Две редки купета от 50-те – паметници на „понтонната“ епоха в автомобилния дизайн
Както някога, така и днес Mercedes 220 S и Lancia Aurelia GT са автомобили мечти за индивидуалисти. Те са изработвани с много ръчен труд в малки серии и са се радвали на модерна техника. Но по своя характер те са напълно различни – днес едно луксозно купе се среща с един спортен автомобил.
Тези физиономии не ми излизаха от ума. Техните хармонични, фини, добре оформени черти бяха подтикът за това необикновено сравнение. Двата автомобила, които видях неотдавна на един Concours d’Elegance, стояха далеч един от друг в една редица с други модели от 50-те години. С тях се отдаваше почит на ранните понтонни форми – там беше и едно Peugeot 403. Тогава ми направиха впечатление стилистичните паралели между Aurelia и „понтонния” Mercedes в оформлението на предната част – големите като тенджери фарове, подчертаните заоблености на предния капак, а в средата типичната за съответната марка маска на радиатора, която двата автомобила издигаха гордо пред себе си като щит срещу вятъра.
Никой никога не е предполагал, че Lancia Aurelia B20 GT и купе версията на Mercedes „понтон” ще бъдат сравнявани по някакъв начин. В нашите глави на автомобилни ентусиасти те са не просто в различни чекмеджета, но и на различни етажи. Пък и дали само две лица с подобни, дори почти идентични изражения – Mercedes носи своите допълнителни фарове за мъгла само с няколко пръста по-ниско, отколкото Aurelia своите дълги светлини – са достатъчни, за да оправдаят едно сравнение? Докато аргументът „И двата са тъмносини” се прокрадва по-скоро неволно някъде на дъното на съзнанието, аз се опитвам да подсиля все още колебливата идея за сравнението с шепа муниции от сандъка с фактите.
И двамата са автомобилни аристократи
Lancia и Mercedes символизират не само перспективните иновации, но и най-доброто качество на изработка. „Понтонът” купе и Aurelia GT са спътници от 50-те години, изработвани в малки серии с голям дял на ръчния труд. Представителят на Mercedes е дори по-редкият – от моделите 220 S (W 180) и 220 SE (W 128) са произведени 2081 екземпляра, при Aurelia GT изработените във фабриката на Pininfarina бройки са 3871.
И двете купета притежават шестцилиндрови мотори, близки по работен обем и с почти еднаква мощност, включително и литрова – 45 респ. 48 к.с. на литър. Те имат задно предаване и стоящи педали. Вратите им се затварят тежко, а когато са отворени, предните им капаци стоят изправени от само себе си. Тук общият за двата модела скоростен лост на волана щеше да е върхът в побратимяването, но Aurelia го е загубила още през 1955 г. Когато му разказвам за Aurelia и „понтона”, Петер Бациле от B & F Touring Garage в Троисдорф, гуру, мисионер и пазител на Граала на Lancia в едно лице, клати глава така, че може да се чуе по телефона: „Че какво е общото между тях? Единият е еснафска холивудска лодка, а другият – спортен автомобил с техника от най-висока проба.”
Трансмисия до задния мост De Dion
Вили Шмиц от Алсдорф, ентусиазиран и отдаден поклонник на Mercedes, патриарх на клубовете с трилъчната звезда и притежател на 190 SL, управлява своя тъмносин 220 S Coupе по пътя към фотосесията за сравнението. Той познава Aurelia само от списание Motor Klassik. Накрая и Петер Бациле се е съгласил да дойде с автомобила си – сигурно е надушил шанса да възхвали конструкторските заслуги на италианската марка, намерили концентрирано приложение в Aurelia GT. От V6 мотора през transaxle задвижването до моста De Dion с неговите малки неокачени маси – конструкторският гений на Виторио Яно е владеел всички регистри на автомобилостроителното изкуство, без да се бои от натиск за икономии.
Още преди фотографът да направил първата снимка сред покрития с фин кварцов чакъл двор в стария чифлик на Бациле, Петер неочаквано пъхва ключа в ръката ми с думите: „Направи едно кръгче и ще усетиш какво имам предвид.” Неговата Berlinetta е с десен волан и това засилва още повече нейната различност. Аз смело се напъхвам в приклекналата към пътя въпреки големите 16-цолови колела скулптура на Pininfarina, чиято кабина ме обгръща с някаква тайнствена интимност.
Оглеждам се наоколо, все още с известна плахост. Странно впечатление прави масивният скоростен лост, избуял почти заплашително от мястото за краката на пътника до водача, при тесния тунел на кардана. Стартирам двигателя, при което се налага да натисна контактния ключ навътре, защото той служи същевременно и за стартов бутон. С боботене и чудесен приятен звук, като от двигател на Ferrari, V6 моторът започва своята реч. Докосвам предпазливо скоростния лост – той следва H-образна схема на превключване, първа предавка е несинхронизирана.
Романтика от пасторален филм в 220 S
След около пет километра вече съм усвоил най-важното. Сега зловещият лост вече охотно следва моите напътствия – той иска да бъде воден чисто и с известна настойчивост, понеже предавателната кутия не се намира непосредствено под него, а отзад. V6 моторът има фантастичен глас, той ме стимулира с различните си тоналности. Опитвам всичко – форсиране до 4000 об./мин (червената зона започва още при 5300 об./мин), спокойна разходка на трета предавка при 2500 оборота и след това бавно натискане на газта. Aurelia се изстрелва напред, сега просто не мога да повярвам, че там пред мен само 112 к.с. разпалват този огън на радостта. Но Aurelia не прави нищо даром, тя иска да бъде водена с твърда ръка, нищо не е с прекалено лек ход, всяко действие на водача получава сърцат и ясен отговор – от скоростите, разбира се, от спирачките и от волана.
В сравнение с Aurelia много по-големият и по-просторен Mercedes се държи направо покровителствено. Качването е чисто удоволствие, погледът към разкошния ансамбъл от хром и дървесина стопля сърцето, широкият портал се затваря с плътния звук на бравата, стартовият бутон бързо е намерен и натиснат, миризмата на скъпа кожа изпълва светлата кабина, която не е кокпит, а по-скоро зимна градина в някой от най-добрите квартали. С типичния дрезгав глас на този сигурно най-типичен от всички шестцилиндрови двигатели на Mercedes напускам двора, а скоростният лост на волана сякаш от само себе си намира пътя си през Н-образната схема за превключване.
Винаги разполагате с достатъчно мощност; и този шестцилиндров мотор, вече с горен разпределителен вал и глава от лека сплав, може и по двата начина – той с удоволствие набира високи обороти, но обича да показва сила още от ниските. При една и съща скорост Aurelia се усеща като много по-бърза, докато плавно полюляващият се Mercedes омекотява всички съпротивления при движението си подобно на разкошна носилка; в него се чувствате защитен, а не предизвикан. Задният люлеещ се мост все още е само с един централен шарнир, коварствата на неговия предшественик при бързо шофиране в завои са почти забравени. Във всеки „понтон” се крие по нещо от милия, добродушен 180 D от нашето детство.
С целия си бароков разкош този Mercedes въплъщава романтиката от някогашните пасторални филми, която прави хората щастливи. Той е типичен автомобил на германското стопанско чудо с отминалия чар на един блажен свят. Тъкмо това му придава такава привличаща сила. За разлика от него Aurelia и отвън, и отвътре проповядва аскетизъм, наистина, с малко хром, но без нито един надпис. Тя е чистопробен спортен автомобил. В такъв би могъл да се превърне и самият „понтон” купе – 300 SL Roadster използва същата ходова част и един доста подобен шестцилиндров мотор.
Заключение
Редакторът Алф Кремерс: Обичам лукса и комфорта, затова искам „понтона”. Точка. Само да я нямаше Aurelia и магията на първата среща. Италианката е съвършено различна по своята природа: семпла фигура, спортен характер. Тя не е холивудска лодка; тя отправя към своя водач предизвикателство, което той приема с благодарност. И двата автомобила обаче са изключително солидни.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Дино Айзеле