Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Mercedes-Benz SSK: Simply the best

11.08.2022 01:40

Среща с един безценен шедьовър на германското и британското автомобилно изкуство

От Mercedes SSK са произведени точно 31 екземпляра, но в момента по света има запазени повече от 100*… На този прелюбопитен фон червеният SSK с номер 36045 е нещо наистина специално – така нареченият Милиген SSK, който днес пребивава в музея Лауман в Хага, се счита за най-оригиналния по рода си. Хубавото е, че това въобще не пречи да го покараме – нито на собственика му, нито на нас…

Когато човек види нещо толкова необикновено и красиво като този червен Mercedes SSK, той неусетно се настройва философски и някак естествено се впуска в разсъждения за собственото си битие. Докато механиците внимателно избутват двуместната прелест от музея Лауман в Хага, запалват 7,1-литровия редови шестцилиндров двигател и го оставят да загрее, се сещам за една подобна сцена отпреди няколко години. Тогава ми се удаде възможност да седна зад волана на още нерeставрираното BMW 328 на Джим Профит и да го покарам. Преди това Джим ме погледна сериозно в очите и рече: „Всеки път преди да подкарам този автомобил си задавам един и същи въпрос – днес ли е денят, в който ще съсипя победителя в Mille Miglia през 1940 година?“

С основателя на музея Еверт Лауман закопчаваме якетата си, качваме се в спортния Mercedes и завиваме по Лейдсестраатвех. Отляво е резиденцията на някогашната нидерландска кралица Беатрикс. Запътили сме се към крайбрежната променада в Схевенинген и затова поемаме към централната част на Хага. Докато преминаваме с лежерните 1200 оборота в минута покрай сградата на Международния съд, у мен се завръща въпросът – днес ли е денят, в който ще съсипем легендарния „Mилиген” SSK?

В случая наистина става въпрос за значителна стойност, включително и финансова… През септември 2004 година Еверт печели наддаването за SSK на организиран от Bonhams аукцион в Гудууд в условия на драматична конкуренция, покачила цената до близо шест милиона евро. Днес цената на автомобила по експертна оценка е приблизително тройно по-висока. Според автомобилния историк Ханс-Йоахим Вайзе „има и хора, според които цената на SSK с подобна степен на автентичност и чистота на произхода би трябвало да се движи около тази на Bugatti Atlantic или дори на Ferrari GTO“. За протокола – последният GTO беше продаден на търг през август 2018 година за близо 42 милиона евро.

На фона на тази фактологична обстановка човек инстинктивно започва да спира отдалеч, виждайки пред себе си модерния SUV, който сменя рязко лентата, за да се натъпче първи в колоната на светофара. „Аз винаги карам внимателно, а този тук е моят любимец“, усмихва се Лауман и слиза на втора предавка с двойно амбриране и междинна газ. Малко след това покрай брега движението става по-спокойно, а отдясно край нас като огромно сивосиньо огледало се ширва Северно море. Тук можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на шофирането без притеснение. По принцип компресорните модели на Mercedes като този са доста здрави и масивни машини, чиито 1,7 тона стомана и алуминий не се огъват толкова лесно. Въпреки това би било наистина непростимо, ако допуснем да му се случи нещо – стоманата и алуминият могат да се поправят, но върху оригиналното състояние и историята остават следи.

Именно на тези два фактора се гради и същинската ценност на този конкретен екземпляр SSK. Да вземем например историята… Повечето SSK (съкращението идва от „Super Sport Kurz” – „суперспортен, къс”) са предадени на клиентите с каросерии от Зинделфинген, но този екземпляр с номер на шасито 36045 излиза от фабриката в Щутгарт-Унтертюркхайм през 1929 година без надстройка и заминава директно за Лондон, където майсторите на Carlton Carriage Company създават грациозното двуместно купе, с което се разхождаме днес. Първата регистрация с номер CG 96 е от 11 януари 1930 година на името на някой си майор Джон Коутс, собственик на предачница за памук в северния град Дъндоналд.

Maйор Коутс кара автомобила около две години и половина, след което през юни 1932 година го продава на Алфред Джон Врохем от Ню Форест в Южна Англия. При това регистрационната табела CG 96 е запазена, както обикновено се случва на Острова. През следващите няколко години червеният Mercedes прави една доста обстойна обиколка на Обединеното кралство и прекарва живота си на много различни места, преди накрая да попадне в ръцете на десетия си собственик в лицето на някой си Стивън Петит в Съсекс. После на сцената излиза Джордж Едуард Милиген.

Фермер от Норфолк

Синът на британски индустриалец притежава голяма ферма в Столхем в източноанглийското графство Норфолк и като запален по автомобилите подрастващ през 20-те години е изгълтал всички статии за компресорните модели на Mercedes в английските таблоиди. В тях непрестанно се говори за „Mighty Mercedes“ – най-добрите спортни автомобили на света, които с адски компресорен вой се ускоряват далеч отвъд границата на 200 км/ч. Помислете какво е било въздействието на това върху момчешкото съзнание във времена, в които движението с 60 км/ч се е смятало за доста бързо, а границата от 100 км/ч е била чисто безумие, което са дръзвали да прекрачат само шепа състезателни болиди!

Към това се добавят неизброимите легенди за геройски приключения зад волана, които почти без изключение включват името на невероятния талант Рудолф Карачола. Именно такъв е случаят с дебютната надпревара на пистата Нюрбургринг през юни 1927 година. След 12 обиколки по дългото 28,27 километра трасе германският пилот от Ремаген излиза от своето бяло чудовище с окървавени ръце и жестоко изгорени стъпала. Но побеждава, а средната му скорост достига феноменалните 101,1 км/ч.

В различни години и изпълнения „Могъщите Mercedes-Benz” триумфират в безброй тежки надпревари. Трикратна победа в Голямата награда на Германия през 1928 година, на върха в Tourist Trophy през 1929 година, първо място в състезанието на прохода Клаузен през 1930 година, победа в Mille Miglia през 1931 година и още един триумф в родната Гран при на Германия през 1931 година. Младият Милиген е още по-въодушевен от цялата история поради факта, че чудовищно успешните по състезателните трасета SSK не са недостъпни професионални болиди, а най-нормални спортни модели в свободна продажба, хомологирани за движение по обикновените пътища.

Taка че въобще не е учудваща готовността на Милиген да се сдобие със CG 96 веднага когато тази възможност се разкрива пред него през месец юни 1941 година. При това той не позволява решението му да бъде разколебано нито от астрономическата за онова време цена от 400 паунда, нито от обстоятелството, че по онова време родината му води ожесточена война с държавата, в която е създадена новата му придобивка – въпреки всичките патриотични усилия, които полага от фермата си в подкрепа на защитата на Великобритания от германските атаки. Mилиген се влюбва до уши в своя SSK и никога повече не се разделя с него.

През 1944 година, все още в разгара на войната, той купува (за 75 паунда!) втори компресорен Mercedes – този път Super Sport с дълго междуосие. Неговият двигателен блок с номер 76110 (вероятно) през 1954 година е монтиран в червения SSK – очевидно поради повреда на оригиналния блок. През следващите няколко десетилетия Милиген е много активен в средите на бързо растящото британско общество на почитателите на класически автомобили, участва в многобройни ралита и дори посещава зад волана на SSK неговото родно място в Щутгарт.

Когато през май 2004 година напуска този свят на възраст 94 години, Милиген отдавна е успял да добави към своя любим Mercedes една доста внушителна класическа колекция, но наследниците му са принудени да я продадат, за да избегнат ужасяващия данък наследство. „Разбира се, по това време автомобилът вече е добре известен“, отбелязва Лауман, когато спираме за малко в края на крайбрежната променада и допълва: „Непременно исках да го имам в своя музей, защото ние предпочитаме да излагаме там само оригинални, нереставрирани автомобили.“

Отново с оригиналния двигател

След успешната покупка на търга 78-годишният холандец прави най-правилното в такива случаи – закарва SSK в Mercedes-Benz Classic в Щутгарт и поръчва пълен експертен преглед и оценка за немалката сума от 15 000 евро. В резултат от експертизата става ясно, че номер 36045 е в почти изцяло оригинално състояние – с изключение на двигателя. В този момент на помощ на Лауман идва едно невероятно щастливо съвпадение – монтираният някога в червения SSK шестцилиндров мотор с номер на блока 77631 междувременно се оказва притежание на Daimler. Естествено, замяната е договорена доста бързо, като при нея са приведени в изрядно състояние и всички останали технически компоненти и днес популярният като „Milligen SSK” екземпляр се намира в практически същото състояние, в каквото е бил и в деня на излизането си от фабриката през 1929 година.

И изглежда точно така. Излъчването на прекрасно патиниралата машина с леки драскотини и дефекти тук-там е направо неописуемо. „Хубаво е да си личи, че автомобилите са обичани, живели са пълноценно и са карани“, смята Лауман. „Единственото, което в момента не е оригинално, са седалките – тези тук са допълнително тапицирани за участието в Mille Miglia, оригиналните се съхраняват в склада.“

Италианската надпревара с продължителност 1000 мили продължава да бъде едно от любимите събития на Еверт Лауман. Досега той е участвал в нея цели девет пъти, най-често в компанията на дъщеря си Кирина. Доказателство за това са пломбите за успешно преминатите технически прегледи, висящи на кормилната колона на SSK. „Там човек може да покара доста бързо“, отбелязва доволно той и бърза да добави – „Въпреки това проявяваме необходимия респект, за да върнем SSK в добро здраве у дома.“

Подходяща прелюдия към смяната на водача... Централно разположеният педал на газта и спирачката вдясно е нещо, което неминуемо изисква време за привикване, Eверт ми препоръчва кратка суха тренировка с бързо преместване на крака от газта към спирачката. Мястото на водача отдясно със скоростен лост отляво вече ми е добре познато от участието ми в Mille Miglia зад волана на Super Sport, така че тук няма нужда от упражнения.

Поставям запалването на „късно”, стартирам и… готово. Връщам запалването на „рано”. Съединителят е доста лек, а превключването на несинхронизираната четиристепенна трансмисия се усеща малко по-меко, отколкото в музейния SSK; каросерията на Carlton също ми изглежда доста по-вталена от тази на екземпляра на Daimler. Но главната роля във всеки SSK, естествено, се изпълнява от могъщия задвижващ агрегат, който започва да тегли още в зоната на трицифрените обороти и е наистина неудържим чак до 3500 об./мин. Всеки, който дръзне да включи и компресора, подавайки пълна газ, ще остане изумен от ускорението дори и според мащабите на съвременното автомобилостроене.

При това SSK не се държи необуздано като див звяр, напротив – управлението на спортната машина изисква прилагане на определено физическо усилие, но след известен период на привикване класическият Mercedes може да се шофира много уверено и неочаквано бързо. На практика той е много повече състезателен, отколкото спортен автомобил, а в съвкупността от качествата си е технологичен шедьовър с много малко аналози. Без никакви проблеми и без грам допълнителни драскотини успяваме да се приберем с усмивки в музея. Докато механиците връщат класическия Mercedes на обичайното му място, Eверт Лауман му отправя още един дълъг, благодарствен поглед.

Джордж Милиген е притежавал червения SSK в продължение на повече от 63 години. Както по всичко личи, номер 36045 ще прекара много по-дълго време под покрива на Louwman Museum…

 

Tекст: Ханс-Йорг Гьоцел
Снимки: Aртуро Ривас

 

* Още по времето на производството на SSK многобройни Sport и Super Sport модели на Mercedes са трансформирани в SSK. По-късно от тези преработки възникват различни мелези (истински двигател, друго шаси или обратно) и дори изцяло нови конструкции с различно съдържание на оригинални компоненти.

Коментари
comments powered by Disqus