Рубриката „Ветерани на тест” ни среща с един връх в световното автомобилостроене
Колко бързо минава времето, прекарано в чудесна компания! Например с най-успешната S-класа на Mercedes, модела W 126, от чиято поява на пазара вече изминаха 40 години. Тогава ние обявихме 500 SEL за най-добрия автомобил в света. Хайде сега да видим дали S продължава да е класа сам по себе си!
Когато звездата над радиатора се опитва да докосне хоризонта, а първите лъчи на слънцето украсяват мрачното небе с утринна руменина, ние вече сме прекарали зад волана един-два от тихите малки часове на настъпващия ден. Достатъчно дълго, за да се озовем сред онзи покой, който настъпва с усещането за защитеност и абсолютна увереност, че ще стигнете сигурно и навреме там, закъдето пътувате. И който ни вдъхва смелост да се изправим пред големите въпроси на битието: Наистина ли едно време всичко е било по-добро и доколко грандиозно би изглеждало най-доброто от вчера, погледнато с днешни очи? Има само един път към отговора на този въпрос. И този път води към Лар. С Mercedes 500.
Въпреки че традицията на „Ветерани на тест” не го изисква, наред с тази основна причина имаме и пряк повод за участието на S-класата от моделната серия W 126. През 1979 г. на Франкфуртския автосалон тя празнува своята премиера – в онова прекрасно Някога, от което вече ни делят цели 40 години. През 1980 г., в първия тест на W 126, нашите колеги излизат с критичната и трезва оценка, че това е „най-добрият автомобил в света”. Изглежда, всички други формулировки са им се сторили неподходящи.
Но пък рядко се е случвало един автомобил да е толкова изпреварил времето си, колкото W 126. За него от самото начало се предлага въведената при W 116 система против блокиране на спирачките ABS, а от 1981 г. – въздушна възглавница за водача и дозатягане на колана за пътника до него. Да, тогава това е бил най-сигурният автомобил изобщо, с каросерия и деформационна структура, която неутрализира излязлата отново на мода опасност от фронтален сблъсък с частично припокриване от 40–50 процента. Освен това конструкторите са оптимизирали аеродинамиката, стигайки чак до улея за вода на покрива и скривайки чистачките – и така са постигнали коефициент на обтекаемост 0,36. В сравнение с предишната S-класа теглото е намалено с до 300 кг, като стилът на каросерията и интериора е освободен от всякакви излишества.
W 126 се произвежда дванайсет години; само една модернизация през септември 1985 г. прекъсва постоянния ход на конвейера в Зинделфинген. С 818 036 произведени екземпляра моделът се смята и до днес не само за най-успешния от S-класа, но и от луксозния клас изобщо. Поради това искахме да планираме отрано теста за юбилея. Тъй че храбро се обадихме на Mercedes-Benz Classic с мисълта да не позволим да ни объркат и разубедят:
„Ал...”
„Себ, пак ли си ти?”
„Ами, такова, аз...”
„Нали току-що ви пратихме G-модела за „Ветерани на тест”?
„Да, но...”
„Ясно, сега искате 126.”
„Ще може ли...”
„Така си и мислех. Имаме три по избор: ранен 500 SEL, среден 300 SE и късен 560 SEL. Кой и кога?”
„Ъъъ, 500 SEL? Наесен?”
„Можете да го вземете. До скоро, чао!”
Всичко, което блести, е злато
Така че в един летен понеделник, кой знае как попаднал в една есенна седмица, докарваме големия 500 с цвят лапис син металик. Моделът е от 1982 г. и тогава в базовата си версия е струвал 63 845 марки. В списъка с данните са изброени всички позиции на допълнителното оборудване – дълга, почти непрекъсната поредица от числа, започваща с 410 (люк на покрива, електрически 1316,45 DM) и завършваща с 877 (лампи за четене отзад, 113 DM). Странно е, че не включва опорите за глава отзад (това би била позиция 430 срещу 186,45 DM – ето с такава увлекателна детайлна информация можете да оживите разговора в някоя дълга зимна вечер). Във всеки случай заедно с екстрите този 500 SEL е струвал 86 625,80 марки – висока, но и справедлива цена за един автомобил, който е на върха от 37 години.
Защото след като през 1981 г. Mercedes 600 е пенсиониран с почести, 500 SEL е моделът за политическия елит, който паркира пред канцлерството и президентството. Той е S-класата на федералния президент Рихард фон Вайцзекер с най-лесния за помнене номер в страната: 0-1. За завист на хората от офиса на Хелмут Кол, понеже екстрите „Усилена предна седалка – дясна” (35,03 DM) и „Удължен диапазон за надлъжно регулиране на предна седалка – дясна” (107,35 DM), са лишени от подобна непринудена лекота.
Яаа, вече сме стигнали до изхода за Лар. Само преди малко бяхме още на половината път. Колко бързо бъдещето се превръща в минало, когато се замислим какво е било едно време. Завиваме, зареждаме, измиваме, после – в бокса на летището, и веднага се качваме на везните. Те показват 1721 килограма за дългия 5135 милиметра SEL – днес толкова тежи един E 200.
Свързваме кабелите на електрониката. Но преди да излезем навън, измерваме интериора. Тук вътре има много за мерене, понеже SEL е разтегнат с 14 см и междуосието достига 3,07 м. Поради това също така удължени са не само задните врати, но и дръжките им отвътре, които открива пред тях перспектива за втори живот като закачалки за кърпи в банята.
Върху мекото канапе отзад мястото за седене се простира до цели 83 сантиметра. Шофьорският персонал отпред също е настанен доста нашироко, но в семпла обстановка. Всичко зад големия волан е прегледно и разбираемо. Завъртаме контактния ключ. Преместваме лоста за трансмисията по зигзагообразния канал до положение D, вдигаме крака си от педала на спирачките и 500 потегля. V8 агрегатът бумти глухо малко над оборотите за празен ход, които са редуцирани до 500 об./мин. Това намаляване, както и увеличената степен на сгъстяване, понижената от 240 на 231 к.с. мощност и по-„дългото” главно предаване са част от мерките в „Енергийната концепция Mercedes-Benz 1981“, която в името на пестенето на ресурси изисква от „горните десет хиляди” недотам непоносими ограничения по отношение на мощността, скоростта и удобствата.
Благодарение на ниското тегло петлитровият мотор тегли по-стремително дори от номинално далеч по-силния 450 SEL 6.9. Дори сега, след като записахме ниските стойности за шум, 500 доказва колко сила крие в дълбините на големия си работен обем. При мощта на 405 нютонметра бездруго непретоварената с работа четиристепенна автоматична трансмисия обикновено използва за потегляне втората предавка, само в положение L преобразувателят поема от първа. Така прави и сега, което изчерпва запаса от сцепление, а последващото ускоряване е толкова бързо, че навремето сигурно е накърнявало самоувереността на някои спортни модели. При старта функцията за стабилизиране на потеглянето пречи на задния мост да потъне, после SEL се понася напред, достига 100 км/м за 8,5 сек и 160 км/ч за 20,7 сек. Повече от самите стойности впечатлява безгрижието, с което 500 SEL постига това ускорение. Истинската мощ се състои в това никога да не създаваш впечатлението, че си на тавана на възможностите си.
Също толкова уверено 500 се справя и със спирането, като ефикасно намалява голямата си скорост. Малко по-затруднителни обаче се оказват изпитанията за динамика на пътя – тъкмо за автомобил, за който е обичайно да следва ясна посока към целта. В слалома SEL заобикаля пилоните с внушително странично накланяне и високо ниво на сигурност. Едновременно с това той съумява добре да предотвратява неприлично припрени действия със скъперническата си откъм обратна информация кормилна уредба. Тя е с толкова индиректно предавателно отношение, че при по-високо темпо просто не успявате да въртите волана достатъчно бързо.
Ако очаквате от предлаганото по желание хидропневматично окачване някакво динамизиране на управлението, можете още дълго да чакате – също както и за реално подобряване на комфорта на возене. Защото системата, работеща с масло и въздух, реагира удивително непохватно на късите неравности. С дългите вълни тя се справя по-добре с леки колебания, без обаче да заличава впечатлението, че по онова време похарчените за нея 3310,90 марки е можело да бъдат инвестирани по-добре. Например в злато, което днес би струвало 4873 евро.
С него биха могли да се покрият част от разноските за гориво. Защото накрая, след като сме си събрали и натоварили багажа и отново сме на бензиностанцията, в резервоара с клокочене се вливат значителни количества бензин 95. Но пък не можете да си позволите да бъдете скъперник, когато ви се удаде да карате 500 SEL.
По всички чукари е тишина
Очаква ни една отсечка по аутобан, после, както винаги, ще продължим по обикновено шосе. Днес – с широко отворен люк на покрива. Я виж, затворили са живописния път през Хагенау. Какво пък, ще изкачим Шварцвалд по друг маршрут. Тези стръмни шосета трудно могат да се опрат на могъщия мотор. Върхарите на елите хвърлят стробоскопични сенки по тъмния блестящ лак на предния капак, когато той съвсем леко се повдига на излизане от завоите. Сега автоматикът позволява на V8 по-високи и по-предизвикателни обороти, без да изчерпва дори минимално големите му резерви.
След завоите и сякаш между другото Mercedes 500 SEL достига върха на планината. Защото силата никога не го е напускала. А най-доброто от вчера става все по-добро.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт