Сега, когато Lamborghini Aventador открива следващата глава във фирмената V12 история, нека хвърлим поглед назад с една съвсем нормална – тоест шумна, бърза и дива – семейна среща в околностите на Сант'Агата Болонезе.
Искам да се върна на пътя, искам да пея – не красиво, а високо и гръмко. Песента на Серж Гинсбур може да служи за саундтрак на цялото семейство от V12 модели на Lamborghini. Те са бързи, диви и еротични. Също като Гинсбур. Пушещи, пиещи, с една дума, политически некоректни. И също като него неотразими за жените – една от привилегиите на онези, които живеят на високи обороти и си отиват рано от живота.
Не такава обаче е съдбата на яките V12 мотори, без които върховите модели на Lamborghini нямаше да са това, което са – аристократични създания с трудно предвидим характер.
Началото е поставено
Бъдещите герои на 68 година все още загряват по ученическите чинове, когато Lamborghini пали първата степен на ракетата, извела марката в орбитата на висшата автомобилна лига – модела Miura. Първоначално във вид на шаси с двигател, показано на салона в Торино през 1965 г. С наподобяваща монокок рама от стоманени профили с големи отвори за олекотяване и напречно монтиран V12. Някои посетители са толкова вдъхновени от гледката, че попълват и подписват поръчки с празно място за цената.
Година по-късно, през 1966 г., всекидневието все още е до голяма степен в черно-бялата гама, а 27-годишният дизайнер Марчело Гандини от студиото Bertone сътворява една каросерия, която изглежда едновременно като Бриджит Бардо и Анита Екберг. Зад гърба на водача гърми духовата музика на дванайсет цилиндъра. Когато дроселовите клапи прещракат, от всмукателните фунии понякога излизат огнени езици. Ако този модел се яви за хомологация по Euro 5, служителите направо ще си глътнат химикалките. Все едно да приведеш изстъпленията на Хендрикс и Джоплин към приспивните интонации на Лена.
Дотук с предварителните впечатления - влизаме в Miura. За хора със слаба фигура под 1,80 м ергономията на регулиращите се само надлъжно седалки е сравнително подходяща. Дванайсетте цилиндъра похъркват, загрявайки, и човек не е сигурен дали буталата са свързани с един и същ колянов вал, или събрани в групички, нарочно нарушават равномерния ход. Понятия като съвършен баланс на масите и механичен финес са от значение само за разглезени дегустатори, които още преди да опитат ордьовъра, затварят очи с едно проточено „Мммм”. При Lamborghini веднага ви сервират основното ястие – грамадна, пълна и димяща чиния. Сега я гледаме с широко отворени очи, стиснали здраво приборите за храна. Miura гърми в ритъма на рока. Професионалистите знаят, че ако намерите добре поддържан екземпляр, при който всички точки на окачване са на мястото си, спортният звяр с централен двигател ще върви точно така, както изглежда.
Във всеки случай той се държи по-добре, отколкото очакваме. Жълтият SV поема газта чисто, движи се стабилно в права посока и влиза в завой без колебания. Особено впечатлява наподобяващият шумно сърбане звук, който се разнася всеки път, когато подадете или отнемете газ. Предвид на факта, че смяната на предавките става с посредничеството на 1,5-метрови лостове, тя ни се струва почти часовникарски точна – докато в същото време се опияняваме от гледката на напречно разположения четирилитров V12 в огледалото за обратно виждане. Сякаш сме попаднали в машина на времето, която стопява както професионалната ни журналистическа дистанцираност, така и отстоянието до епохата на седемдесетте години.
Напук на всичко
Обзети от това настроение, бързаме да се прехвърлим в Countach, при вида на който започваме да се питаме дали дизайнерът Марчело Гандини някога е поставил на масата си един модел на Miura и един на Countach редом с бутилка тежко бароло и отпивайки дълбока глътка, си е казал: „Е, ама много съм добър!” Ако не го е направил, ще го направим ние: Да, Гандини наистина е бил страшно добър. Авторът на такива творения заслужава да бъде канонизиран за светец на спортното автомобилостроене. Какво от това, че няма да получи награда за функционален дизайн – защото обзорът, предлаганото място и ергономията не са сред силните страни на чудовищата с централни двигатели на Lamborghini.
Вероятно и инженерът конструктор Далара днес не би поставил резервоара на Miura над предния мост.
Забавните промени в натоварването върху колелата в зависимост от нивото на горивото са карали дори опитни пилоти да се изпотят. При пълен резервоар прецизността на управление е приемлива, но по време на пътуването постепенно започва да става нестабилна. Това не е нещо, което бихте си пожелали, когато имате работа с една хала, чийто централно разположен двигател развива доста над 350 к.с. Всъщност точните данни за мощността при Lamborghini са също толкова достоверни, колкото клетвите за вярност на Берлускони, и както при него реалността е доста по-хаотична и дива.
Пилотът на Countach навлиза в един модернистичен свят, но за това трябва да изпълни някои изисквания. За да седне с лекота в автомобила, той трябва да е имал най-малко пет плюс по физическо и да е изключително благосклонен и добронамерен по отношение на свободно аранжираната ергономия, скромните наченки на качествена изработка и липсата на обзор във всички посоки. Съкращението LP в името на модела означава Longitudinale Posteriore, т.е. V12 вече не е разположен напречно, а надлъжно в корпуса. Дори при високо темпо дланите ви остават сухи, понеже Countach се справя удивително добре с движението в права посока. Освен това на 5,2-литровия V12 в Anniversario не му липсват нито светкавична реакция, нито бързо набиране на обороти. Това не е чудно, защото благодарение на хлабавите екологични изисквания по негово време той може да гълта безгрижно високооктанов бензин.
Носим се по шосетата на Емилия Романя, съвсем близо до асфалта, с глава, облегната на страничната рамка, чувстваме се като част от машината, радваме се на приличното окачване и поставяме въображаемо кръстче срещу заявката за сервоуправление. При сегашното положение всяка маневра за обръщане на посоката ни кара да се задъхваме от приложените усилия. От друга страна, вътрешният дизайн не дразни с нищо и се възприема с истинска радост. Ъгловатото арматурно табло би могло да принадлежи и на самосвал, а изработката оставя място за сериозно подобряване. Като споменахме място, отляво то е ограничено от малки плъзгащи се прозорчета в големите странични стъкла, а отпред е почти хоризонталното челно стъкло, под което пилотът изпитва сериозен термичен дискомфорт в слънчеви дни. Но тъкмо натрупването на несъвместими затруднения изгражда особената привлекателност на Countach.
Мост към третото хилядолетие
Преходът към Diablo се изживява като сериозен, качествен скок. Снабден с ABS и усъвършенствано електронно управление на двигателя, моделът хвърля мост към третото хилядолетие, а последната серия - 6.0 SE, създава такова усещане и при шофирането. Прилично качество на изработката, каросерия и интериор от композити с въглеродни влакна, комбинирани с кожа и алуминий, чисто превключване на предавките по открити канали и отговарящи на днешните стандарти усилия при работа с волана - всичко това издига суперавтомобила на равнището на съвременността, без да преминава в досадна фамилиарност.
В последната модификация на Diablo неговият V12 достига работен обем от шест литра и създава съответното усещане – могъщ и напорист, но с по-изискани маниери в сравнение с предшествениците си. И макар да са го излекували от най-грубите белези на лошо възпитание, той все пак е запазил бурните рокерски интонации.
Преди Aventador
Това не се променя и когато Audi поема марката и представя модела Murciélago. Дизайнерът Люк Донкерволке продължава традицията, без да я прекъсва, и въвежда един „диаболичен” детайл – отварящите се при движение странични „хриле”. Двойното предаване гарантира добро сцепление, а увеличеният простор в облицованата с алкантара „пещера” ви предпазва от заклещване.
Все пак големият Ламбо си е останал един доста грубоват здравеняк, при това твърде опърничав, тъй като паркирането продължава да е трудно занимание, воланът е с тежък ход, а температурата на гумите е от важно значение. Със студени „обувки” поведението е само поносимо, но след като загреят, става превъзходно. Спирате в последния момент, завъртате решително волана и подавате рязко газ за ускоряване. Ако всичко е както трябва, предният мост почти не занася, а SV демонстрира такова надлъжно и напречно ускорение, че дори професионалистите остават без дъх. Все едно. Важното е, че V12 продължава да пее своята силна и звучна песен.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Росен Гарголов
Технически данни
Lamborghini Diablo 6.0 SE | Lamborghini Miura SV | Lamborghini Murcielago SV | Lamborghni Countach Anniversario | |
---|---|---|---|---|
Работен обем | --- | --- | --- | --- |
Мощност | 575 к.с. при 7300 об./мин | 385 к.с. при 7850 об./мин | 670 к.с. при 8000 об./мин | 455 к.с. при 7000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- | --- | --- | --- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
3,9 с | 5,5 с | 3,2 с | 4,9 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- | --- | --- | --- |
Максимална скорост | 330 км/ч | 295 км/ч | 342 км/ч | 295 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
--- | --- | --- | --- |
Базова цена | 286 324 евро | --- | 357 000 евро | 212 697 евро |
Richard Hammond
Mnogo hubava statiq.Bravo.
Bo
Lamborghini е истинска легенда и V12 двигателят им ще остане завинаги в историята и сърцата на манияците с бензин в кръвта напук на еколозите и природозащитниците!