Mazda CX3 ни отведе на едно удивително място в Северно море
Там, над Полярния кръг, се е сгушило едно малко островно царство – сгушено, самотно, и все пак невероятно красиво. Избрахме най-безлюдното време от годината, за да открием очарованието на това необикновено място. Нашият спътник за това чудесно пътуване беше елегантната Mazda CX-3.
Големият кораб кротко боботи през падащата нощ. Малките вълни във Вест фиорд не смущават ни най-малко спокойствието на внушителния плавателен съд. Постепенно навлизаме в открито море, намираме се между континенталната част на Норвегия и Царството на боговете. Царството на боговете – именно с това звучно име е наречена от викингите островната група, намираща се северно от Полярния кръг. Природата тук е изваяла почти извънземен пейзаж от стръмни планини и диви плажове, които се преплитат в едно диво, сурово, но и по свой начин невероятно красиво цяло. Зад всеки следващ завой се разкрива гледка, от която дъхът ви секва. Архипелагът, чието официално наименование е Лофотенски острови, е може би най-мечтаната дестинация за посещения в Северно море. Списание „National Geographics“ причисли това място към трите най-красиви островни групи в света. През лятото Лофотенските острови привличат хора от цял свят със своите безкрайни дни, бели пясъчни плажове и меки температури.
А как е през зимата?
„Тогава е студено, бурно и тъмно“, обяснява ни един от служителите на кораба при слизането, „без силно кафе се преживява ужасно трудно“, и през смях ни изпраща с поглед – нас и нашата Mazda CX-3. Намираме се на най-южния от Лофотенските острови, Moskenesøy, екипирани със сериозни зимни гуми – макар и без шипове. До предаването „Лека нощ, деца!“ има още много време, но над Mazda вече се появяват първите ярки звезди. Видимостта е толкова ограничена, че единственото, което разпознаваме със сигурност в мрака, са надвисналите склонове на стръмните планини, които изглеждат поне толкова внушително, колкото небостъргачите в Манхатън. Вероятно това място би изглеждало като декор за филм – само да имаше малко повече светлина. Тук инстинктивно усещате колко необятна е силата на природата – и колко малки всъщност сме ние, хората… Първите хора тук се появяват преди около 6000 години – за да ловят риба в дълбокия фиорд. Очевидно мястото се е оказало подходящо за целта, защото рибарите решават да се установят за по-продължително време със своите семейства. И до днес малкото човешко население съжителства спокойно с многобройните морски обитатели. А туризмът се развива все повече.
Ще се наложи да почакаме до изглева. При това доста – до 10:25 часа според прогнозата за времето. Ние обаче поемаме на път с CX-3 по пустите пътища още към осем и половина, за да посрещнем първата дневна светлина подобаващо. Пътят се вие сред ландшафт, който все още е почти невъзможно да бъде разгледан. Постепенно обаче почва да се развиделява – някои от планинските върхове са обвити в гъсти облаци, а други стърчат гордо в просветляващото небе. Над водата се издигат червените понтонни дървени къщи на местните, а встрани от пътя личи, че има доста сняг и лед.
А Mazda? Благодарение на двойното си задвижване тя с лекота се вписва в общата картина тук – талант, който няма как да не оценим по достойнстно на подобно място. Това не е претенциозен SUV, страдащ от свръхтегло и хипетрофирано самочувствие. Автомобилът е базиран на леката и чевръста Mazda 2. Затова и не е чудно, че 1,6-литровият дизелов мотор със 105 к.с. се оказва напълно достатъчен, за да осигури на автомобила приятен темперамент във всяка ситуация.
Ето че CX-3 вече се намира на отправната точка на нашето пътуване. Това всъщност е най-южната точка на Лофотенските острови и се нарича Å. Оттук Mazda ще се движи само и единствено на север – по пътищата на най-красивия от всички 81 Лофотенски острови. Постепенно облаците се оцветяват в розово-червено, а пред нас се разкрива това, което ще виждаме през следващите часове и дни: остри, назъбени планини от едната страна и синята морска шир от другата.
Топло настроение в студеното време
Как се преживява тук? Отправяме този въпрос към Кари, която през лятото развежда туристи по море в района с модерна версия на класическите дъски за хавайски сърф. „Този спорт е огромно удоволствие за малки и големи – и чудесен начин да се насладите на красотата на фиордите. Това е нещо, на което просто не можете да се наситете.“ През зимата обаче приятната руса дама напълно очаквано обитава предимно доста по-топли места от морето. „Аз имам нужда от слънце и светлина – а през зимата тези две неща трайно липсват на Лофотенските острови“, обяснява ни тя. Но пък знае добре, че през лятото дните са почти безкрайни. През зимата обаче настроението е доста минорно. През студените дни слънцето се показва над хоризонта някъде към 10 сутринта и след това почти без да се издига нагоре в небето се отправя на запад, докато около 4 часа следобед отново залезе под съпровода на великолепни розови и червени отблясъци. По време на нашето пътуване из този самотен северен свят слънцето хвърля над нас мека, млечно-бяла светлина. „След такива ясни дни обикновено идват прекрасни ясни нощи, в които можете да видите Северното сияния в цялата му прелест“, уверява ни Кари. След това тя ни оставя в своя специално преустроен корабен контейнер. Голямата изненада тук не е наличието на подово отопление, а гледката. Едната страна на огромния контейнер е изцяло остъклена, осигурявайки възможност на човек да се наслаждава на цялата разкошна гледка към залива и планините.
Когато небето гори
Малко преди полунощ дългоочакваният момент настъпи. Небосводът се освети от искрящи зелени облаци, които обаче съвсем не са облаци в буквалния смисъл на думата. Те постоянно менят формата си, напомняйки на магически вълни в атмосферата. Това е първото Северно сияния по време на нашето пътуване – или на научен език Aurora Borealis. През следващия половин час то приковава погледите ни, проблясвайки в невероятни зелени и розови тонове през панорамния стъклен покрив на Mazda. На сутринта продължаваме да се чувстваме завладяни от видяното. По това време все още не знаем, че гледката ще се повтори още няколко пъти през следващите дни. Почти безлюдните Лофотенски острови – тук живеят едва около 23 000 души, са едно от идеалните места за наблюдаване на Северното сияние.
„Но то може да бъде видяно и лятно време“, обяснява ни авторитетно Оле. Той е таксиметров шофьор тук. „През септември миналата година видях най-красивото Северно сияние, което съм наблюдавал през целия си живот тук“, споделя той с видима гордост. После ни разяснява защо виждаме толкова много малки къщички. „Почти всяко семейство има такава и я използва като място за почивка и за възстановяване на силите. За дните, когато решим да се оттеглим от стреса и да презаредим батериите.“
През последните години туризмът бележи истински бум. Допреди 20 години е било почти невъзможно някой да се заблуди да дойте тук. Когато разбира, че отиваме към Tromsø, Оле видимо се радва: „Там ще видите цялата красота на северна Норвегия.“ И се оказва прав. Защото с името Лофотенски острови се означава само най-югозападната част от огромен архипелаг. На север следват регионите Vesterålen, Harstad и Nord Troms. И макар те да не са толкова популярни сред туристите, природата там е не по-малко впечатляваща.
Какво още успяхме да правим по време на ваканцията тук ли? Ами например имахме шанса да зърнем огромен кит, докато си поема въздух, в Нарвик се насладихме на панорамата към ски-пистите, разходихме се из Tromsø със снегомобил и накрая се почерпихме в леден бар с прозорци от лед. Ето какви неща могат да ви се случат в самотното северно царство на боговете.
Текст и снимки: Дани Хайне