70 к. с. при едва 800 килограма собствено тегло – една взривоопасна комбинация, която обещава огромно удоволствие от шофирането. Особено в случаите, в които автомобилът има гени на състезател. Живи впечатления от напълно новия Melkus RS 1000, който, колкото и невероятно да изглежда, е произведен през 2006 година.
„Мебелировката” на RS 1000 е екстремно спартанска, единствено изкуствената кожа с жълти кантове внася малко лукс в аскетичната атмосфера. Както подобава на такъв автомобил, арматурното табло се доминира от голям централно разположен оборотомер. Червената зона на последния започва при 5500 завъртания на коляновия вал в минута. Скоростомерът пък е разграфен до 250 км/ч – скорост, която не би могла да бъде постигната от този автомобил дори при стръмно спускане и бурен попътен вятър.
Зад седалките работи двигателят, който при първия опит да бъде стартиран известява за присъствието си гръмогласно и с изобилие от вибрации. Прекъсващият „саундтрак” някак си не подхожда на спортен автомобил, но причината за това е проста: RS 1000 ни връща към времената на ГДР и се задвижва от еднолитров двутактов бензинов двигател, който ни е добре познат от... да, абсолютно правилно, от Wartburg 353... Все пак, след известно време култовото „рън тън дън дън дън дън”, което така добре помним утихва, а гъстият облак зад автомобила започва да се разсейва.
Твърдо окачване, мощно поднасяне на задницатаТова "Plaste-Coupé", както беше наричан навремето автомобилът в социалистическата преса, се движи с мощен рев и енергични вибрации от страна на всяко болтче по каросерията си. В действителност, само външните панели са направени от подсилена с въглеродни нишки пластмаса, рамата и пътническата клетка са от солидна стомана. Особеният нрав на двигателя налага да „изцеждате” предавките докрай, но пък изпитанието за слуха си заслужава – около и над 4000 оборота в минута динамиката става впечатляваща. За комфорт на возене едва ли е уместно дори да се отваря дума – окачването и широките 205 милиметра гуми предават всяка неравност по пътя до гръбначните прешлени на пилота и копилота с точността на сеизмограф.
Изобилстващата със завои писта, носеща навремето наименованието "Großdeutschlandring" е възможно най-подходящото място за изпитване на възможностите на склонният към мощно презавиване спортен автомобил с централно разположен двигател, но е важно да се знае, че овладяването му изисква сериозни умения и пълна концентрация във всеки момент. В граничен режим отначало колелата създават впечатлението, че сякаш са „захапали” асфалта, но скоро след това следва неудържимо поднасяне на задницата, като единственият начин да овладеете автомобила в такива моменти е непременно да продължите да давате газ, въртейки волана в обратна посока – всеки опит да използвате спирачките, ще завърши в най-добрия случай с 360-градусово завъртане. Който овладее това сложно упражнение, с изненада ще открие, че автомобилът е в състояние да постига необикновено високи стойности на странично ускорение, създавайки едно първично, неописуемо удоволствие от екстремното шофиране. Удоволствие, каквото не можете да получите от един съвременен автомобил, поне не и в този вид...