото новостите никак не са много. Инфо-развлекателната система продължава да не крие обстоятелството, че идва от Audi, но от марката подчертават, че работят върху собствена версия, която ще се появи в бъдеще.
Дигиталният прибор зад волана променя облика си в зависимост от избрания режим на работа, което в реалния живот означава приблизително следното: от фокусирана върху оборотомера визия в стандартен режим до още по-фокусирана върху оборотомера визия в режим Corsa. Седалките изглеждат все така страхотно и имат все така неудобни, необяснимо извити в средната си част облегалки – но това са дреболии, които заслужава да влязат в графата „да ви имам проблемите“.
Една от наистина важните новости е режимът Ego. Моля да не се бърка с „еко“ – името на режима действително идва от думата „его“, или иначе казано – „аз“. Е, ще кажете, че това, макар и под друго наименование, вече го има в почти всеки нов VW Golf. И реално ще бъдете прави, но истината е, че в Aventador действително могат да бъдат променяни много неща – при това със съществен ефект. До момента тези неща му се удаваха само частично. Сега управлението, двигателя и амортисьорите имат по три основни настройки на взаимодействие. В случай, че някога се изправите пред дилемата каква точно комбинация би била най-добра в този автомобил, ще си позволя да ви дам един съвет: окачване в мек режим, управление в среден режим, задвижване в спортен режим, като трябва да се вземе под внимание факта, че последното върви в комбинация с частично деактивиране на системата за стабилност ESC.
Сурова сила с фино насочване
Дори и при вече описаните крайно неприятни атмосферни условия си проличава, че от Lamborghini са се постарали доста да направят своя автомобил по-предвидим. До момента сензорите на системите му работеха, нека се изразим така, спорадично и леко неясно. Ако досега поведението на Aventador се движеше някъде там – между леките поднасяния и ефектните пируети, без особено смислено формулирана граница между двете, сега S-моделът може да се похвали с изключително точна управляемост и с помощта на предаващото по-голямата част от тягата към задния мост система за двойно предаване с възможност за автоматично подаване на спирачни импулси позволява съвършен контрол дори в граничен режим – с неутрално поведение в „Strada“, с леко поднасяне в „Sport“ и малко повече екшън в „Corsa“. Тежащият 1575 килорама спортист е станал по-прецизен от когато и да било. Окачването с Pushrod елементи и магнитни амортисьори, взаимствани от Aventador SV, е оптимизирано по множество параметри. Невероятно, но факт – сега вече неравностите действително биват абсорбирани в реално време, без при това автомобилът да губи контакт с пътя. Резултатът – повече стабилност дори при неблагоприятни условия. От липсата на каквито не можем да се оплачем в този ден...
Едва когато се изкачваме далеч нагоре в планината, дъждът и силният вятър най-после се поукротяват. Във всяко от селищата, през които преминаваме, минувачите с източени вратове снимат как чудовищната задница с дифузор и гуми с широчина 355 се отдалечава от тях, а останалите пък заснемат как повдигащия се чрез функцията Noselift нос на автомобила преминава през изкуствените неравности. И в двата случая, благодарение на 690-те нютонметра, със завидна бързина се отдалечаваме от погледите на всички тях.
Колкото и дълга да е дадена права пред вас, с този автомобил тя за отрицателно време се превръща в нищо повече от кратък спомен в огледалото за обратно виждане – едно по-силно натискане на газта е достатъчно и Aventador S ви пренася в своя собствена вселена. Чудовищният подем при ускорение не е новост за модела, но е все така удивителен като изживяване. Маниерът, с който атмосферният мотор дори при най-лекото натискане на газта се опитва да ви строши вратните прешлени, теглейки еднакво въодушевено от най-ниските до най-високите обороти, достигайки като на шега 8500 завъртания на коляновия вал в минута, това, че поведението му става все по-демонично с приближаването на червената граница на оботомера, ритникът, който получавате отзад всеки път, когато трансимисията премине на по-висока предавка — всичко това е истинска лудост. Прекрасна лудост. Или казано в сухи числа: 2,9 секунди за ускорение от 0 до 100 км/ч, границата от 200 пада за 8,8 секунди, а спринтът от място до 300 километра в час се изпълнява точно за 24,2 секунди – в общи линии всичко става за по-малко време, отколкото ще ви е необходимо, за да прочетете това.
Както вече споменахме, истинската новина при Aventador S не е толкова в представянето му по прави участъци, а в начина, по който се държи в завои. Колкото повече серпантини има по пътя, толкова по-ярки изглеждат разликите спрямо досегашния модел. Специално по тесни планински пътища досега зад волана на заемащото 9,8 квадратни метра площ чудовище човек имаше усещането, че прави нелепи опити да се държи като пилот зад кормилото на кемпер. Или туристически автобус.
Очевидно големите физически размери на автомобила не са се променили, но сега той се усеща значително по-компактен в сравнение с преди. Тайната се крие в новото управление на задния мост. При ниска скорост той завива с малък ъгъл по посока, обратна на завиване, а при висока – по посоката на завиване. Ефектът от това е колкото прост, толкова и гениален – така в бързи завои се симулира по-късо междуосно разстояние, при това по-късо с цели 50 см според твърденията на Lamborghini; по магистрала пък междуосието се увеличава по виртуален път с до 70 сантиметра. Така стабилността при смяна на лентата с бързо темпо се подобрява значително. Управлението изисква значително по-малко усилия отпреди, същото се отнася и за лекотата при справяне с леките поднасяния на задната част.
Накрая можем да обобщим, че макар двигателят да не е в центъра на моделното обновление на Aventador S, той си остава може би най-характерният отличителен белег на този автомобил. Една наистина необикновена машина, която е пълна с куриози – като например този, че максималната скорост е електронно ограничена на... 350 км/ч. Щастливи сме, че лудостта, наречена Lambоrghini, не само продължава да бъде актуална, но и се намира в прекрасна форма.
Текст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Инго Бареншее