Най-бруталните спортни автомобили на своето време носят емблема с разярен бик
Не една история с прочути герои се е заформила около Lamborghini Miura, от чиято поява на пазара изминаха 50 години. С нея и с правнука й Aventador поехме по завоите на тестовите маршрути от 60-те и 70-те години.
Спираме да си поемем дъх там, където тестовите пилоти на Lamborghini са правели през 70-те години своите кратки почивки. Почивки от планините. От завоите. От звероподобните дванайсетцилиндрови мотори. Тук, близо до ресторанта Antica Osteria Ponte Samone, Валентино Балбони позволявал на своята Miura SV да лудува на воля, после сядал да пие кафе с колегите от Maserati и Ferrari.
Сега сме на път по следите на най-прочутия заводски пилот на марката с бик върху емблемата. В най-прочутото Lamborghini – Miura SV. А плътно зад нас е най-дивият му наследник, Aventador SV.
Miura – най-красивото Lamborghini на всички времена
Няма как да не ви тегли към планини, когато конструирате спортни автомобили в равнините край Болоня. Защото плоската като тепсия низина около Сант’Агата Болонезе познава на практика само прави отсечки и завои под прав ъгъл. Истински изпитателен маршрут в точния смисъл може да се открие едва в полите на Апенините – тук горе намираме и завоите, от които се раждат героични истории и легенди.
Потегляме от завода в Сант’Агата Болонезе и се оставяме на река Панаро да ни води по посока на веригата от възвишения. Отначало ги обхождаме само по края, след което се гмурваме сред тях. Първото впечатление: Aventador сякаш пробива хълмовете, търсейки най-бързия път, докато Miura плавно следва извивките им.
Ако има нещо по-добро от това да караш Miura, то е да се наблюдаваш от птичи поглед как го правиш. Как ултраниският спортен модел сякаш се сраства с асфалта и гъвкаво обтича завоите. И от днешно гледище е наистина изящен. Подобен сериозно красив автомобил като Miura така и не се появява по-късно. Преди нея произведенията на Lamborghini са, да го кажем така, нито красиви, нито сериозни. По-късно на преден план излиза бруталността, която нараства все повече и повече – чак до Aventador SV, чудовището със 750 к.с.
Крещящо жълта, ревящо шумна
През 1971 година 385 конски сили са били достатъчни, за да добавят „супер” към „спортен автомобил”. При това подобно название не е съществувало преди Miura – тогава представителите на Ferrari кръстосват пътищата като GT модели с предни двигатели. За разлика от тях Lamborghini Miura носи своя V12 напречно пред задния мост и с това наподобява баланса на състезателен автомобил от Формула 1.
Този автомобил ви принуждава да бъдете бдителен и да шофирате във всеки момент. Не ви остава време дори да помислите за инфо-развлекателни системи, за свързване с устройства и мрежи или за други явления от паралелния свят. Реалното управление на автомобила тук е главно занимание, ангажиращо всички сетива. С това Miura се превръща в подвижен паметник – крещящо жълт и ревящо шумен, – който, макар да привлича вниманието, едва ли би намерил отклик сред поколението на смартфоните.
В Miura доминира механиката, а човекът зад волана е принуден да се бори с нея и да я побеждава. Най-зле е за десния крак – с горната част си част стъпалото почти докосва пищяла, за да достигне под остър ъгъл изправения педал, чийто ход е тежък и дълъг. Дали героите от легендарните шосета със завои не са били толкова бързи, понеже при пълна газ кракът е най-малко натоварен?
По отношение на положението на седене Miura отразява епохата на 60-те години, когато италианските автомобили са били проектирани от италианци за италианци – жителите на Западна Европа са принудени да заемат върху получерупковите седалки неестествено свити пози. Когато разстоянието от раменете до волана е подходящо, краката са неимоверно сгънати от двете страни на кормилния кръг. Това в никакъв случай не е добра предпоставка за героичен стил на шофиране.
Следва изненадата: Макар и без сервоусилвател, Miura влизае в завоите леко, дори прецизно. Колко тромаво се управляват в сравнение с нея съвременниците й от Ferrari или Maserati! Ламбо обаче танцува с предния си мост, сменя рязко посоката в последователни завои, поема с окачването си неравностите, без да подскача или да поднася със задния си мост. Само в остри завои разтовареното вътрешно задно колело понякога пробуксува.
Скок във времето: Aventador освобождава водача си от механичната работа, всичко става бързо и гладко като в състезателен симулатор. Кормилната уредба е със сервоусилвател, спирачният педал също. За превключване е достатъчна една команда от планките на волана. А с какво трябва да се бори водачът? С напречното ускорение. За тази борба той се нуждае по-скоро от душевна, отколкото от физическа кондиция. И от добри рефлекси. Трябва да сте натрупали много опит, за да управлявате един Aventador толкова бързо, че за това после да се разказва. Толкова бързо, колкото не позволяват обществените пътища. В Miura карането с повече газ означава по-скоро презрение към смъртта; освен един статичен колан тук няма никакви защитни системи – само собствените ви пилотски умения.
Бензинопроводи зад тила
И двата автомобила са в състояние чувствително да нарушат спокойствието на планините. Miura преминава режещо през диапазона на оборотите и звуковите честоти, надхвърляйки оглушително всякакви допустими нива. Aventador също е пронизително шумен, но с по-определени интонации, напомнящи воя на Формула 1 от 70-те години. При движение без газ той припуква и доказва, че горенето в буталния мотор е само една ненапълно обуздана експлозия.
Все пак шумът при Aventador е насочен повече навън, докато V12 моторът на Miura реве навътре; само едно стъкло отделя високооборотната механика и бензинопроводите от главата на пилота. Героичните пътешествия бързо могат да приключат в пламък и дим. Както може да се очаква, мощният задвижващ агрегат загрява пътническата кабина до тропически температури. Облекчение носи единствено отварянето на прозорците (все пак с електрозадвижване). Тогава вътре навлиза приятно хладен въздух – в комбинация с бучащата духова музика от всмукването. Входът за въздух на височината на лявото ухо се превръща в мегафон. Много трудно е да успокоите този V12 – без газ на празен ход гасне, ниските обороти го карат да прекъсва с нежелание, а под 2500 об./мин се задавя. Вероятно и тези особености са подтиквали някогашните тестови пилоти като Балбони да натискат повечко газта.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт