Един излет с героя от рали „Монте Карло” 1960
Историята на Mercedes е богата на големи победи. Преди повече от 55 години фирмата от Щутгарт постига необикновен успех – трите челни места в рали „Монте Карло”. Събитието е отпразнувано тържествено на площада пред щутгартската централна гара. Половин век по-късно сме на пътя с победителя Mercedes 220 SE.
През нощта е навалял сняг. Идеални условия за излет с един рали шампион. Наистина Mercedes 220 SE има зад гърба си цели 56 години, но сега е подготвен и излъскан като през първия си ден.
През 1960 г. автомобилите, които се състезават в ралита, са все още съвсем близки до серийните модели. Отвън шампионът може да бъде разпознат по главния прекъсвач за електрическите системи върху левия калник. Дали това е свидетелство за пословичната пестеливост на хората от Вюртемберг, или наистина са се борили за всеки грам тегло?
Със 145 к.с. Mercedes 220 SE не е можел да се похвали с излишък от мощност
В средата на радиаторната решетка е закрепен един-единствен централен допълнителен фар. В интериора доминира стоманената клетка за защита при преобръщане. За дългия път по маршрута на „Монте Карло” екипажът на спортния SE е получил две черупкови седалки. Те са удобни, предлагат добра странична опора, независимо че съвсем мъничките облегалки стигат само до средата на гърба. Опори за глава? Разбира се, че няма. Затова пък са налице дори четириточкови предпазни колани, които обаче са били монтирани едва след края на рали кариерата на автомобила. Със своите 145 к.с. този Mercedes не е можел да се похвали с излишък от мощност.
В рали кокпита се усеща повей от лукса на серийния модел
Затова всичко, което не е било предвидено в регламента на състезанието, е било отстранено. Това се е случило например със задната седалка, както и с всякакви изолации и постелки. Изхвърлени са били дори облицовките на вратите.
Независимо от това в рали кокпита се усеща повей от лукса на серийния модел. Запазени са оригиналните дървени апликации, както и часовникът в средата на арматурното табло. Вертикалният комбиниран уред с изкачващата се нагоре колонка на скоростомера също е на обичайното си място. Допълнително са инсталирани малък оборотомер и индикатор за налягането на маслото. С контактния ключ действително се дава само контакт, а двигателят се стартира с отделен бутон. Запалката обаче липсва. Вместо нея в средата е разположен един превключвател, достъпен и за пилота, и за навигатора, Когато го преместите наляво, се разнася пронизителният звук на сирена, щракнете ли надясно, отеква гласът на мощен клаксон. Необходимите за целта акустични инструменти са разположени в носовата част пред радиатора. Там е намерил място и малък допълнителен маслен радиатор.
Mercedes 220 SE ускорява без усилия
Кошът на двигателя изглежда почти като в серийната версия. Единственото изключение са шест запалителни свещи, закрепени в прегледна редичка близо до шестцилиндровия агрегат. Навремето в рали автомобилите е трябвало да си носите резервни части и инструменти. Това е било преди епохата на големите сервизни паркове – малките поправки или смяната на колела са се извършвали от самия екипаж. Пилотите на Mercedes са предпочитали да си носят и второ резервно колело. Вярно е, че добавъчното тегло намалява леко пъргавината, но – когато е отзад в багажника – осигурява допълнителен баласт върху и без това „твърде лекия заден мост” за който ни предупреждава майсторът от фирмената работилница, когато ни предава автомобила.
Механиците от екипа са снабдили състезателния Mercedes със специален комплект зимни гуми. Те не са някогашните Dunlop B7, но сигурно са на същите години. Дори върху равен участък ветеранът среща трудности при по-енергични маневри. На сняг спирачният педал трябва да бъде третиран с особено внимание. Колкото и да се стараете обаче, автомобилът спира отвратително.
При заледено трасе Mercedes 220 SE се е движел с вериги за сняг
Независимо от това през 1960 г. Валтер Шок и Ролф Мол печелят с 220 SE рали „Монте Карло”. Конкурентите са още по-шокирани от факта, че второто и третото място са заети от същия отбор – с екипажите Ойген Бьорингер / Херман Зохер и Еберхард Мале / Роланд От. Естествено и трите автомобила са чистокръвни заводски машини. Но след голямата загуба в Монте Карло през 1951 г., тъкмо когато във Формула 1 звездите Рудолф Карачола, Херман Ланг и Карл Клинг печелят отборната победа, шефовете на Mercedes предпочитат да не се ангажират официално. Ето защо трите екипажа стартират от името на Клуба за моторни спортове – Щутгарт.
В онези времена излизат на мода зимните гуми с шпайкове. Една трета от 298-те стартирали автомобила разчитат на подковани „обувки”. Екипажите на Mercedes постъпват другояче – те пилотират със зимни гуми Dunlop, като в случай на крайна нужда монтират вериги за сняг. Така правят в прохода Кол дю Грание, където върху ужасяващата поледица на път към Монако получават първите си наказателни точки.
Мисията в Монте Карло е сериозно начинание и без официално участие на фирмата
Най-важни за победата в „Монте Карло” 1960 обаче не са нито трите хиляди километра от девет различни изходни пункта до срещата в Шамбери, нито 570-километровият общ маршрут в посока към Монако. Спорът за първите места се решава върху дългото 285 километра трасе по шосетата около Монте Карло. По него състезателите изминават две идентични обиколки, една през нощта и една през деня. Така те трябва да преодолеят два пъти царския етап на „Монте Карло” – прохода Кол дьо Турини.
80 процента от трасето са мокри, но без сняг, снежна покривка има само по превалите на проходите. Независимо от липсата на официален ангажимент в Mercedes гледат сериозно на участието в „Монте Карло” – за това говори фактът, че отборите са се запознали предварително и на място поне с най-важния финален етап. Впоследствие и в двата тура около Монако начело излиза европейският шампион от 1956 и 1960 г. Валтер Шок.
Рали версията на Mercedes 220 SE достига при максимални обороти 125 км/ч
Пилотът от Щутгарт, чието занятие извън спорта е вносът на южни плодове, стартира във финалния кръг едва 19-и, но побеждава всички – дори и изгряващата рали звезда Ойген Бьорингер, на когото предстоят още по-славни дни. На това рали той привлича вниманието с едно собствено нововъведение. За да спира по-сигурно и да разполага с по-добро сцепление в завоите по време на спускане, той монтира веригите за сняг не на задвижващите задни, а на предните колела. Като цяло обаче се ръководи от мисълта „Не разполагахме с много конски сили, затова трябваше да не губим скорост.”
Последното не е никак трудно – 145-те коня се справят удивително лесно с 1200-килограмовия седан. Не на последно място това се дължи на късото главно предаване. В стандартното си изпълнение 220 SE развива максимална скорост над 170 км/ч. Рали версията достига горната граница на оборотите още при 125 км/ч. Толкова по-умело и чевръсто се налага да се работи с дългия и изящен скоростен лост, стърчащ нагоре от централния тунел. Като казахме „изящен”, нека добавим, че огромният за днешните мащаби венец на волана също е подчертано тънък; още по-тънък е обръчът на клаксона. Този автомобил не е за пилоти с груби маниери. В пригодения за рали състезания Mercedes обаче клаксонът така или иначе не се натиска от волана – за целта разполагате с превключвателя за сирена и клаксон на арматурното табло.
Mercedes 220 SE изисква пъргави действия с краката
Поне в най-напечените ситуации големият волан може да бъде само от полза, защото граничната зона на сцепление се достига много бързо. В това отношение нищо не променя и фактът, че за участието си в „Монте Карло” 220 SE е бил оборудван със спортни амортисьори, а пътният просвет е намален. Навлизането в граничната зона се усеща, но SE не погажда коварни номера. Който обаче иска „да не губи скорост” в стила на Бьорингер, ще има много работа с волана. От пилота се изискват и пъргави действия с краката – например левият трябва не само да натиска съединителя и да превключва светлините, но и, в случай че челното стъкло се замърси от кални пръски, да помпа вода за чистачките с нещо като мехче.
Преди 56 години френските медии отбелязват с възхищение тройната победа на Mercedes като безспорен триумф. За разлика от тях английските вестници се изказват с голяма доза ирония относно прикритото участие на фирмата и предполагаемия огромен бюджет на отбора. Все едно – при завръщането в Щутгарт трите победоносни екипажа са посрещнати тържествено пред голямата гара в града, където позират заедно с купите и автомобилите си. За Карл Клинг, бивш пилот от Гран при и тогавашен шеф на състезателния отдел на Mercedes, това е миг на закъсняло удовлетворение. Онова, което заводският отбор не е успял да постигне през 1951 г., е завоювано убедително от един частен тим през 1960 г. - триумфът на рали „Монте Карло”.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
КАРОСЕРИЯ Седан с четири врати, дължина х широчина х височина 4875 x 1795 x 1500 мм, междуосие 2750 мм, собствено тегло 1200 кг.
ХОДОВА ЧАСТ Независимо окачване, отпред с двойки напречни носачи, винтови пружини, амортисьори, отзад с люлеещ се мост, винтови пружини, амортисьори, стабилизатори отпред и отзад, хидравлични барабанни дуплекс спирачки отпред и отзад с диаметър на барабана 230 мм, гуми 7,25-13.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, четиристепенна предавателна кутия.
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров редови мотор M127, работен обем 2195 см3, мощност 107 кВт (145 к.с.) при 4800 об./мин, макс. въртящ момент 189 Нм при 3900 об./мин, колянов вал с четири основни лагера, цилиндрова глава от лека сплав, един горно разположен разпределителен вал, задвижван с Duplex верига, два клапана на цилиндър, механична система за впръскване на гориво във всмукателните колектори Bosch, мазилна система с принудителна циркулация.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Макс. скорост 125 км/ч.
Текст: Бернд Остман
Снимки: Волфганг Вилхелм