Mazda 2: The Freshmaker

Създателите на новата генерация на Mazda 2 са избрали интересен алтернативен път, който обещава да се окаже не само оригинална, но и печеливша стратегия за развитие. Напоследък акселерацията се превърна в трайно явление в повечето автомобилни класове и вече се приема като даденост, но японците са я подложили на критична преоценка. Новоизлюпената „двойка” е по-малка от предходното издание – уникална стъпка в клас, в който всяко следващо поколение става по-дълго, по-широко и по-високо от своя предшественик. От около 3,50 - 3,60 м преди петнайсетина години, днес средната дължина на автомобилите в тази категория вече се движи около четири метра. Каросерията на новия японец е точно 3885 мм, а широчината и височината й възлизат съответно на 1695 и 1475 мм. Тези мерки определено не превръщат „двойката” в микроавтомобил, но ясно го разграничават от стойностите, характерни доскоро за по-горния клас.

Повече сигурност и качество и по-малко тегло

Още по-любопитно е, че японците са намалили не само габаритите, но и теглото на автомобила. Звучи невероятно, но независимо от чувствителното подобряване на пасивната безопасност, комфорта и динамиката, Mazda 2 е олекнала с около 100 килограма в сравнение с предшественика си! Достатъчно красноречив е фактът, че дори с възможно най-богатото си оборудване 1,5-литровият вариант тежи едва 1045 килограма.

Явно е, че работилите по вътрешната архитектура на модела специалисти също са си разбирали от работата, тъй като намаляването на външните размери не се е отразило на полезния обем в автомобила – напук на тривиалната логика последният показва осезаемо нарастване. Признаци на клаустрофобия няма да усетите дори на задните седалки, стига да не сте гигант с двуметров ръст и тегло над 120 килограма...

Свежест и енергичност

Свежото и различно от общоприетите възгледи послание на новата „двойка” намира отзвук. Факт е, че макар и без да представлява нещо коренно различно като философия от останалите представители на сегмента, „двойката” се откроява доста ярко не само сред конкурентите си, а и сред автомобилното множество като цяло. След нея се обръщат доста голям брой минувачи и водачи на други возила – достатъчно недвусмислена индикация, че моделът прави впечатление, а съдейки по видимо одобрителните изражения, това впечатление е преобладаващо положително... В нашия случай сериозен принос за яркото излъчване на мъника имаше и искрящозеленият цвят на лаковото покритие на тестовия екземпляр. Цветът определено внася разнообразие в сиво-черната (а в последно време и бяло) монотонност на съвременната автомобилна мода и чудесно подхожда на мускулестите, пръскащи динамика форми на каросерията на Mazda 2. Неслучайно повечето от клиентите на модела го поръчват именно с този цвят... Докато отпред дизайнът на автомобила е по-близо до масовите тенденции, оформлението отстрани и отзад е абсолютно попадение и му придава характерна осанка, която няма как да бъде объркана. Динамичният силует се подчертава от издигащата се долна линия на прозорците и дръзко вирнатата задница, а дизайнерите определено могат да бъдат поздравени за изпълнението на възложената им задача.

Радостното е, че както вече споменахме, динамичната външност на новия модел не се е отразила негативно на свободното пространство на задните места или на вместимостта на багажника – обемът му е в рамките на обичайното за класа и се движи в диапазона 250-787 литра в зависимост от избраната конфигурация на задните седалки. Единственият съществен проблем тук е високият долен ръб на товарния отсек, който би създал неудобство при по-тежки или обемисти предмети, които биха могли да издраскат лаковото покритие.

Качество и практичност

Мястото на водача е удобно, ергономично и с практически неизчерпаеми възможности за регулиране – необходими са само няколко минути и ще се почувствате комфортно независимо от своя пол, ръст и физически особености. В това отношение новата „двойка” въплъщава едно от най-ценните качества, характерни за японската марка – веднъж седнал в автомобила, човек се чувства буквално като у дома си. Ергономията на модерно оформеното арматурно табло не дава основания и за най-дребно недоволство, всичко е точно там, където му е мястото, а седалките няма да изглеждат зле и в автомобил от средния клас. Времето за привикване с работата на кормилната уредба, педалите, удобно разположения в централната конзола скоростен лост и преценката на габаритите на автомобила се ограничава до изминаването на първите 500 метра. Видимостта от мястото на водача е отличен напред и настрани, но комбинацията от широки колони и висока задница с малки прозорци сериозно ограничава обзора при маневри на заден ход. Въпреки този недостакък обаче на фона на все по-ваноподобните каросерии в малкия клас и съответно все по-нищожната възможност човек да преценява прецизно вариантите си за маневриране тук нещата изглеждат повече от добре. Допълнително улеснение представляват извитите надолу в областта на страничните огледала предни прозорци, а удобството на самите огледала може да създаде комплекси на не един пълноразмерен SUV.

Учудващо динамично поведение на пътя

Поведението на новата „двойка” на пътя ще ви накара да погледнете под нов ъгъл на възможностите на малкия клас - изключително малкият радиус на завиване, лекотата на управлението и подходящият подбор на числата на петстепенната трансмисия може би не са толкова голяма изненада, но стабилността на магистрала и движението по отсечки със завои са на ниво, с каквото доскоро можеха да се похвалят само отличниците в компактния сегмент. Резервите на ходовата част подтикват към динамично шофиране, кормилната уредба работи доста леко, но прецизно, а слабата склонност към недозавиване в граничния режим на завоя се проявява доста късно. Страничното накланяне на каросерията е пренебрежимо, системата ESP се намесва леко и ефикасно само при крайна необходимост. Комфортът на возене при висока скорост и хубава настилка е отличен, но комбинацията от стегнатото окачване, 16-цоловите колела и нископрофилните гуми с размер 195/45 на тестовия автомобил води до проблеми на павирана и повредена настилка.

Динамичен, но малко лаком двигател

1,5-литровата бензинова машина е с ярък и енергичен азиатски нрав – ентусиазмът и спонтанността на реакцията при набиране на обороти впечатляват приятно, моторът остава в настроение чак до достигането на червената граница при 6000 об./мин, а тягата е изненадващо добра на фона на сравнително скромния запас от въртящ момент. Японецът определено не блести с изблици на неудържима мощ под 3000 об./мин, но това може лесно и бързо да се коригира с помощта на късия, наподобяващ джойстик лост на трансимисията. Бързооборотният характер на мотора би трябвало да накара инженерите на Mazda да помислят и за шеста предавка, която би се отразила крайно положително на разхода на гориво при движение с висока скорост. При 140 км/ч на магистрала стрелката на оборотомера сочи 4100, при 160 км/ч оборотите стават 4800, а при 180 км/ч се извисяват до постоянно ниво от 5200, с което повишават ненужно шума и водят до излишен преразход на гориво. Средният разход от 7,9 л/100 км определено не е повод за драма, но някои от конкурентите в този клас се представят по-добре в тази дисциплина. Японците биха могли да поработят за свежестта на своите клиенти и след срещата им с касиерката на бензиностанцията...

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов