Едно приключение в заснежените Доломити, което ще помним дълго
Надали има по-подходящо място да изпробваме на какво е способен разполагащия със 640 к.с. Lamborghini Huracán Evo Spyder от Доломитите – дори когато температурите са близки до точката на замръзване, тесните планински проходи тук са просто неустоими. Време е за едно необикновено приключение...
Гениалната случайност на геологията е създала тези удивителни планини, които създават усещане за вечност. Усещане, което никой не може да промени – дори и човекът. Поемаме дълбоко въздух, после издишаме. На фона на тази величествена гледка дори Lamborghini Huracán Evo Spyder изглежда някак срамежлив. Пред нас се простира една от най-внушителните планини в света, с удивителни върхове като Мармолада и масиви като Села. Тук са се водили свирепи битки, но дори и да не бяха историческите събития по тези земи, тези места въздействат по направо магически начин
Рев, който няма да забравите
Докато се наслаждаваме на интимната връзка между човек и машина зад волана на Huracán Evo, се носим сред природни дадености, които ни припомнят колко малки и незначителни всъщност сме ние, хората. Вярно е, че човек може да направи и асфалтира пътища през тези планини, да построи лифтове и да проектира ски писти. Само че природата е в състояние за отрицателно време да вземе своето. Тяхно величество Планините напомнят, че в света има вечни неща – и това определено не сме ние.
Автомобилът разполага със специална предна броня, включваща уголемени въздуховоди и нов сплитер – тази машина очевидно няма никакъв практически смисъл, а е предназначена единствено за да носи радост. От друга страна, кой може да твърди, че чувството за щастие може да бъде безсмислено? Може би е малко егоистично, но със сигурност не и безсмислено…
В случай, че ви интересува, Lamborghini разполага с CO2-неутрален завод. Предприятието е CO2-неутрално съвсем не само заради факта, че на неговата територия се отглеждат пчели, които произвеждат натурален мед. Тук говорим за устойчиво управление на термичните процеси, редуциране на отпадъците и така нататък – в Сант`Аагата свирят по деликатните струни на устойчивото развитие, след като производството се удвои заради новия SUV модел Urus. Huracán вече се намира около средата на моделния си живот и се продава не по-малко добре от своя предшественик Gallardo, но абсоютно погледнато производствените обеми са по-скоро скромни. Време е да се срещнем с този необикновен автомобил, който е заимствал промените по великолепния си десетцилиндров мотор от екстремната версия Performante (оптимизирани всмукателни колектори, титанови клапани, специална изпускателна система) и разполага с 640 вместо стандартните 610 к.с. и 600 вместо 560 Нм въртящ момент.
Хубавите неща обикновено са скъпи
Дроселовата клапа на 5,2-литровата машина създава чувството, че буквално чете мислите на водача, реагирайки едва ли не още преди подаването на газ. Човек бързо свиква с характера на този необикновен агрегат и започва да жадува за повече и повече обороти. 5000, 6000, 7000, 8000 оборота в минута, смразяващ кръвта рев, светкавично преминаване на по-висока предавка, тягата продължава сякаш без никакво прекъсване, отново и отново. Разбира се, нещата могат да изглеждат и по-човеколюбиво ако изберете режим Strada, при който неравностите се поглъщат по-рафинирано и акцентът не пада единствено върху динамиката. Във въпросния режим трансмисията с два съединителя се старае винаги да поддържа най-високата възможна предавка (често седма), а необходимата за въртенето на волана сила е съвсем малко. Но, ще ме прощавате, това някак си изглежда странно в този автомобил. Визията на Huracán, както и характерът на задвижването определено не пеят„Piccola e fragile“, а по-скоро крещят „Viva!“.
Добро свързване
Благодарение на тясната връзка между всички имащи общо с пътното поведение агрегати и системи, Evo обещава изключитена динамика. Още след първите завои от изкачването на прохода можем да кажем, че обещанията на италианската марка не са напразни. Моделът с централно разположен двигател е сякаш органично свързан както с водача, така и с пътя – дали това е благодарение на електрониката или въпреки нея, е отделен въпрос. Пък и на кого му пука при такъв краен резултат? Текстилният покрив остава сгънат в своята ниша, като отварянето му може да става при скорост до 50 километра в час за едва 17 секунди. Дали правим това, за да се наслаждаваме на страхотния звук на двигателя? И заради това – но най-вече поради факта, че с отворен покрив човек се чувства по-нашироко. За още по-интензивно акустично изживяване препоръчваме и смъкване на задния прозорец.
Spyder разкрива цялата си същност именно когато е с отворен покрив. В този автомобил можете да изживеете онова водещо до екзалтиране усещане на механична близост, което само едно Lamborghini може да ви даде – тук дребните несъвършенства не са минус, а част от общия чар. Зимните гуми осигуряват страхотно сцепление, но затова пък лошата ергономия и много доброто, но все пак не съвсем оптимално управление създават устойчива среда за инженерите на компанията – осигурявайки им поле за редица подобрения.
Един проход и едно Lamborghini
Докато се изкачваме и спускаме по острите серпентини на прохода Гардена, чудим се дали да поемем към Валпарола или Камполонго (решаваме по Соломоновски да се отбием и до двете места), Evo сякаш не престава да ни пита „Ама наистина съм станал по-добър, а?”. И е факт – Huracán се усеща значително по-управляем и консистентен спрямо преди, има значително по-добро механично сцепление на предния мост, водимостта му е прекрасна, стабилността е безупречна.
Електромеханичното сервоуправление с променливо предавателно отношение дава необикновено добра за този тип конструктивни решения обратна връзка. В режим Sport воланът се вдвърдява, но това се случва по естествен начин, а не под формата на криворазбрана интерпретация на тема директност. Тук не ни липсва почти нищо. А пък от задвижването не ни липсва абсолютно нищо. Защото във време, когато модерните даунсайзинг турбомотори буквално валят от небето, тук си имаме работа с истинска грандиозна атмосферна машина. Разполагащият със степен на сгъстяване 12,7 : 1 V10 захапва с чудовищно настървение от всички оборотни режими, без да показва изявени пикове и падове на тягата. Трансмисията с два съединителя също допринася за прекрасното представяне на задвижването със своите сполучливо подбрани предавателни числа и светкавична бързина при превключване. Вярно е, че на предавателната кутия DKG й липсва драматизма на автоматизираната трансмисия на Aventador, но това ще го преживеем. Не за друго, а защото DKG чисто и просто е значително по-добра, при това във всяко отношение. Спирачната система позволява дозиране на спирачното усилия с удивителна точност, така че със Spyder може да се спира максимално късно. Карбоново-керамичните дискове са с 380 милиметра диаметър и шестбутални спирачни апарати на предния мост и съответно 340 мм диаметър и четирибутални спирачни апарати отзад и се справят като на шега с теглото от 1542 килограма. С двама души на борда и пълен резервоар теглото достига до около 1750 кг, което е доста за двуместен модел, още по-внушителна е широчината на каросерията от 2,24 метра заедно със страничните огледала. При ускоряване на излизане от завоите електронно управляваната система за задвижване на четирите колела с променлива степен на блокиране на задния диференциал се грижи за оптималното канализиране на потока от тяга посредством внимателното боравене с педала на газта – просто чудесно!
Волният ездач
Бързото шофиране в права посока изисква внимание и концентрация, тъй като качеството на настилката нерядко поставя на изпитание отзивчивостта на амортисьорите и малкия клиренс на Lamborghini. Малко реновиране на настилката тук би било доста полезно, вероятно резултатът ще е поне толкова впечатляващ, колкото и този от обновлението Huracán и в частност на версията Spyder. В кокпита духа леден вятър, 8,4-инчовият сензорен екран ни информира за взаимодействието между различните компоненти. Дишаме с пълни гърди и се наслаждаваме. Доломитите продължават да изглеждат така, както са изглеждали винаги. Ето на това му се казва устойчивост с височина 3300 метра. Шофирането на расов спортен автомобил като Lamborghini по тези места е нещо, което остава задълго в съзнанието. Наистина задълго.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Том Салт