Един автомобилен и един архитектурен шедьовър с тясно преплетени съдби
Макс Хофман бил силен човек. Толкова силен, че накарал Mercedes да започне серийно производство на 300 SL, от което като вносител в Щатите извлякъл добри печалби. А парите вложил наред с другото и в една скъпа къща.
Как ли са се случвали нещата в Ню Йорк през 1955 г. в средите на една обществена прослойка, в която мъжете носели леки летни костюми и се срещали в клубове? Например така. Макс Хофман: „Скъпи господин Райт, вашият проект за къщата ми е истинска мечта.” Франк Лойд Райт: „Благодаря, драги господин Хофман, много благодаря. Ще бъде обаче малко скъпичко, ако разбирате какво искам да кажа.” „Не виждам проблеми, бизнесът ми върви добре. Но банкнотите, както знаете, са нещо преходно. Ще позволите ли да ви предложа един Mercedes 300 SL и една лимузина 300?” „Защо не?” Джентълмените се усмихват, звънват чаши и в тах се плиска бърбън.
Франк Лойд Райт построява вила мечта
Каквато и да е истината, във всеки случай през 1954 г. животът на австрийския преселник Макс Хофман вървял на пълни обороти. На 6 февруари успешният вносител на европейски автомобилни марки видял как на Автомобилното изложение в Ню Йорк разбулват Mercedes 300 SL, който бил създаден по негово настояване и щял да продължи да пълни касите му. А неговата вила, проектирана от архитекта звезда Франк Лойд Райт, вече била пред завършване. Лойд рядко строял частни домове, негов обаче бил проектът за музея „Гугенхайм”, чиято кръгла масивност затвърдила репутацията на архитекта. А що се отнася до изключителните автомобили, 88-годишният тогава Райт винаги е имал специално отношение към тях, тъй че горният диалог вероятно не е твърде далеч от реалността.
Сега един 300 SL, произведен през 1955 г., прошумолява по камъчетата на алеята и измества една патинирана „пагода” от мястото й под навеса. Гаража вече го няма – преустроили са го в апартамент за гости. Скот премества 280 SL; това е човекът, който управлява имота на семейство Тиш, сегашните собственици на къщата. Няколко пъти Скот се обажда развълнуван на своя шеф и съобщава с въодушевление за страхотната спортна кола, която снимат тук. След това ни предава поздравите на милионера. Впрочем собственикът на нашия SL вероятно също не работи на някой щанд за ход-дог в близкия Манхатън. А може пък да прави нещо тъкмо в този бранш, кой знае.
Несъвсем оригинален? И какво от това?
Във всеки случай е накарал хората от сервиза да махнат хромираните брони на неговия крилат SL и да монтират един дървен волан от онова време. Той не може да се пречупва надолу като оригиналния, затова излизането от автомобила изисква гимнастически умения. В полуоткрития атриум извивките на алуминиевата каросерия блестят на слънцето и са в рязък дисонанс с правоъгълната геометрия на едноетажната къща. Годините на сградата започват да проличават едва при взиране в детайлите, когато откривате износените ключове на осветлението, вградени мебели и следи от опити за модернизиране. На пръв поглед обаче изглежда, сякаш строителите само преди няколко месеца са празнували издигането на покрива. В този елитен квартал обаче веселбата би трябвало да приключи в 17 часа, защото след това никой майстор не бива да нарушава с мърлявия си лекотоварен автомобил акустичния и визуалния мир – за това има грижа службата за охрана.
Редови шестак с учестено металическо хъркане
Скоро ще трябва да се измъкне и 300 SL, който далеч не е от най-дискретните, а сърцато гърми със своя ауспух. От неговата тръбна решетеста рама, която била особено лека и устойчива, но изисквала решението с повдигащи се врати, продължава да струи онова усещане за нещо невероятно, появило се още със световната премиера на SL през 1954 г. Сигурно в наши дни нито директното впръскване на бензин, нито смазването със сух картер, а още по-малко динамичните показатели могат да накарат автомобилните ентусиасти да зяпнат от възторг. Но дори само учестеното металическото хъркане на монтирания косо под 40 градуса редови шестцилиндров агрегат ни кара да усетим безкомпромисния характер на този автомобил.
До 6600 оборота агрегатът със степен на сгъстяване 8,55:1 надава тържествуващ крясък, а някога е въодушевявал изпитателите с прилива на тяга, настъпващ при 4500 об./мин. Дори днес спортното купе потегля енергично и бързо иска да превключите на следващата предавка, но степените на трансмисията не са никак много – само четири.
Трудно е да шофираш 300 SL, лесно е да го продаваш
Mercedes 300 SL се усеща като по-лек, отколкото е в действителност (над 1,3 тона) – поне докато не се налага да спрете или да завиете. Дори в САЩ обаче тези маневри не могат да бъдат избегнати и тогава на човека зад волана му става горещо – шофирането на SL е доста трудна работа.
В замяна на това SL се е продавал с лекота – както през 1954, така и през 1957 г., когато се появил роудстърът. Хофман разширил автомобилната си империя, а хората от Mercedes не чакали да ги моли дълго, когато поискал от тях SL за масовия купувач – и започнали да произвеждат 190 SL. А сега нашият 300 SL се движи бавничко по лошо закърпените шосета, които все още безнаказано носят названието Highway. Износените спирачки изискват предвидиливо шофиране – така е било още навремето, като другата причина е, да го наречем, прекалено чевръстото поведение на пътя.
Внезапното поднасяне на задницата при по-високи скорости в завой е преодоляно от Mercedes едва при роудстъра, чийто едносъставен люлеещ се мост има по-нисък център на въртене. „Не се препоръчва обаче, както са свикнали повечето спортни водачи от начина, по който шофират със своите слаби мотори, да се навлиза прекалено бързо в завой и да се провокира пързаляне на задния мост. Тогава SL внезапно може да поднесе и в такъв случай е много трудно да се реагира”, предупреждава Хайнц-Улрих Визелман в auto motor sport 21/1955. Ето така са стояли нещата тогава, през 1955 г. А Франк Лойд Райт едва ли е правил подобни опити.
Технически данни
Mercedes-Benz 300 SL (W198)
Двигател
Шестцилиндров редови мотор с водно охлаждане, висящи клапани, един горен разпределителен вал, задвижван с ангренажна верига, инжекционна помпа, смазочна уредба със сух картер
Работен обем: 2996 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 85 x 88 мм
Мощност: 215 к.с. при 5800 об./мин
Макс. въртящ момент: 274 Нм при 4900 об./мин
Степен на сгъстяване 8,55 : 1.
Силово предаване
Задвижване на задните колела, еднодисков сух съединител, напълно синхронизирана четиристепенна трансмисия. Варианти за главно предаване: 3,64, 3,42 или 3,25.
Каросерия и ходова част
Носеща рама от стоманена решетка с каросерия от лека стоманена ламарина (29 екз. с алуминиева каросерия)
Отпред: независимо окачване с двойка напречни носачи на всяко колело, винтови пружини, телескопични амортисьори
Отзад: едношарнирен люлеещ се мост с винтови пружини, телескопични амортисьори
Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4465 x 1790 x 1300 мм
Междуосие: 2400 мм
Предна/задна следа: 1385/1435 мм
Тегло: 1310 кг
Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 228 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: около 9 сек
Разход: 16,7 л/100 км.
Период на производство и тираж
От 1954 до 1957 г., 1400 екз., Roadster от 1957 до 1963 г., 1858 екз.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Даниъл Бърн