Това не е просто автомобил. Затова и му посвещаваме един специален материал.
Допълнително повишената мощност и осезаемо подобрената динамика на пътя превръщат феноменалния Lamborghini Aventador в SVJ и така го отдалечават още повече от пътищата, по които се движат простосмъртъните хора и автомобили. И какво от това?
Наистина е време. Крайно време е окончателно да теглим черта на лекомислието, което от незапомнени времена се приписва на италианския стил на живот и да го поставим в сериозния, значим контекст на историята и социологията. Разумна наглед стъпка, която обаче веднага ни сблъсква с реалностите на първия срещнат италиански супермаркет, както и с дълбините на нордическата митология.
Моля? Ами да – никъде другаде човек не може така естествено и лекомислено да си купи забъркана от горгонзола, радикио и бекон паста, да обмисли сериозно дали да не добави към нея и мортадела, а защо не и едно пекорино, с цел впоследствие да погълне всичко това с огромно удоволствие и подобаващо количество прясно опечен бял хляб. И защо? Ами понеже всички около него също купуват тази съдържаща незнайно количество калории смес – с видимо въодушевление и искри в погледа, каквито сигурно не допускат в други житейски ситуации. Разбира се, всичко това е огласено с шумна глъчка на един език, чиято фонетика изначално изключва всякакви опити нещата да се поставят в трезв и значим контекст.
Като например контекста на оцветяването на Aventador SVJ в матовото „Rosso Mimir” – доста зловеща тоналност, която вероятно не цели да възпява мъдростта и дълбочината на познанието на нордическото божество, а просто да отрази цвета на кръвта, пролята при неговото обезглавяване. То като се замисли човек, в тези протяжно мрачни епоси май няма нищо друго с червен цвят… Дали не сме свидетели на някакъв сарказъм? Нее, не е нарочно, scusi! По-скоро виждаме проява на обичайната мощна доза бруталност, която от една страна отличава продуктите на Lamborghini от време оно, но от друга се среща и при дейности, свързани с изкусни умения и професионална изтънченост. Като бързото шофиране по завои например. Както и при много бързото шофиране по завои…
С етажерки под мишниците
До момента това изкуство зад волана на Aventador беше малко тегава работа… По полигоните човек бързо добиваше усещането, че след посещението в Ikea, понесъл две сглобяеми етажерки под мишниците си, се опитва да мине набързо и през супермаркета, за да напазарува за вечеря. Паста с горгонзола, радикио и бекон примерно. И всичко това пред празници и малко преди магазинът да затвори.
Край с тази история. Категорично и окончателно. Това става ясно още в първия десен завон на пистата Circuito Estoril близо до Лисабон, която всъщност е вторият от общо деветте десни завоя на пистата, но се пада първи след изхода от боксовете. Няколкото метра, които го делят от него са достатъчни на двигателя V12 с увеличена с 20 до общо 770 к.с. мощност да ускори високия 1,14 метра, дълъг 4,94 метра и широк 2,10 метра (без огледалата!) Aventador толкова зловещо, че само докосването на спирачния педал вече не е достатъчно.
Настъпвам. Яко. При което шестбуталните спирачни апарати се опитват да превърнат 400-милиметровите дискове във фина прах от керамика и въглеродни влакна. Кракът все още не е се е отделил напълно от спирачния педал, когато влизаш в завоя и SVJ почти импулсивно сменя посоката. Опа. Момент. Това не е истина.
Следващ завой, поред номер три, десен с изкачване, по-остър от предишния. Същата процедура – смело на газта, всички системи работят в режим Corsa. Къде, ако не тук? Тук му е мястото на този Aventador. Много рядко шосейната хомологация е имала толкова малко значение и не си спомням това да е било така при модел на Lamborghini.
Докато един Huracán Performante все още няма да е успял да ти вземе акъла по някоя планинска отсечка например, Aventador вече е стъпил на следващия банкет и се е изстрелял в друга орбита. Вижте пак размерите по-горе. Аз лично не виждам нищо, така както съм легнал зад волана и някоя от двете широки предни колони все препречва погледа ми напред. В такива случаи е хубаво човек да знае, че и зоните около идеалната линия са асфалтирани. Aпропо асфалт – точно две седмици преди появата на Lamborghini SVJ на пистата, собствениците й счели, че е добра идея да преасфалтират трасето...
Лепкава жега
Поради това първите сутрешни обиколки преминават по-скоро в атмосфера на старателно недозавиване, преди слънцето постепенно да напече новия асфалт и доведе със себе си зверското сцепление. Aventador буквално захапва дългото 4,14 километра трасе, схрусква забавната комбинация от десен-ляв-десен Gaucho и се впива в дългия Parabolica Ayrton Senna.
Активното насочване на задните колела при SVJ реагира по-рязко, сечението на стабилизаторите е увеличено с 50%, а амортисьорите са с 15% по-стегнати, изброява промените развойният шеф Маурицио Реджани. Ръкомахайки, винаги усмихнат, винаги в добро настроение и с винаги изправена яка на тениската – вероятно за да се вижда по-добре избродираният отдолу надпис Lamborghini… През това време главният дизайнер Митя Боркерт на масата до нас прави небрежна скица на SVJ с auto motor und sport дизайн .
„Ще усетиш промените още в първия завой“, обеща ми предварително Реджани. А после всеки от нас получава SVJ с личен инструктор на дясната седалка. Определено не се случва всеки ден… С температурата и сцеплението нараства и скоростта и човек започва да си задава въпроса какво прави въздухът, след като бъде разрязан от късата и остра като бръснач предница на Aventador. Отговорът е – бива оползотворен с помощта на активната аеродинамичната система, която италианците наричат Aerodynamica Lamborghini Attiva 2.0 или накратко ALA, което на италиански означава „крило“. Просто нямам думи…
Всъщност става дума за доста сложна в техническо отношение система, базирана на бързодействащи (в рамките на 500 милисекунди) клапи в предния спойлер и капака на двигателя. На практика с нейна помощ съпротивлението и съответно аеродинамичният натиск може да се контролира оптимално за увеличаване на сцеплението на колелата на предния и задния мост – възможни са дори леки корекции в баланса ляво-дясно. В сравнение с предшественика Aventador SV, увеличението на натиска е с цели 40% при едновременно намаляване на аеродинамичното съпротивление с 1%.
Даа, съпротивлението... Мощността на SVJ не е увеличена съществено. Според Реджани теглото обаче е намалено с 50 килограма и сега болидът тежи сух само 1525 килограма. Освен това задните колела вече се насочват активно и въпреки че кормилната уредба продължава да използва променливо предавателно число, управлението на SVJ се усеща забележително естествено. Особено в режим „Corsa“ чувството за волана е изключително балансирано, човек наистина вярва, че контролира това Lambo и се чувства готов дори да контрира при нужда, да води, вместо да реагира панически на събития извън него.
Системата за двойно предаване вече могат да насочва към колелата на задния мост 3% повече от въртящия момент на двигателя, чийто максимум възлиза на 720 Нм. При 6750 об./мин! Човек е склонен да пропуска тези чудеса в турбоерата. Олекотеният маховик е освободил 6,5-литровия V12 от някогашните леко забавени реакции и сега… Ами… как се реагира адекватно на мощна експлозия директно зад гърба ви? С пределна концентрация, разбира се. И с опити да я смекчите някак. Междувременно погледът ви попада върху оборотомера и с изумление осъзнавате, че стрелката бързо наближава 9000 об./мин. Превключвай, превключвай!!! Щрак, сухо отвръщат неподвижно монтираните на кормилната колона планки за управление на трансмисията.
Italo Brutalo
Чува се трясък. Брутален, без никакви задръжки. И все още продължава твърде дълго... Все още автоматизирана механична трансмисия. „Просто няма място за кутия с два съединителя в тунела между седалките и двигателя“, обяснява Реджани с изражение на лицето, достойно за третокласник с ненаписано домашно. Но сякаш тази металическа ярост, този свиреп рев и тези неистови крясъци искат да бъдат апострофирани от каскадата сменящи се предавки, поставяйки изумително динамичното поведение на SVJ в типичния за Lamborghini брутален, смазващ сетивата контекст.
Възможно е всъщност увеличението на мощността да е именно онази йота напред, за която се говори в Евангелието (Матей) и в литературата (Фауст) - тоест нещо малко и по-скоро незначително. Aventador обаче чете превратно йотата в абревиатурата SVJ и е напълно в състояние да я превърне в значим и дори съдбовен фактор, ако човек не внимава добре в картинката.
Чудите се откъде въобще идва това „J”? Това е дълга история, в която участват една Miura, един развоен инженер на име Боб Уолъс и един параграф в техническото приложение към регламента на пистовия шампионат през 1960 година. Сериозен контекст. Който заслужава отделен разказ.
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Инго Бареншее