Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Mercedes-Benz 630 K: Силата на гиганта

07.06.2018 17:08

Незабравима разходка с един скъпоценен предвоенен ветеран

Управление с мускули вместо с жестове – с Mercedes-Benz 630 K пътуваме във времето, когато шофирането на автомобил все още е било приключение. Там срещаме Карл, Фердинанд – и сериозни предизвикателства. 

За малко се разсейвам и се замислям дали не е философски по-коректно да кажем, че не творим бъдещето, а собственото си минало. Защото всичко, което съграждаме за бъдещето, още щом попадне там, се превръща в постоянно разрастващо се и непроменящо се минало. Тук обаче стигаме до кръстовището и то ме връща в настоящето – намерило особено ярък израз в появата на този устоял на безброй бури масивен дъб отсреща в момента, в който намирам с краката си педалите. Или поне се опитвам да ги намеря. Ако не успея, ще вляза завинаги в историята като човека, разбил един струващ 850 000 евро, но всъщност безценен Mercedes-Benz от 1929 г. Сега разбрахте ли за какво говорим? Спирачките! Какво трябваше да направя?

Изобретателите на автомобила

Годината е 1929. Тогава е произведен този 630 K. Автомобилът като такъв е едва на 43 години, неговият изобретател е още жив – Карл Бенц е свидетел на възхода на своето творение и на упадъка на фирмата Benz & Cie, която, по настояване на Deutsche Bank, на 28 юни 1926 г. се слива със своя най-стар съперник Daimler Motoren Gesellschaft. За по-младите: това е същото, както ако Стийв Джобс трябваше да преживее как Apple се обединява със Samsung.

През 1920-те години автомобилната промишленост е неособено голям бранш, при това в криза. Ако през 1924 г. в Германия е имало 86 автомобилни производители, през 1929 са останали само 17. Тогава в целия свят са произведени 6,345 милиона автомобила (през 2014 г.: 89,747 милиона). В Германия 422 812 автомобила (днес 44,4 милиона), са движат по пътища с дължина 300 000 км, от които 70 процента са покрити с чакъл. Но числата са само числа, а ние искаме да усетим миналото като с машина на времето. Дори ако тя струва 850 000 евро. 

Това е цената върху табелката до 630 K, който, макар и настанен живописно в музея на Mercedes-Benz, може да бъде купен и изнесен във всеки момент, както ни уверява Патрик Готвик, консултант по продажбите в принадлежащата на Mercedes фирма за търговия с класически и неокласически модели All Time Stars. В потвърждение на думите му, тъкмо когато свалям платнището от кабината, за да видя как са подредени педалите (Ужас!), трима яки господа се приближават и избутват автомобила навън. 

Veyron на двайсетте години

Моделът 630 е еволюционна версия със скъсено до 3,40 м междуосие на Mercedes 24/100/140 PS. След като главният конструктор Паул Даймлер, най-голямото от петте деца на основателя на фирмата Готлиб, се скарва с ръководството на Daimler, развойната дейност е поета от Фердинанд Порше (закъде без него в този висш кръг на автомобилното общество?). Премиерата на първоначалния модел е отпразнувана от 10 до 18 декември 1924 г. на автомобилния салон в Берлин. В началото на 1926 г. конструкцията е усъвършенствана чрез рама с листови ресори и се превръща в 630. От октомври 1928 г. се предлага и вариантът К с компресор. С тези модели 

Mercedes-Benz печели стартове за Гран при. Става дума за състезателни автомобили за шофиране по шосета; един 630 K струва около 27 000 райхсмарки – колкото шест хубавички апартамента. Да, това днес отговаря на категорията на Bugatti Veyron. Подобен автомобил не може да бъде просто запален и подкаран.

Отначало проектният ръководител в работилницата на Mercedes-Benz Classic Михаел Плаг и моя милост проверяваме налягането в гумите и нивата на маслото и водата. След това нагласяваме запалването на закъснение, натискаме стартовия бутон (електрическият стартер е въведен още през 1912 г. при Cadillac) и почти оглушаваме, когато моторът започва своята канонада. Всеки от шестте стърчащи в редица цилиндри на този масивен агрегат е с обем 1040 см³. При диаметър на цилиндъра 94 мм се получава ход от 150 мм. Петнайсет сантиметра ход на буталото – не е чудно, че вибрациите разтърсват целия автомобил, към чиято рама моторът е завинтен неподвижно. 

Опитвайки се да надвика яростния двигател, Плаг ми съобщава, че този 630 е с туристическа каросерия (Tourer) от завода в Зинделфинген. Производителят е предлагал шест каросерии, а монтирането на надстройката върху шасито е траело една година. Като алтернатива клиентите са можели да си купят шаси с двигател и да поръчат за него индивидуална каросерия – например от Saoutchik, Hibbard & Darrin, Papler, Neuss или Derham.

Когато горната част на радиатора се е нагорещила дотолкова, че почти можете да си изгорите пръстите, автомобилът е вече загрят. Качваме се вътре, Плаг сяда зад волана, както е било открай време. Когато подобен Mercedes бил доставян на клиента, фирмата винаги изпращала опитен майстор, който да разясни на собственика – е, по-скоро на шофьора му – техническите особености на автомобила, правилата за поддръжка и ремонти, като това продължавало няколко дни или седмици. Преди всичко обаче човекът трябвало да бъде научен как се шофира 630 K. А тук наистина има много за учене. 

Газ в средата! Спирачка вдясно! 

Плаг шофира един час, а през това време аз го наблюдавам, опитвайки се да разбера как работи всичко това. След като е изкарал автомобила извън града, той спира в края на едно село. Време е за шоу.

Преди няколко месеца имах възможността да пилотирам един 300 SL. Но приятели мои, в сравнение с 630 K „крилатият” се управлява лесно като Nissan Micra. К-моделът разполага с несинхронизирана четиристепенна предавателна кутия с прави зъби. Отначало ви успокояват, че превключването с нея винаги е съпроводено със скърцане и трясък. Но при Плаг имаше само лекичко дрънчене. Сега – натискате съединителя (той поне е на същото място, както днес – вляво). Малко газ, плавно, но решително зацепвате предавката. Чува се ужасяващо скърцане, ако въпросната решителност е в твърде малка или твърде голяма доза. Освобождавате ръчната спирачка. Газ. Отпускате съединителя. Автомобилът подскача. Ние се движим! След малко дори на втора предавка (съединител, междинна газ, превключване, съединител), а скоро и на трета. Тогава шосето изведнъж решава да се заплете в серпантина. 

Лелемайкоамисега! Спираме (десния педал), натискаме съединителя, изключваме от скорост, преместваме лоста от десния в левия канал, подаваме междинна газ (средния педал), включваме предавката, даваме повече газ (средния педал), но спираме по-силно (десния педал), внимание, моторът започва да прекъсва, защото си вдигнал крака си от газта (средния педал), за да натиснеш спирачката (десния педал), затова даваме още газ (средния педал), отпускаме съединителя. По дяволите, предавката не е влязла добре, натискаме пак съединителя, междинна газ (средния педал, Ренц, глупак такъв), включваме предавката както трябва, отпускаме съединителя и сега завиваме-завиваме-завиваме, тоест по-скоро теглим-теглим-теглим извънредно тежкия волан, даваме газ (средния педал), бързо теглим волана обратно, за да не остане в завито положение. Повече газ (средния педал), К изкачва стръмнината с яростта на 431 Нм. И със скорост 40 км/ч. И през цялото време се питаш: как навремето са правели всички онези неща. Тренирайки за Mille Miglia, Манфред фон Браухич изминал с един компресорен Mercedes 40 000 километра – по неасфалтирани италиански шосета. Цяла обиколка на света с подобен автомобил – а днес се чувстваме изтощени, ако задният капак не се отваря с електрически механизъм. 

С изминаваните километри придобиваме – не, не умения, но нещо като ограничена способност да шофираме 630 K. Той вози удивително дружелюбно и в него седите удобно. Но това е и безусловно необходимо в автомобил, който изисква толкова много усилия от своя водач. На един прав участък Плаг се провиква към мен от дясната част на широката предна седалка: „Сега дай пълна газ!” (средния педал) Натискайки педала, посредством една щанга зацепвам компресора Roots и двете му лопатка започват да вкарват в карбуратора въздух под налягане 0,41 бара. Яростното пръхтене на мотора преминава във високочестотно бръмчене на голяма, тежка и извънредно гневна бормашина. Същевременно 630 K ускорява на директната четвърта предавка с устрем, който не отговаря нито на преклонната му възраст, нито на моите рефлекси. Изживяването е опияняващо и аз неволно се отдавам на мислите си. Точно това обаче не би трябвало да си позволява човек, когато кара 630 K. В последния момент преди кръстовището и дъба настъпвам с всички сили десния педал. Въжетата към барабанните спирачки се опъват, автомобилът забавя ход – според мен с неуместна за ситуацията невъзмутимост, но все пак навреме. 

След още половин час пътешествие към бъдещето 630 K отново ще е в музея. А миналото, прекарано с него, ще ме съпровожда до вкъщи. Дори там дрехите ми все още ще миришат на бензин, масло и насрещен вятър. И на приключения.

 

Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Артуро Ривас

Коментари
comments powered by Disqus