Среща с една изключителна машина, създадена за велики спортни подвизи
С 450 S конструкторите на Maserati прокламират нова ера в оръжейната надпревара срещу архисъперника Ferrari. Под капака му работи 4,5-литров V8 мотор с 400 к.с., който прави от този модел най-бързия спортен автомобил с преден двигател за своето време. На него посвещаваме тази импресия.
Някои истории е невъзможно да бъдат планирани. Те просто се случват – както например тази тук, чийто сюжет може да бъде прочетен почти като приказка, в която изведнъж се появява добрата фея и изпълнява едно твое желание. Смятате, че това са небивалици? Почакайте малко! Защото всичко, което ще последва, се случи наистина точно така. Честна дума!
Нашата история започва с едно телефонно обаждане. На другия край на линията е Паоло Спалуто от Швейцария, организатор на Passione Engadina (www.passione-engadina.ch) и притежаващ безброй връзки сред любителите на класически автомобили южно от Алпите. Човекът веднага заговорва по същество – имал под ръка автомобил, за който си заслужава да напишем нещо. Кратка пауза, след която Спалуто изважда котката от чувала: „Имате ли желание да покарате Maserati 450 S?“ (Само толкова по темата, че феите спокойно може да са и от мъжки пол.)
Докато мозъкът все още се опитва да обработи току-що чутото, Спалуто вече съобщава подробностите. Ставало въпрос за оригинален автомобил от съкровищницата на швейцарския колекционер Алберт Шпис; освен всичко друго той носел и титлата „Best of Show“ от Вила д’Eсте 2014. „С шаси номер 4502 той е вторият от само единайсет изработени екземпляра”, обяснява по-нататък Спалуто. От нас се иска само да дойдем идната седмица на тестовия полигон на Fiat/FCA в Балоко, Северна Италия. При това иде реч за ексклузивна покана.
Седем дена по-късно. Паоло Спалуто вече ни очаква до охраняемия входен портал на огромния тестов полигон. Още докато се поздравяваме, мъжът споменава, че една част от тестовото трасе днес е резервирана само за нас. С връзки. Вероятно Спалуто има нещо общо и с обстоятелството, че в този ден времето е идеално за фотосесия – 28 градуса, синьо небе и гледка до главния гребен на Алпите. До завчера тук валяло като из ведро.
Малко след това Спалуто отваря портата на един гараж в голяма тухлена сграда, в която някога са се появявали на бял свят спортните модели на Autodelta. В слабата светлина погледът веднага попада върху един тъмносин болид – нисък, широк и с голяма, хищна муцуна. От двете страни преминават дебели като човешка ръка ауспухови тръби, а единственото украшение е тризъбецът в средата на зиналата паст – емблемата на марката Maserati. Страхотно първо впечатление!
V8, който трябвало да победи Ferrari
Докато избутваме автомобила пред халето, просто не можем да излезем от състоянието на крайно удивление. Всъщност, ако говорим сериозно, едно Maserati 300 S на пръв поглед не изглежда много по-различно. Но вторият поглед, отправен към моторния отсек, разкрива пред нас не трилитров редови шестак, а импозантен 4,5-литров V8 с 400 к.с., увенчан от полирани всмукателни тръби – отговорът на Maserati, с който от 1957 г. нататък трябвало да побеждава архисъперника Ferrari в световния шампионат на марките. Под сурдинка тогава се говорело дори за най-бързия спортен автомобил с преден двигател изобщо. Разработеният наново в продължение на една година от Гуидо Тадеучи мотор с мокри цилиндрови втулки, полусферични горивни камери и задвижвани с ангренажни зъбни колела разпределителни валове ускорявал Tipo 450 S до 320 км/ч.
„С изпитателна цел новата машина обаче била монтирана през 1956 г. в едно Maserati 350 S и този прототип по-късно получил номер на шасито 4501“, разказва Спалуто. Строго погледнато, нашият автомобил тук в Балоко, притежаващ шаси с номер 4502, е първият действително произведен Tipo 450 S, прехласва се мъжът и обяснява по-нататък, че този екземпляр, без да участва в състезания, бил продаден в САЩ още през октомври 1956 г. Първият му собственик бил Тони Паравано, заможен (и също толкова вятърничав) бизнесмен и собственик на състезателен отбор, който преди това инициирал и подпомогнал финансово конструирането на нов V8 мотор при Maserati.
Шумен като реактивен изтребител
Един от присъстващите на днешното събитие механици стартира двигателя – процедура, отнемаща няколко минути време. Бумтящите удари, с които този V8 най-после потвърждава присъствието си, вероятно се чуват и в отдалечения на 80 километра Милано – и дори хората от екипа на тестовия полигон, които сигурно са свикнали с всякакви силни моторни шумове, се обръщат и кимат с уважение. Да разговаряме? Никакъв шанс, когато до тебе един V8 на Maserati 450 S бива загряван до работна температура чрез целево подаване на газ. Затова пък кожата ти настръхва чак до пръстите на краката.
Първата от общо три обиколки. Ръцете обхващат грамадния, разположен отдясно според тогавашната традиция дървен волан на спортния прототип. Зад него, в компанията на само два малки кръгли уреда, се вижда голям оборотомер. Предавките на разположената до задния мост трансмисия се сменят с дълъг скоростен лост, стърчащ от открита планка с канали – и веднага усещаш, че мощта винаги е налице, макар че днес ще се движим без опияняващи пориви. Независимо от това звукът на мотора те поразява право в сърцето, а фойерверкът от детонации, когато отнемеш газта, ти дава останалото. А как ли ще звучи тази машина, когато бъде пришпорена истински! Говорят, че само пилоти като Мос, Бера и Фанджо са били в състояние да обуздаят този звероподобен състезателен автомобил, който няколко минути по-късно отново бива избутан в гаража, докато ти все още не можеш да повярваш, че си го пилотирал. Какъв ден само!
Послепис: Паоло Спалуто (помните го, „добрата фея”) всъщност докара в Балоко още една състезателна икона, но тук все още няма да издадем за кой модел става въпрос. Позволете ни да ви изненадаме!
Заключение
Maserati 450 S почти не се поддава на словесно описание – този автомобил е във всяко отношение толкова екстремен, колкото и завладяващ. Жалко, че само след един белязан от „детски болести” сезон през 1958 г. 450 S става част от историята заради промени в регламента (работният обем е ограничен на три литра). Но той е роден да бъде герой – в това няма никакво съмнение.
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Орацио Трулио