Впечатления от срещата ни с може би най-елитния представител на японската индустрия
Върховете са особено място. Колкото по-високи и трудно достъпни са те, толкова по-велико е усещането да се изкачиш до тях. Когато си на върха, се извисяваш над дребното и незначителното. Затова и не е чудно, че само най-добрите успяват да достигнат до там.
Така стоят нещата и с върховете в автомобилостроенето. Въздухът сред луксозните серийно произвеждани модели е изключително рядък. Мнозина имат желание и амбиция да досигнат до този връх в индустрията, но малцина успяват, а още по-малко са тези, които се задържат там. В момента мисията е дори по-трудна от обикновено, защото и трите доминиращи в сегмента модели се намират в изключително силна форма. Актуалното издание на S-класата е истински коронован крал на комфорта и умело жонглира с класическите и модерните ценности на марката от Щутгарт, BMW Серия 7 се отличава с удивителна в своята непреходност елегантност и както никой друг автомобил на пазара успява да съчетае автентично удоволствие от динамичното шофиране с усещане за носене над пътя, а Audi A8 ни пренася в една качествено нова ера с новаторската си ергономична концепция и ненадминатите си до момента възможности по отношение на автономното шофиране. Да се доближиш като качества до тези три модела е задача, която изглежда все по-трудно изпълнима. Едно е да можеш да се конкурираш с тях като размери или да предложиш идентично разнообразие от „екстри“, а съвсем друго е да заслужиш правото да бъдеш техен достоен противник. Е, автомобилът, за който искаме да ви разкажем накратко в този материал, е един от малкото щастливци, справили се на 100 процента с това предизвикателство.
Като по учебник
Новото издание на Lexus LS е прекрасен пример за това, че най-добрият начин да създадеш един изключителен продукт е да намериш хора, за които работата е страст и хоби, и да им дадеш пълен карт бланш.
Повече за впечатленията ни от новия Lexus LS 500h ще откриете на страниците на юнския брой на списание auto motor und sport България.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов