Тест на най-представителната лимузина на 60-те години в рядка открита версия
Все още ни е трудно да повярваме, че от Mercedes наистина ни дадоха този автомобил за поредицата „Ветерани на тест”. Дами и господа, представяме ви Mercedes 600 Pullman Landaulet.
Всички истории за приказни кралици премълчават въпроса с коктейлите. Постоянно четем само за секс скандали, дребни дворцови интриги, красиви принцове или за избора на вечерна рокля след езда. Но да си приказна кралица, си е работа като всяка друга. Това показва програмата за официалното посещение на 39-годишната тогава Елизабет Александра Мери Уиндзор, по Божия воля кралица на Великобритания, Ирландия и отвъдморските британски владения, пазителка на вярата. На 18 септември 1965 г. тя пристига на летището Кьолн/Бон с принц Филип и малка дворцова свита. В нея са придворните дами, графиня Лестър и лейди Сюзън Хъси (чийто баща, както е известно, е 12-и граф Уолдгрейв и рицар на Ордена на жартиерата), както и констабълът лорд Плънкет. В течение на единайсет дни кралицата посещава осем федерални провинции, оставя записи в 18 златни книги, и присъства – ето ги! – на 14 коктейла.
По пътя си обаче вижда и доста красиви неща. За височайшето посещение в Mercedes са изработили първия екземпляр от версия Landaulet на модела 600. Ще го последват още 58, но само един от тях ще бъде точно като кралския. И сега той е при нас. Става дума за един 600, който от 1972 г. Mercedes държи в собствения си автомобилен парк – само за специални случаи. Той е возил владетели и герои, крале и клептократи, поп звезди и папи, но никога не се е явявал на тест. Когато за пореден път се обадихме в Mercedes-Benz Classic с думите „Здравейте, колко хубаво е времето днес”, оттам ни отговориха: „Ти заради 600 ли се обаждаш?” „Аз ли? Ами... сега... щом казваш...” „В понеделник в десет часа ще е готов.” Във всеки случай по-готов от нас. Не можем да сподавим благоговението, когато заставаме пред Landaulet, дълъг 6,24 м, широк 1,95 м и застрахован за над 1,5 милиона евро.
Автомобил, на който се вози светът
За нови собственици – е да, всъщност за техните служители – Mercedes организира двудневен курс за запознаване с техниката на автомобила. Само за информацията относно функционалните задачи на хидравличната система за комфорт е отделен половин следобед. Например за това, че работи с налягане 150 бара и със съответната решителност затваря прозорците, люка на покрива и капака на багажника. Или пък за въздушното окачване, което поддържа автомобила на постоянно ниво. За двата избираеми типа характеристики на амортисьорите Bilstein. И преди всичко – как да излезем с Pullman от този тесен двор. С много маневри стигаме до бензиностанцията, напълваме 112-литровия резервоар и се отправяме по стандартния маршрут за измерване на разхода, сякаш 600 е нормален тестов автомобил. А той не е. Скоро ни става неудобно, че не отговаряме на високите очаквания към елита. На първокласното шосе никой не се осмелява да ни изпревари. В малките градчета при вида на нашия Landaulet хората се запътват към площада пред общината в очакване там кметът да ни връчи златния ключ на града. Скоро започваме да свикваме с този величествен маниер на пътуване. Ако ни беше спряла пътна полиция, щяхме да посочим на служителите подходящи за ранга им места в нашия ескорт.
В преддверието на властта
По времето на кайзера официалното наименование за професионалния шофьор е „обервагенфюрер” – звучи като съвсем подходящо за днешния случай. 600 изисква да му посветите цялото си внимание – независимо че с предозираната сервопомощ в индиректната кормилна уредба той се управлява с лекота, а четиристепенният автоматик с хидравличен ламелен съединител след началното придръпване разчита изцяло но могъществото на 6,3-литровия V8. Но има много неща – характеристики на амортисьорите, телефон, разговорна уредба, – които трябва да бъдат управлявани и контролирани от човека на шофьорското място, което заради разделителната преграда почти не може да се регулира с плъзгане назад. Предната част на кабината е преддверието на властта. Оттам се управлява автомобилът, а от задната – съдбата на света.
Сто милиона марки инвестира Mercedes в конструирането на модела W 100, дебютирал през 1963 г. на изложението IAA във Франкфурт. Това са 37 355 марки разходи за развойна дейност на всеки от 2677-те автомобила, произведени до 1981 г. в хале 32 в сутерена на завода на Mercedes в Зинделфинген – или по-точно, изработени по мярка. Можело е, както твърди тогавашната търговска брошура, „да бъдат вземани предвид индивидуални желания”. От гледна точка на клиентите това са заповеди, които биват изпълнявани по перфектен начин. Само служители с най-малко 15 години стаж в Mercedes са имали право да кандидатстват за място в това производство.
Тогава 600 е бил техническа сензация. И все още е. Окачването смекчава дори груби неравности. Landaulet се носи над пътя като по река – уверен, величествен, тих и бърз. Във всеки случай вече сме в края на маршрута за разход. Тъй че се налага пак да заредим и да върнем 600 обратно. През нощта той ще остане при Mercedes, което е уместно решение дори само поради това, че нашият подземен гараж едва ли би могъл да отговори с подходяща изчерпателност на пространствените потребности на Pullman – не и без да бъдат отстранени някои, може би носещи, колони.
Последните вълма от утринна мъгла се влачат над ливадите, когато конвоят на Mercedes се появява в Лар. 600 бива превозван в голям фургон. Първо, качваме Landaulet на кантара, който удостоверява тегло от 2948 кг. След това правим измерванията на интериора. Изобилното място за седене отзад, измерено според стандарта, се простира на 87 см – достатъчно, за да бъдат настанени още двама пътници на двете обърнати назад средни седалки. Сега остава да измерим диаметъра на завиване, при чиито 14,2 м площадката пред летището в Лар започва да изглежда тесновата.
Нашата тестова процедура претърпява някои промени, съобразени с 600. Например измерваме шума отзад при вдигнато преградно стъкло. Макар въздушният поток да се завихря отпред около стръмните колони на покрива, в задното помещение под дебело тапицирания текстилен гюрук цари дискретна атмосфера. Изобщо този комфорт върху мекото канапето с регулиращ се наклон... И просторите на салона, който в открито положение е обграден от сгънатия гюрук като от висока, дискретна яка.
Отпред колегата Ото говори нещо, но аз не го чувам през стъклото на разделителната преграда. Изключил съм разговорната уредба – понеже не желая да бъда безпокоен. Отвън покрай нас се точат възвишенията на Шварцвалд и ми си иска това да трае по-дълго. Но после Шварцвалд намалява скоростта, всъщност спира изцяло. Ото отваря вратата и пита дали придворният шут отзад няма да благоволи да помогне в измерванията. Свързваме електронните устройства с кабелите. Понеже в този Landaulet първата степен на трансмисията е с предавателно число за ниска скорост на парад, не бива да ускоряваме прекалено настойчиво. Но дори след плавен старт мощната тяга на V8 мотора с 250 к.с. и 500 Нм е достатъчна, за да ускори тритонния колос за 12,9 секунди до 100 км/ч.
Кралска дисциплина: прав на слалома
О, този Landaulet наистина напредва величествено. От своя страна спирането протича с достолепно спокойствие и леко поднасяне на задния мост. Независимо че действието на спирачките се усилва от система с налягане 13 бара и на предните колела има по два спирачни апарата, нямаме особени основания да предполагаме, че при третия опит за спиране от 100 км/ч на 600 ще му трябват по-малко от 63,4 м, за да застине на място. Затова оставяме нещата така и подготвяме автомобила за изпитанията за динамика на пътя, като отваряме покрива му. По-късно Landaulet ще премине с 46,6 км/ч през слалома и с 84,6 км/ч през двете смени на лентата, но първо ще го изпробваме в кралската дисциплина¬ – изправени при слалом с открита каросерия.
Летният вятър приятно облъхва просторната задна тераса на Pullman, слънцето и гледката оттам придават аристократична окраска дори на летището на Лар. В края на пистата Ото обръща. Аз се изправям, държейки се здраво за ръба на покрива. Под мен и покрай мен се носи асфалтът, далеч напред виждам звездата върху капака над радиатора, прицелена към първия пилон. Тук навън доста духа, успявам да помисля, след това 600 дръпва наляво и после завива надясно в слалома. Държа се с лявата ръка, с дясната махам великодушно към въображаемата тълпа и същевременно балансирам срещу клатенето с разкрачени крака. И се усмихвам: вече ми е ясно защо Елизабет II никога не носи на паради своята 3,5-килограмова корона – тя лесно би могла да се лиши от някоя перла, когато падне и се изтъркаля. Колко уверено стои на пътя 600, показва скоростта от 38,7 км/ч при слалома с открита каросерия и изправен пътник отзад. С което моделът отбелязва нов най-добър резултат в историята на auto motor und sport.
Разбира се, нищо по-малко не биваше да се очаква от най-държавническата лимузина в света, която сега товарят на камиона. На 28 септември 1965 г. полицейският хор на Хамбург изпълнява на сбогуване с кралицата една германска войнишка песен, а днес ние гледаме мълчаливо подир заминаващия 600. Дали да не отдадем чест? Не, по-добре да не превръщаме един тест в държавно събитие.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт