На пистата с мощния автомобил от група В, пилотиран от Валтер Рьол през 1983 г.
Когато богът на ралитата Валтер Рьол твърди за един автомобил, че е бил идеалният в кариерата му, трябва да се отнесем с повишено внимание. Особено ако вече сме седнали в тази машина, а десният ни крак потрепва върху педала.
Лесно е да се каже: Старайте се да поддържате между 2500 и 3000 оборота и плавно, но отчетливо да откриете точката на зацепване на съединителя. Но не чакайте прекалено дълго, иначе той ще изгори. И моля, никаква пълна газ при старта! Тук никой не иска да види катапултиране, което свършва в канавката...
След като е произнесъл инструкциите с физиономия, с каквато обикновено тъстовете говорят на зетьовете, Рафаеле Терлинци, пазител на класически модели на Lancia в Италия, се усмихва леко и добавя: „Би било не само много неприятно, но и много скъпо.”
Любимката на Рьол
Добре дошли в Lancia Rallye 037! Чудовище от група В, върлувало в началото на 1980-те години. Подобен автомобил е пилотирал Валтер Рьол, когато стартирал в Световния рали шампионат през 1983 г. Титлата не го интересувала, както обявил от самото начало. Рьол желаел да изпитва насладата от движението с вратите напред. Искал да покаже на какво е способен. А хората от Lancia искали да докажат, че могат да победят стратегията на Audi с двойно предаване.
Да си припомним: През 1981 г. от Audi някак си успели да убедят Световната федерация по моторни спортове да отмени забраната за автомобили с двойно предаване и с това да промени правилата на играта в рали спорта. Нужни били обаче няколко години, докато непокорно поднасящите машини със задно предаване окончателно изгубят шансове.
Една от тях била Lancia 037. Работата по нея започнала в началото на 1980 г., като за база послужил моделът Beta Montecarlo. Пътническата кабина била изключително ниска и тясна; отпред и отзад към нея била закрепена по една помощна рама от тръбна решетка за ходовата част, мотора и предавателната кутия. Оскъдните спортни одежди – изпълнени в началото от фибростъкло, накрая от още по-лекия кевлар и карбон – били проектирани от магьосниците в Pininfarina.
При по-малко от 1,25 м височина 037 приличал на Stratos, но с по-дългото си междуосие задушавал още в зародиш всякакви слухове за нервно поведение на пътя. Затова пък било съвършено ясно, че неговият четирицилиндров мотор с обем 2111 куб. см произхожда от победоносния Fiat 131 Abarth и е държан под силна пара от един механичен компресор. Неговата мощност достигала 325 к.с., които в 037 Rallye задвижвали само 960 килограма. Или, казано по друг начин, една конска сила е трябвало да изстреля напред не повече от три килограма. Лесно като детска игра!
Подобни неща разказва и Валтер Рьол, който и днес почита 037 като „съвършения рали автомобил” в своята кариера. В множество интервюта той свидетелства не само за бруталната сила, но и главно за сензационно прецизното управление на модела на Lancia. Според него в 037 пилотът става част от автомобила.
Крайно време е да намерим онази точка на зацепване, която приканва 18-цоловите задни колела да се включат в купона. И да спринтираме плавно под строгия поглед на синьоре Терлинци. Ако изобщо е възможно.
Lancia 037 се облича като дреха
Да, възможно е! Въпреки че ходът на съединителя е само няколко сантиметра, всичко зацепва чисто. Lancia 037 се изстрелва напред с чуруликащи механични звуци – при това десният крак изобщо не е натиснал педала както трябва. Първа предавка не оставя време да мислите, затова бързо трябва да намерите втората и да действате по-твърдо. Отпускате съединителя, малко повече газ и – бам!
Четирицилиндровият мотор изфучава още по-силно и катапултира Lancia напред. Какво чудовище само! Моторът реагира при подаване на газ толкова директно, сякаш няма никакви инерционни маси. При 6000 оборота включвате на трета предавка, за което машината се отблагодарява с един ритник отзад. Изненадва не само светкавичното време за реакцията, но и нейната прецизност.
След две обиколки по асфалтираното трасе вече са се загрели не само гумите, но и цялата вътрешност на автомобила. След четвъртата обиколка сме придобили достатъчно увереност, за да проверим докъде стига оборотният диапазон на четирицилиндровия двигател. Алелуя! След шест обиколки се осмеляваме да тестваме пределната скорост в завой, която се оказва невъобразимо висока. Благодарение на ниския център на тежестта и на доброто разпределение на теглото състезателната Lancia преминава през завоите като куршум. След осем обиколки задницата поднася за първи път. Типично за автомобил с централен двигател – без предупреждение.
”Пет минути” – показва ни с жест поизнервеният синьоре Терлинци. След толкова време иска да върнем 037. Докато още е цял. Затова изпробваме още веднъж докрай тягата на всяка от предавките, промушваме се леко през острия завой и докато моторът и целият автомобил изстиват, си спомняме пак за Валтер Рьол. Когато правили 037, издули нагоре покрива, за да може високият пилот да влезе вътре. В тази Lancia не се качвате, а си я обличате.
И още една особеност: докато в онези времена германците конструирали автомобилите си така, че да издържат възможно по-дълго, италианците са се стремили всяка важна част да може да бъде заменена колкото се може по-бързо. Рьол си спомня как веднъж сменили скоростната кутия на неговия 037 – за осем минути.
Всъщност през 1983 г. той не се увенчава с титлата в рали шампионата – но по свой начин показва колко невъобразимо бърз е. И с какъв талант е благословена Lancia Rallye 037. Последното успешно чудовище от Група В със задно предаване.
Текст и снимки: Дани Хайне