Шофираме знаменития 120-годишен предшественик на съвременните хибриди
Дали преди сто и двайсет години е имало електрически стартер, предно предаване, безстепенна трансмисия, ABS, система против приплъзване и хибридна техника? Пробно пътуване с Lohner Porsche.
Тясното шосе се вие около двореца Хелбрун в Залцбург. Все още стената скрива пионерското двуместно возило; само тихото, спокойно буботене на голям бавнооборотен четирицилиндров мотор възвестява, че автомобилът ей сега ще се покаже иззад ъгъла.
Зад волана от тъмно дърво седи като на трон Ернст Пиех, до него е съпругата му Елизабет. Тя се наслаждава на пътуването и се радва на ентусиазма, с който мъжът й от години открива следите на автомобилите, създадени някога от неговия дядо.
Пиех спира. Семейната двойка слиза внимателно от седалката и тогава нещата стават сериозни. „Желаете ли, пита ме внукът на Порше, да направите едно кръгче с автомобила на дядо ми?” Що за въпрос? Да въртя волана на Порше, да превключвам с лостовете на Порше, да изпробвам техника от ранните години на Порше... Само миг – и вече съм се качил на любезно предоставения ми Lohner Porsche.
Педалите не създават проблеми – защото ги няма. Спирането става по електрически път чрез задвижващите мотори или с монтиран отдясно на шасито лост, действащ върху двата спирачни барабана на задните колела. Вместо газ се подава напрежение, също чрез ръчен лост, а включването и изключването на съединителя също отпадат – тристепенната трансмисия е чисто електрическа и се управлява посредством елегантен месингов лост, който се движи по метална пътечка, преминавайки последователно през няколко положения.
Лостът е свързан с контактен валяк с 19 медни плъзгача, които в зависимост от положението включват и изключват три електрически вериги: първата степен отговаря на движение с 30 ампера, втората – с 60 ампера, а при третата са на разположение до 90 ампера. При около 20 км/ч се включва втората степен, а към 40 км/ч можете да задействате третата. Няма да повярвате колко уверено следва зададената посока този 110-годишен хибриден автомобил! Управлението изисква доста физическа сила поради тежките електромотори в главините.
Изключително съвременни са обаче техническите принципи на електрическия стартер-генератор за стартиране на задвижващия динамото двигател чрез агрегатите на предните колела. Същото се отнася и за предните електрически спирачки и тяхната ABS система – понеже спирането се извършва чрез смяна на полюсите на тяговите електромотори, блокирането става невъзможно. Ако някое от предните задвижващи колела започне да превърта, регулаторът автоматично подава по-силен ток към другото колело. Така той поема функцията на електрически самоблокиращ диференциал, комбиниран със система против приплъзване. Електрическите светлини осигуряват достатъчно осветяване на пътя при нощни пътешествия.
С конструкцията на Порше изделията на фирмата Lohner стават първите в историята автомобили без трансмисия. Още през 1900 г. Lohner доставя в Англия предназначена за състезания хибридна машина с четири електродвигателя в главините – така е изобретен принципът на двойното предаване.
Ернст Пиех си спомня: „Това, което за днешните младежи са компютърът и интернет, за поколението на моя дядо е било електричеството.” През 1893 г. във Виена младият Фердинанд Порше започва работа в електрическата компания на Бела Егер, откъдето го привлича Лонер. Първият хибриден автомобил по системата на Лонер и Порше се появява през 1899 г. и се нарича Semper Vivus („Винаги жив”). Конструкторът се отказва от тежките половин тон оловни батерии, двата разработени от Порше мотора в главините се захранват от динамо, задвижвано от два едноцилиндрови мотора DeDion-Bouton (за този модел виж статията „От висотата на времето”, ams, бр. 3 от 2011 г.).
Скоро след това в играта се включва Емил Йелинек. Човекът, кръстил автомобилите на Daimler с името Mercedes, желае непременно да продаде на австро-унгарския император Франц-Йосиф I един Lohner Porsche. Но според Йелинек само два цилиндъра за задвижване на генератора звучат някак неуместно: „Императорските карети не са с двойни, а с четворни впрягове.”
Тъй като току-що е поръчал при Daimler в Канщат шест състезателни автомобила Phönix с новите, развиващи 28 к.с. четирицилиндрови мотори, Йелинек успява да отклони още един мотор за Лонер и Порше. Съответният автомобил е построен, Йелинек нарежда да го боядисат в любимия му червен цвят и отива с него при императора. Монархът обаче все още няма желание да го купи. Електромобилът е върнат в Lohner, Порше разпорежда да го боядисат в синьо и незабавно го реквизира за лично изпробване. Изпитанията доказват по впечатляващ начин жизнеспособността на неговото изобретение.
Няколко дни преди сватбата си със своята годеница Алоизия Кес на 17 октомври 1903 г. Порше заминава с електромобила за Париж, за да преговаря с Panhard-Levassor. Внезапна снежна буря в планината Арлберг го задържа, той пристига в Париж със закъснение и за да не осуети сватбата си, се връща в Маферсдорф с влака. Малък пропуск, споменът за който дълго ще човърка душата на гения. Но сватбеното пътешествие отново е осъществено с Lohner Porsche. Този път маршрутът на воаяжа води към Ница, а хибридният автомобил работи великолепно.
За своето време Lohner Porsche е страхотен коз за бъдещо развитие, който обаче никога не е изигран. Първата световна война се оказва за електромобила по-съдбоносна от късо съединение. За щастие екипът на реставратора Егон Цваймюлер поддържа експерименталния модел на Порше в отлична форма.
Текст: Малте Юргенс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт