Какво биха казали G-моделът и Wrangler за бушуващата в момента SUV истерия? Вероятно биха си умрели от смях. Представяме два модела от времената, когато всъдеходите наистина се бореха с трудни терени.
Широките гуми с груб протектор си проправят път през калта на една каменна кариера в Северен Щварцвалд. Ръмженето на редовите шестцилиндрови машини отеква в каменните стени, а под колелата на двата открити всъдехода се чува пукот от трошенето на парчета варовикова скала. Кристина Колац се изкачва със своя яркочервен Jeep Wrangler по една пясъчна рампа, а Доминик Луш я следва неотлъчно зад волана на Mercedes-Benz G 320, който е взел от своя баща, за да участва в нашата фотосесия. Предишният ден валя силно, поради което финият прах, покриващ всичко тук, се е превърнал в лепкава маса, която бързо изцапа каросериите на двата автомобила.
„Ето сега вече изглеждат добре!“, отбелязва с дяволита усмивка Кристина, оглеждайки доволно покритите с мръсотия странични панели на своя Jeep. 33-годишната дама притежава този произведен през 1992 година YJ от 2018 година насам – това е един от последните
Wrangler, произведени в Онтарио, Канада, преди Chrysler да измести производството в Толедо, Охайо. „Автомобилите канадско производство имат изцяло поцинкована каросерия, поради което за мене беше много важно да намеря точно такъв екземпляр“, обяснява тя.
Разбира се, нейният автомобил се задвижва от четирилитровия шестцилиндров мотор със 178 к.с., който е най-предпочитаният агрегат за модела, тъй като 2,5-литровият четирицилиндров вариант със 120 к.с. се усеща доста слабоват, докато 4,2-литровият карбураторен двигател е добър избор, но пък се облага с ужасно високи данъци в Германия. При шофиране ясно се усеща, че четирилитровият мотор наистина пасва идеално на Wrangler. Звукът му е малко груб и специално на празен ход почти предизвиква асоциации с тежкотоварните машини. На човек му се приисква веднага на настъпи здраво газга и да се понесе с Jeep по покритата с камъни земя. И да, това носи огромно удовлетворение – благодарение на гумите с размери 33-x-12,5, обути на 15-цолови джанти (по онова време това е официална опция при Jeep), които създават усещането, че буквално ще изринат земята под себе си, докато окачената на листови ресори каросерия бодро се разклаща насам-натам. Карането на Wrangler е страхотно приключение, което носи неподправена радост.
Офроуд, но със стил
В Mercedes G атмосферата е видимо по-цивилизована. Интериорът е значително по-качествен от този на Jeep, а седалките продължават да се усещат удобни дори след петчасов преход през Алпите. Автоматичната трансмисия допълва изживяването за комфорт в G-модела. Доминик с лекота следва Jeep през неблагоприятния терен на каменната кариера. Рафинираният шестцилиндров мотор с означение M 104, който се използва също и от Е-класата W 210 или
S-класата W 140 например, предоставя достатъчно мощност, за да може ъгловатият автомобил да се справя безпроблемно с всякакви предизвикателства по пътя си, при това на фона на учудващо добър комфорт от страна на окачването. Германската машина звучи значително по-дискретно в сравнение с грубоватия AMC двигател на Jeep.
Трите блокажа на диференциалите и понижаващият режим на трансимисията позволяват на Доминик да мине и през най-трудните места в кариерата. 211-те конски сили осигуряват на открития всъдеход спокойствие и увереност във всяка една ситуация. Най-голямото предимство на G-класата се състои именно в това – в трудното за описване чувство на увереност, че автомобилът ще се справи безропотно с всичко, което се изправи по пътя му. Човек лесно може да си представи как тази машина върви неуморно през монголската степ, натоварена с необходимата за подобно пътешествие екипировка. Само си представете как залязващото слънце се отразява в зеленото лаково покритие, а дрехите са проснати да съхнат върху ролбарите след изморителен целодневен преход. „G-моделът е по-скоро начин на живот, а не просто автомобил“, казва Бернхард Луш, бащата на Доминик. „Не познавам нито един човек, който да иска да се раздели с подобна машина. Веднъж G, G завинаги.“ Общността на притежателите на G-класа е доста интересна и сплотена, както показва клубът на всъдеходите с марка Mercedes-Benz. „Когато например нашият председател Хайнц Нойнциг разбере, че някой от нас е претърпял катастрофа, той моментално потегля към него и дава всичко от себе си, за да помогне с каквото може“, обяснява ни Луш.
Силен отбор
Подобни думи са в пълна сила и за Jeep Club Германия, който също създава здрави връзки между хората, както Кристина добре знае: „Организираме си съвместни походи и тренировки по офроуд шофиране, освен това си помагаме при търсенето на части.“
На пътя Jeep се управлява с неочаквана лекота, поради което имахме нужда от малко време, докато свикнем с поведението на огромните гуми. Но дори и да закачите някъде гигантските валяци, това рядко изкарва Wrangler от равновесие. По цивилните пътища Mercedes се усеща леко тромав, а натискането на газта определено не ни залепва за седалката. Затова пък пътното му поведение е по-сигурно и по-предвидимо, а управляемостта е радващо лесна.
Обективно погледнато обаче, нито един от тези два автомобила не е създаден, за да бъде каран основно по асфалт. Wrangler и G-класата имат много общо помежду си: и двата модела вече са отбили задължителната си военна служба, тъй като цивилните им версии все пак се базират на Willys Jeep, добре познат от американската версия, и на един от най-прочутите германски военни всъдеходи за всички времена. И двата автомобила са с каросерия кабриолет и могат да ви отведат до места, недостъпни за почти всяка друга четириколесна машина, и при двата модела текстилните покриви изглеждат ужасно и могат да бъдат сгънати само с цената на продължителни мъки. Трябва да си планирате минимум пет или десет минути за цялата процедура, която изисква неудобно катерене по каросерията. Но това е част от чара на G-класата и Wrangler – с тях всяка минута може да бъде приключение.
Заключение
Jeep носи наистина огромно удоволствие при шофиране и се справя чудесно както с тежък офроуд, така и с кратки излети до плажа или до затънтени места в гората. G-класата пък е моят избор за дълги приключенски пътувания – или за превоз до труднодостъпно работно място. За последната цел бих си взел по-ново издание на G-модела – цените на класическите екземпляри стават все по-високи.
Текст: Даниел Ендрес
Снимки: Инголф Помпе