Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Mercedes C-класа T-модел срещу Audi A4 и BMW Серия 3

18.01.2022 00:04

Три елитни и мощни дизелови модела в борба за комби короната в средния клас

Предстои нов период на лизинг и имате нужда от ново дизелово комби? Всичко е ясно – затова осигурихме достатъчно време за изяви на новата С-класа Т-модел на Mercedes, както и на нейните съперници от Audi и BMW – като скрупульозно проверихме истинността на всичките им твърдения. 

Както знаем, в Германия възможността за избор между тримата елитни участници в нашия тест се смята за една от привилегиите на хората от горния слой на средната класа. Все пак дизеловите комбита с над 250 к.с. струват с най-важните екстри доста над 65 000 евро, но пък се отличават значително по своята техника и характер.

В седмиците преди избора на нов автомобил, изпълнени със сметки и проучване на конфигуратори, човек често се мята насам-натам и понякога изпада в ярост, когато се опитват да му натрапят спортен пакет за 5000 евро, а той иска само съответния волан. По някое време все пак се очертава фаворит и тогава започват пробните шофирания с Audi A4 Avant 50 TDI Quattro, BMW 330d Touring xDrive или Mercedes C 300 d T-модел. Така поне изглежда обичайният график, но той може да донесе горчиви разочарования, ако желаният модел се държи на пътя съвсем не така, както сме си мислели. 

Hey Mercedes, какво става?

Това не може да бъде изключено напълно и при новата С-класа. Защото когато излезеш с нея на улицата и на шестия светофар все още се държиш като непохватен участник в шофьорски курс, хипернервният спирачен педал се превръща в сериозно изпитание за нервите. Добрата новина: Да, плавните действия изискват упражнения, но с известни ограничения до няколко дни ги усвоявате надеждно, а малко след това изпълняваните с усет движения се превръщат в навик. 

И добре, че е така, понеже в противен случай сигурно ще започнем да се съмняваме в себе си. Защото как да повярваме, че едно недоогладено инженерно решение напълно разстройва усещането от спирачния педал, след като комфортът на окачването с поръчвани по желание адаптивни амортисьори е така очевидно превъзходен? Макар че по-специално при скорост за градско шофиране неравностите стигат до седалките, но само в омекотен вид, с увеличаване на темпото ходовата част изглажда всичко по все по-впечатляващ начин.

Комфортът започва още от това, че можеш да поставиш всичките си дребни неща по местата им, без да се пресягаш и кълчиш, тъй като разделената по средата опора за лакти се отваря компактно от двете страни. Към това се прибавя амбиентно осветление, което очертава дори фино настройваните вентилационни дюзи и сменя цвета си, когато ги завъртиш. На удобно място под стартовия бутон е разположен още един превключвател за често твърде амбициозната автоматична старт-стоп система – като алтернатива с едно кликване могат да бъдат потвърдени индивидуалните настройки от последното шофиране. Не толкова удобно е обстоятелството, че лостчетата за превключване зад спиците на волан леко натискат кокалчетата на прътите ви. 

Целта на пътешествието може да бъде обсъдена спокойно с доста многословната дама от инфо-развлекателната система. Тя издава звуци, когато я попитате „Какво прави лисицата?“, проверява в Уикипедия броя на жителите на населеното място или разказва смешки: „Какво обичат да ядат автомобилите? – Местенца за паркиране.“ (На немски думите за местенце и бисквита звучат и се пишат еднакво.)

Такива местенца лесно се откриват с помощта на големите и ясни дори през нощта изображения от камерите. Още по-лесни стават нещата с помощта на визуализацията от сензорите за паркиране в head-up дисплея или с намаления диаметър на завиване благодарение на управляемия заден мост. Както и при двата баварски модела, и тук важи правилото – щом нещо звучи като особено приятно и интелигентно, значи, за него се плаща допълнително – да, дори за звуковите сигнали при паркиране. 

Монитор от висок клас 

Общият изглед в интериора и управлението на функциите се доминират от големия тъчскрийн от S-класата. Вместо с OLED техника в модела от средния клас той е във вариант с течни кристали, но въпреки това предлага брилянтно изображение. Единствено недостатъчно оптимизираното мащабиране от Apple CarPlay прави шрифта на надписите леко разфокусиран. 

Поради ниското му разположение обаче погледът на водача се насочва толкова надолу, че пътят почти напълно изчезва от зрителното му поле. В замяна на това при докосването на екрана лакътят има удобна и стабилизираща опора. Все пак обаче е необходима доста голяма прецизност при работата с малките графични бутони в синьото меню на климатика и аудиосистемата. Това е особено дразнещо, понеже с изключение на гласовото управление не съществува трайно достъпна алтернатива за избора на музикални изпълнения. 

По-лесно се работи с големите символи на главното меню и предпочитаните функции, до които се стига посредством бутони на волана. Това помага много, понеже с няколко докосвания често стигате бързо до целта в добре подредената система. Потенциалът за управление от волана обаче е ограничен, тъй като при него не се използва кръстче, а беден на обратна връзка и често непрецизен мини тъчпад – а това в случай на съмнение дори увеличава продължителността на погледите към монитора. 

В този автомобил липсва доставяното по поръчка дистанционно освобождаване на облегалката на най-удобната в теста задна седалка, върху която се наслаждавате на най-много място пред краката си. Ролното покривало на багажника не се прибира под товарния под; вместо това в една ниша там има сгъваема кутия за предмети и покупки. Подобно на другите участници в теста моделът на Mercedes поглъща около 500 литра багаж, електрическият заден капа е сериен. 

Както и при съперниците, един 48-волтов стартер-генератор електрифицира С-класата, която дори в бъдещата си AMG версия ще разполага само с четирицилиндрови двигатели. Така, що се отнася до равномерната и тиха работа, 300 d е на не повече от прилично ниво, но въпреки че в сравнение с шестцилиндровите конкуренти не му достигат 21 к.с. и до 100 Нм, той спринтира наравно с тях. Двата доста будно реагиращи турбокомпресора с променлива геометрия изстискват от 1993 куб.см 265 к.с., а с разход от 6,9 л/100 км моторът харчи най-малко дизелово гориво (BMW: 7,2 л, Audi: 7,8 л).

Автомобилът ускорява уверено от ниски обороти без чести превключвания на деветстепенния автоматик. При движение без газ преди светофар понякога се усещат миниатюрни сътресения, които обаче са достатъчно силни, за да помръднат леко десния крак – и така да бъдат значително усилени заради настройките на спирачния педал. Но както казахме, с времето започвате да контролирате това. 

Контролът е приоритет особено при движение извън града и при шофирането се проявява като сполучлива смесица от скорост и невъзмутимост. Малко по-интензивно клатещият се C 300 d не се преструва на особено динамичен, при това на 73-те страници на ценовата си листа не предлага нито двойно предаване (при Т-модела то е само за С 220 d), нито блокируем диференциал. В замяна на това комфортният режим на кормилната уредба му приляга чудесно, повредите по настилката се филтрират ефикасно, а важната информация се предава в ясен вид. В менюто от асистенти може да бъде активиран спортен режим на ESP, който обаче често разваля доброто впечатление – например при кръпки по асфалта в остри завои. 

ДНК от BMW плюс върхов дизел

Съвсем различно се държи 330d Touring със спортен M-пакет. В подобни ситуации той леко поднася със задната част държи каросерията си неподвижна с адаптивни амортисьори и с помощта на xDrive излиза от завоя сигурно и целенасочено. Кормилната уредба съобщава всички новини с подробности, реагира остро от средно положение, но в отделни случаи си позволява известна изкуственост в усещането от волана. 

Двойното предаване разчита на динамична лекота с осезаеми BMW характеристики, но въпреки предлагания по желание спортен диференциал, със съвсем малка порция М-привкус – по-малко, отколкото например при M340i xDrive. Все пак с натискане на педала за газта можете без особено убеждаване да накарате задния мост да се измести към външната страна на завоя. 

В този случай „М“ означава малко по-слаба податливост на ходовата част, но окачването на това BMW не е твърдо, а подскачането му е чуждо. Все пак моделът на Audi вози малко по-меко. Навсякъде седалките са много добри – при BMW дори с регулиращи се странични части на облегалките. 

Все едно къде и при каква скорост – редовият шестак доставя радост и комфорт с грандиозно силните си реакции и еластичност, както и с голямата си мощ (650 Нм, 286 к.с.) плюс дискретно подобрения по електронен път звук. А това, че старт-стоп автоматиката поради липса на бутон може да се изключи само в спортен режим на трансмисията, или че спортната характеристика на педала на газта може да се комбинира с мека настройка на амортисьорите само в индивидуален режим, не е особено добре, но като няма друг начин – става. 

В замяна на това осемстепенният автоматик обединява всички мислими положителни качества, реагира плавно, бързо и охотно на командите от лостчетата за превключване – дори при няколко последователни прищраквания. Единствен в теста дигиталният скоростомер на BMW не показва работещата предавка в режим D.

330d превъзхожда другите не само по отношение на управляемостта, но и с лесните за боравене модули на ролното покривало и мрежата, които могат да се прибират под пода на багажника. Освен това моделът разполага с отварящо се нагоре задно стъкло, система за стабилизиране на багажа и електрическо дистанционно освобождаване на облегалките. 

И най-вече системата за управление на функциите в BMW продължава да е еталон – това се отнася и за гласовото управление, с което са възможни много неща, които другите не умеят: да поискате да ви съобщят температурата на маслото, да настроите head-up дисплея или да регулирате звука. Повечето най-важни функции може да бъдат програмирани на осем бутона за предпочитания. Към това се прибавят въртящ и натискащ се контролер плюс бутони за директен избор и добро управление от волана. И да не забравим, дамата в BMW също разказва смешки: „Какво е бисквита под дърво? – Местенце на сянка.“ 

Мощен А4 с турбопроблеми

Avant се появи на пазара през 2015 г., а четири години по-късно беше подложен на сериозна операция за подмладяване. Макар другите да са по-разговорливи, той все пак разбира добре  целите за навигация и названията на радиостанции и има най-добро управление на климатика в този тест – голямо предимство в сравнение с моделите на Audi с два сензорни екрана. 

В A4 има само един екран, разположен високо, с възможности за индивидуализиране на лентата с директен избор и на главното меню. Някои елементи обаче не може да бъдат разположени на първото ниво в менюто, където всъщност им е мястото. В замяна на това с накланяне на регулатора за силата на звука се избира музикално изпълнение и – както при BMW – има въртящ се бутон за осветлението на контролните уреди (В Mercedes това изисква седем последователни стъпки на сензорния екран). При това A4 разполага с най-лесното управление на асистента за спазване на лентата – с бутон на лостчето за мигачите, но за съжаление, не и с въртящ и натискащ се контролер. 

Дотук всичко е съвсем прилично. Но как изглеждат нещата при дизеловия V6 мотор, който в A6 50 TDI правеше впечатление с необикновена слабост при потегляне? Тук той реагира значително по-добре, но си остава толкова колеблив, че не можете да усетите ползата от най-бързата в теста старт-стоп система. По-добре се получава, ако подадете леко газ и по този начин помогнете на турбото да набере обороти, а после можете да поискате с премерен натиск желаната мощност. 

Audi не е в състояние да постигне дори отчасти силната реакция на конкурентите си – и най-малко тази на BMW. В замяна на това посредством ръчно включвана система за стартов контрол моделът отчита най-добри стойности за ускорение, а на аутобан споменатите недостатъци почти нямат значение. Там А4 дори достига цели 267 км/ч. (Отклонението на скоростомера при 180 км/ч е 3 км/ч.) Както и останалите, Audi спира яко, доставяната по желание спортна кормилна уредба също работи добре. 

На шосе със завои V6 моторът потиска удоволствието от шофирането, понеже дори при високи обороти не може да дръпне както трябва на излизане от завоя. Така действието на спортния диференциал почти не може да бъде изпробвано с натискане на газта, въпреки че доставя приятни изживявания при бързо шофиране по завои с адаптивното окачване. Най-плавно действащата трансмисия в групата често отказва да се подчинява на команди за низходящо превключване или ги изпълнява със забавяне. С изключение на спортното шофиране това няма осезаем ефект, освен това междинното ускоряване в режим "D" е по-добро, отколкото в А6, понеже осемстепенният автоматик не превключва с две степени надолу. 

В условията на всекидневието впечатляват матричните фарове на Audi с надеждни постоянни дълги светлини и функция за затъмняване на силно отразяващи табели. Моделът на Mercedes в участъци с ремонт на пътя прожектира на платното изображение на багер, а след това показва със светлина очертанията на лентата, а BMW осветява далечината с лазерна техника. 

В А4 тези две възможности ще ви липсват по-малко, отколкото допълнителната кутия под пода на багажника, понеже на мястото ѝ е настанен 48-волтовият хардуер. Освен това на задната седалка е малко по-тясно. Тук обаче са налице дистанционно освобождаване на облегалките, ролни сенници и електрическо покривало за багажника. 

Така че ако пътувате предимно по магистрали, можете спокойно да изберете комбито на Audi. Но пък след като добиете по-широка представа с няколко пробни шофирания, в този клас на силни дизели сигурно ще предпочетете BMW или Mercedes 

Заключение

1. BMW 330d Touring xDrive (680 точки)
Обширно място, най-добро оборудване за комби модел и управление на функциите, радваща управляемост с леко стегната ходова част. Превъзходен редови шестцилиндров мотор. 

2. Mercedes C 300 d T-модел (672 точки)
Грандиозен комфорт и най-много място в мощната С-класа с впечатляващ голям монитор. Недостатъци са отчасти управлението на функциите и настройките на спирачния педал. 

3. Audi A4 Avant 50 TDI Quattro (633 точки)
А4 предлага малко по-малко място, но страда главно заради своето макар и силно като звяр, но слабо реагиращо задвижване. Затова пък автомобилът вози удобно и може да се шофира спортно по завои. 

Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ахим Хартма

Коментари
comments powered by Disqus