Време е за среща с наследника на легендата - сред дивата природа на Намибия
Второто поколение излиза на сцената повече от 70 години след появата на първия „Landy”. Обувките на легендарния му предшественик са огромни – нека видим дали новият Defender няма да се загуби в тях по прашните пътища и пущинаците на Намибия…
Горещо се надявам, че бедният човечец, който понесе на плещите си тежката задача да ни разясни електронната платформа на новия Defender, е успял да си почине и отново се чувства добре… Ако при предходното поколение средствата за комуникационна свързаност се ограничаваха до пращенето на УКВ приемника, дрезгавия глас на радиостанцията и някоя и друга ругатня по адрес на арогантно пресичащите черния път жители на саваната, в бъдеще информационният поток заплашва да се превърне в потоп. EVA 2.0 (електронната архитектура), Pivi (мултимедийната система), Snapdragon (процесорът), QNX (потребителският интерфейс) и ОТА (Over the Air) актуализациите на софтуера вече са неразделна част от жаргона на новото поколение. Който желае, може да бъзика общо 85-те управляващи модула на своя Defender докато седи на бара, да създава работа на 21-те възела за обработка на данни и да следи ъпдейта на 14-те подлежащи на тази операция модула. А докато се упражнява да изрече без фъфлене и запъване „оторизиращ мениджмънт“, ще му остане време да обърне един-два джин тоника…
Което би било твърде жалко, защото така човек ще се лиши от главното – от шофирането. А с него и от това, което новият Landy може по-добре от всичко друго. И от всичко онова, което неговия предшественик защитаваше с името Defender. Разбира се, барът няма да избяга, а нашата работа е да седнем зад волана. Това вече не предизвиква никакви затруднения – за разлика от тези при патриарха на Land Rover, седалките са конструирани с осезаемо отчитане на човешката анатомия и дори са отдалечени на прилична дистанция от страничните стени на каросерията. Традициите не са това, което бяха – няма и 70 години и британците дръзват да ги погазят… Но нека не забравяме, че оригиналът не бе създаден с идеята да глези с удобства, а да върши работа и да се справя с предизвикателства.
За да приключим философските разсъждения, нека приемем, че той е плод на своето време така, както Defender II е герой на днешния ден. Едно време, през 1946 година, Морис Уилкс набързо разглежда закупения от съседа Willys Jeep, харесва идеята и успява да убеди брат си да започнат производството на нещо подобно. И нещата се случват – не на последно място поради факта, че по това време братята са съответно главен развоен инженер и директор на заводите Rover.
Днес това естествено е невъзможно. Все едно човек да излезе да потича просто хей така... Днес за целта ти трябва музика с точно определен ритъм и най-малко едно смартфон приложение за подробен запис, преглед и анализ на бягането. От друга страна легендарният Landy никога досега не е возил толкова меко (всъщност той никога не е бил мек под каквато и да било форма), не е бил толкова многофункционален и толкова приятен за употреба, колкото в момента.
USB и пресечени терени
Всичко започва с купето, което е разположено с 20 милиметра по-високо от останалите модели на Land Rover, а благодарение на традиционно ъгловатата каросерия водачът има отлична видимост във всички посоки. Интериорът се отличава със семпли форми, много простор и изобилие от практични отделения за съхранение на вещи. И разбира се – с още повече възможности за включване на устройства чрез USB, 12V и какво ли още не – ако имате деца, всичко много ще им хареса. Арматурното табло е оформено практично и със стил, а солидната греда от магнезиева сплав вдъхва доверие – също както прегледно обозначените бутони и показанията на контролните прибори. При по-високите нива на оборудване те са изцяло цифрови с класическа аналогова графика и частично цифровизирани при базовата версия. Централният сензорен екран с диагонал 10 инча също радва с графиката и мултимедийните („инфотейнмънт”, ако ви е по-удобно) си възможности без да разсейва водача с разположението си или да се натрапва в атмосферата с прекомерни размери.
Това всъщност е много добре, защото голямата сцена и голямото забавление при Defender са пресечените терени отвъд пътищата и магистралите. А дотам искат да стигнат и хора, които не са прекарали първата половина от живота си с блокажи на диференциалите, лебедки и прочие професионален инвентар за оцеляване в джунгли и пустинни дюни. В тяхна услуга Defender II разполага с Terrain Response 2 – набор специално подбрани настройки и режими на работа на силовия тракт и ходовата част, които по желание на водача се грижат за всичко необходимо – от пълзенето с ниска скорот по кален наклон, през изкачването със засилка и изключен контрол на сцеплението по нестабилен макадам, до преценка на дълбочината (възможни са до 900 милиметра) и превантивно затваряне на всички въздушни клапи при преодоляване на водни препятствия. Всички, които считат употребата на стандарно запаметените програми за аматьорска проява, вече могат да програмират свои такива.
Вероятно вече ви прави впечатление колко надежден и загрижен за своите пътмници е новият Defender. С пневматично окачване (в зависимост от нивото на изпълнение), с извънредно устойчива алуминиева носеща структура (без изключение), с много удобни седалки и практичен интериор. Между другото, по време на изпитанията в развойния период, новото поколение е трябвало да доказва физическата си пригодност и с наистина драстични тестове – като този за грубо преминаване през бордюр например.
Сега обаче ние няма да прескачаме бордюри, да товарим чанти с покупки от моловете и да се оглеждаме нарцистично във витрините на бутиците, а ще се поразходим както подобава на един истински Landy – из прахоляка, по баирите и из калта на Намибия. Съсвем на място, защото роденията на мъгливия Албион всъдеход винаги се е чувствал като у дома си в африканската пустош.
Неочаквано добра комбинация – mild хибрид и блокиращ диференциал
Нашият 110 се втурва напред сякаш само това е чакал. В Каоколенд имаме възможност да проверим какво могат двата задвижващи агрегата, които ще се предлагат при пазарната премиера на модела. Първият от тях е трилитровият шестцилиндров бензинов мотор с 400 к.с., електрически компресор, Twin Scroll турбо и mild хибридна система с 48-волтова бордова електромрежа. Интегрираният му стартер-генератор е в състояние да влее до 140 Нм допълнителна тяга в силовия тракт.
На разположение за тест е и по-мощният от двата двулитрови дизелови Biturbo, който развива 240 к.с. и 430 Нм. Моторът е внушителен, с лека турбодупка, но много приятен прилив на мощ при ускорение. Работата със скоростния лост при Defender остава в историята – осемстепенната автоматична трансмисия на ZF е част от серийното оборудване на всички версии. Изборът на британските инженери се оказва доста добър, защото скоростната кутия показва отлични работни маниери и интелект в подбора на предавките в зависимост от ситуацията. Както и досега, двойното предаване и блокажа на централния диференциал са неизменна част от Defender, a по желание при второто поколение може да се добави и активна блокировка на задния диференциал. Много практична в тежък терен е възможността за включване на понижаваща предавка с бутон от мястото на водача.
Ниските предавки се оказват много полезни в прохода Ван Зил. Стръмнината е осеяна със неприятно щръкнали скални блокове, които само чакат да те обърнат с колелата нагоре, да пробият тупка в картера или най-малкото да нанесат тежки охлузни рани по дъното на каросерията. Но не е непреодолима – все пак още през 1920 година тук са се изкачили хора с Ford Model T...
Ние се катерим догоре и през цялото време се радваме на ефекта от късите надвеси, близо 30-сантиметровия клиренс, 50-сантиметровия диапазон на странично отклонение на мостовете и отличното задвижване на новия модел. 2,4-тонната машина крачи уверено и неуморимо по скалните отломки и в един момент достигаме върха без нито за миг да почувстваме нужда от използването на многобройните камери, които осигуряват на водача подробна картина на зоната около автомобила и дори му позволяват да види терена „през” предния капак.
Eдна от камерите гледа през цялото време назад, а картината от нея може да се пусне на огледалото за обратно виждане – много практичен детайл в случаите, в които видимостта назад е ограничена от нещо – например от допълнително предлаганата средна седалка на първия ред, която може да се монтира на мястото на традиционната средна конзола на пода или на свободния проход към задните места. По този начин петметровият Defender 110 може да бъде конфигуриран като пет-, шест- или седемместен. Късата версия 90 с две врати ще се предлага във вариант с пет или шест места и ще излезе на пазара на малко по-късен етап.
Сега обаче ни предстои да видим 110 в ролята на пустинен всъдеход и да преодолеем отсечката до Скелетън Коуст, преминавайки сериозни пясъчни участъци и многобройни пресъхнали речни корита. Ускорението след всеки завой е съпроводено от внушителни фонтани от пясък във въздуха, новият Landy набира скорост и се възползва от дългото си междуосие, за да осигури стабилност – дори при дълбоки коловози машината се управлява с лекота, тегли превъзходно и поддържа скорост в пясъка. Независимо дали се използват 18-цоловите стоманени или големите 22-цолови алуминиеви колела, външният диаметър винаги е 815 милиметра – напълно достатъчно, за да улесни проходимостта както през пясъчни дюни, така и при преодоляване на твърди препятствия.
Кормилната уредба предоставя достатъчно обратна информация през цялото време без да показва нервност в нито един момент. При отнемане на газта в завой Defender се завърта фино, за да намали радиуса, но без да наднича сериозно със задницата. Това поведение помага много при бързо движение по нестабилна настилка като пасък или макадам. Ако случайно се увлечете и не видите някоя напречна неравност или пясъно навяване, ще бъдете спасени от пневматичното окачване, което поглъща грубите сътресения. Възможни са и леки скокчета, но това определено не е коронната дисциплина на дългия Defender. Бензиновият двигател тегли с желание, пневматичните пружини и адаптичните амортисьори Bilstein изглаждат неравностите и гарантират стабилен контакт с терена. Eдинствено ESP се проявява твърде консервативно в реакциите си на моменти – без нея Defender би могъл да бъде още по-динамичен извън пътя.
За тези, които живеят по покривите
Но не бива да се забравя, че това не е единствения му талант – новият модел може да пътува с до 168 килограма на покрива и да понесе до 300 килограма в статично положение – много добра новина за почитателите на къмпингуването върху покрива. И още малко числа – капацитетът на багажното пространство е 2400 литра, максималният прикачен товар е 3,5 тона, а халките за теглене са изчислени за изтегляне на до 6,5 тона. В крайна сметка човек никога не знае… Допълнително предлаганата лебедка работи превъзходно, както успяхме да се уверим лично, затъвайки в една наглед безобидна, но впоследствие оказала се твърде дълбока канавка. В случая не ни помогна дори допълнителния резерв от клиренс на пневматичното окачване, което повишава стандартното високо ниво в размер на 70 милиметра с още 75 – каросерията на Defender продължи да лежи на своето (гладко) дъно и трябваше да ползваме услугите на един от колегите с лебедка.
Би било жалко, ако бяхме заседнали завинаги – както многобройните кораби на брега на Скелетън Коуст. В крайна сметка имаме желание един ден да обиколим и бутиците с новия Defender. Вече ни е ясно, че извън пътя той си остава цар...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нямаше нужда Land Rover да слага толкова много надписи „Defender“ по каросерията на новия модел… Той притежава достатъчно ярък характер и вместо да затъне в дълбоките традиции на марката, успява да ги интерпретира интелигентно и да ги пренесе в подходяща за джунглата на съвременния свят форма. Симпатичен индивидуалист, в който вътрешният простор, комфортът, свързаността и несъмнената компетентност извън пътя се съчетават в стилна и оригинална външност. Нищо тук не е задължително, но много неща са възможни – от разходката до супермаркета през семейната ваканция до експедицията в саваната.
Teкст: Йорн Томас
Снимки: Ник Димбълби