Два автомобила от средния клас, превърнали се в представители на изчезващ вид
Те бяха в самия център на моделната общност, а сега обитават по-скоро пазарна ниша – седаните от средния клас са големите губещи от тренда на SUV моделите. Разбира се, в случай че не се наричат Audi, BMW или Mercedes. Ще сравним два всекидневни модела на Volvo и Mazda, които стават все по-екзотични на германския пазар.
„Числото е същността на всички неща”, е казал Питагор. А човекът наистина е разбирал от числа. Един поглед върху броя на продадените в Германия седани Mazda 6 през миналата година (228) – и за Питагор случаят би бил кристално ясен: значението на този модел е неговата незначителност. Поне в контекста на германския автомобилен пазар. При Volvo S60 нещата не стоят много по-добре. Само шест процента от моделната серия S/V60 се продават във вид на седани.
Тук особено нагледно проличава с какви трудности се сблъскват напоследък триобемните пътнически автомобили. За сравнение: според Федералната служба за моторизиран транспорт през 2020 г. са регистрирани 728 Lamborghini Aventador. В тестовото сравнение между Mazda 6 и Volvo S60, чиито бензинови мотори са с мощност около 200 к.с. ще търсим отговор на въпроса дали седанът от средния клас все още има заложби за скрит шампион, или вече е стигнал до последното и най-ниско стъпало на своята кариера.
Както е известно, екзотичните модели имат своите странности. Например междуосието на Mazda 6 е с цели осем сантиметра по-дълго, отколкото при много по-популярния комби вариант. Със своите 4,87 метра дължина седанът е истински дангалак според мерките на средния клас. Той предоставя на седящите отзад изобилен простор и много място за стъпалата под предните седалки. Единствено ниската линия на покрива отнема от пространството над главите. На предния ред пред погледа се разкрива красиво подредено работно място – също и благодарение на почти пълното оборудване на тестовия автомобил.
Пакетът Sports-Line Plus (3650 евро в Германия) се отличава с подчертано изискани материали – бял орех, кожа напа и изкуствен велур. С изключение на електрическото регулиране на предните седалки пакетът почти не предлага практични предимства, но той придава на Mazda 6 повече блясък, отколкото обещава скромният й имидж. Същевременно не всичко в автомобила се възприема като толкова първокласно – например скърцащата вратичка за резервоара от тънка ламарина или своенравното дистанционно освобождаване на задните облегалки. Нали все пак разликата в цените между двамата съперници в теста трябва да идва отнякъде – понеже моделът на Volvo дори без екстрите е с над 3000 евро по-скъп.
Но да се върнем на Mazda. Тук управлението на функциите не създава трудности благодарение на въртящия и натискащ се регулатор. За съжаление, гласовото управление не помага особено, а старовремското изобразяване на картите и зърнестата картина от камерата говорят, че „шестицата” вече заслужава да получи системата с по-добра резолюция от Mazda 3 и CX-30.
От леко повдигнатата позиция върху удобните, но с недостатъчна странична опора кожени кресла с малко къса опора за бедрата погледът попада върху серийния head-up дисплей, на който може да се наблюдава доста бързото увеличаване на скоростта при ускоряване. Проблемът е, че за да стане това, работещият плавно, но достатъчно бързо автоматик трябва да доведе атмосферния бензинов мотор до високи обороти, при които в купето става шумно. Въпреки това хомогенните характеристики на мотора правят добро впечатление, макар и главно при по-спокоен маниер на шофиране.
При асистентите картината е доста пъстра. Докато адаптивният темпомат реагира уверено във всички ситуации, предупреждението за напускане на лентата сякаш е с намалено работно време. Понякога устройството коригира посоката, а понякога – не. От своя срана разпознаването на пътни знаци избързва и понякога съобщава за отмяна на ограничения на скоростта, въпреки че те все още действат.
Ходовата част реагира, общо взето, стегнато, обаче става податлива върху лоши пътища, допуска осезаемо накланяне в завои, но пък поглъща неравностите много чисто. Тя обаче не може да скрие малко тежката предница на „шестицата”. На нея добре й подхожда по-скоро индиректната, но даваща много информация за пътя кормилна уредба.
Тя би отивала и на модела на Volvo, чието управление е леко глухо. Заради липсата на бутони тук арматурното табло изглежда минималистично и с още по-високо качество. Материалите и изработката са първокласни, спортните седалки на линията R-Design са ергономична благодат с много добра странична опора и електрически регулирана опора за бедрата. При това тук седите с половин етаж по-ниско, отколкото в Mazda, а арматурното табло ви обгръща по-силно. Въпреки това обаче може да почувствате притеснение, понеже предлаганият по желание стъклен покрив отнема от пространството над главите.
Управлението на функциите изисква привикване, но бързата, само понякога леко непрегледна система Sensus предлага големи сензорни повърхности и плитка структура на менютата. И тук обаче липсва наистина интуитивно управление с гласови команди. Отзад има малко повече място над главите, отколкото в „шестицата”, но пък седалката е малко плоска и късичка. Задните облегалки се освобождават с електрически механизъм и се сгъват хоризонтално, но бутонът е разположен непрактично до опората за глава.
Volvo не успява да се доближи и до комфорта на возене на Mazda. Адаптивното му окачване работи по-стегнато и реагира по-твърдо при преминаване върху къси и дълги вълни по настилката. В замяна на това тук, за разлика от японския модел, са налице асистент за кръстовища, предотвратяване на сблъсък, подготовка при опасност от катастрофа и помощ за избягване на препятствие – като всички системи си вършат работата съвестно с изключение на една. Асистентът за аварийно спиране проявява извънредна нервност в градски условия и обича да съзира опасности там, където ги няма.
В замяна на това с тихия си турбомотор S60 предлага по-самоувереното задвижване. То навреме изпраща към предните колела изобилен въртящ момент, подходящо дозиран от плавно работещия осемстепенен автоматик, който само понякога проявява лека сънливост. Като цяло с ултрастабилното си движение в права посока представителят на Volvo се усеща като по-невъзмутим и по-тежък от модела на Mazda – и наистина е такъв. На кантара той отчита с над 200 кг повече, но благодарение на системата мек хибрид и изключването на цилиндри изразходва малко по-малко бензин.
Предимствата на Volvo си имат цена, която при едно и също ниво на оборудване спокойно надхвърля линията от 50 000 евро. Въпреки това точките, натрупани благодарение на мощния мотор и по-доброто оборудване с асистенти, са достатъчни за победа в теста. А дали тази победа ще даде сили на седана S60 за победоносен поход, който да върне изгубените позиции? Слабо вероятно. По-скоро можем да очакваме втора кариера като ненатрапчива алтернатива на комби и SUV моделите за индивидуалисти, обещаваща приятна, макар и позната промяна.
Заключение
1. Volvo S60 B4 (419 точки)
Въпреки леките слабости по ходовата част многобройните асистенти и мощното задвижване са достатъчни за победата. S60 печели много точки в раздела за комфорт, без да вози особено комфортно.
2. Mazda 6 G 194 (408 точки)
Въпреки справедливата цена само второ място. Балансираната „шестица” седан извлича твърде малко предимства от по-голямата си каросерия и губи при оценките за асистентите и оборудването.
Текст: Карл Новак
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт