Германска автомобилна аристокрация – луксозни мощни купета с V8 мотори
Всеки е с над 280 к.с., никой с под 250 км/ч, всички с расови V8 агрегати с четири разпределителни вала под предния капак. Mercedes CL 500, Porsche 928 GT и BMW 840 Ci са претенденти за короната на германското инженерно изкуство.
Този път дадохме всичко за водещия материал в списанието. Щедро и с пълни шепи: 24 цилиндъра, 14 литра работен обем, 936 к.с., дванайсет разпределителни вала и 96 клапана, концентрирани в само три автомобила, които отгоре на това се продават и струват общо 86 700 евро. В случая обикновената дума „автомобил” е почти на ръба на своето банално значение, чийто безкраен диапазон започва някъде от Isetta и свършва с дванайсетцилиндровия Rolls-Royce Phantom III.
За да наречете едно BMW 840 Ci, едно Porsche 928 GT или един Mercedes CL 500 просто „автомобил”, би трябвало да сте скъсал с действителността аскет или продавачка на пазара с дамско колело. Ние, безвъзвратно облъчените автоманиаци, използваме определения като кола на мечтите, спортно купе, болид, чистокръвен жребец и гран туризмо за всеки един от тези разкошни осемцилиндрови модели. Те си определиха среща в един безлюден регион с почти пусти шосета, безброй завои, изкачвания и спускания – трасе като за влакче на ужасите, отговарящо на динамичната им природа. Топографията на местността обещава многобройни, сякаш случайно изникнали в пейзажа хълмове, внезапно появяващи се, леко изпъкнали била с гледка към синьото небе, тесни мостове над реките.
Porsche 928 – неподвластна на времето скулптура
От перспективата на паркинга, където е насрочена ранната среща, единствен Mercedes CL 500, респектираща двутонна машина с дължина пет метра, изглежда леко озадачаващо преди предстоящата, очаквана с много радост езда. Малко ни е трудно да го наречем спортен автомобил, макар че със своя брилянтен мотор или със съвършената си ходова част не отстъпва на технически идентичните E 500 или SL 500. Вероятно един R 129 с монтиран твърд покрив щеше да ни дойде по-добре в това готово на лудории V8 трио – неговата форма е далеч по-спортна от дългото купе с огромно междуосие от почти три метра. Но пък SL 500 е смятан за кабриолет, пардон, роудстър, а купетата на Porsche и BMW са закрити.
На отдалечения паркинг пред горската поляна, дълго преди да започнем да вилнеем по завоите, разговорът се върти, разбира се, около трите автомобилни мечти. Техните водачи обсъждат многословно и с познаване на материята дизайна на своите автомобили. Porsche 928 е обявен единогласно за неподвластна на времето скулптура. Яркото присъствие на неговата фигура на хищник е подчертано още повече от плакатния цвят индийско червено. Дизайнерите на Porsche Анатол Лапин и Валтер Мьобиус още през 70-те години са сътворили един спиращ дъха гран туризмо със силно акцентиран преден двигател и деликатен намек за shooting brake около големия остъклен заден капак.
Още първият 928 грабвал погледите със своя напомнящ за хищна риба обтекаем корпус, но с коефициент Сх = 0,38 аеродинамиката му не е нещо особено. При 928 GT благодарение на задния спойлер тази стойност е подобрена на 0,34. Импозантната широчина на модела от 1,83 м е причина и за голяма челна площ. В купето на Porsche похвали получава и скроеният като че ли по мярка интериор. Необикновено високото качество на черната кожа създава приятно усещане, а оформените сякаш по тялото ниши за сядане отпред, драстично разделени от командния мостик, наречен централна конзола, над тунела, в който междинният вал на transaxle трансмисията се върти със скоростта на двигателя, са наистина извънредно привлекателни. И в задната си част 928 GT е изискано мебелиран, но стегнато тапицираните кожени седалки с функция за сгъване са по-скоро едно алиби. Porsche 928 си остава тясно скроено 2+2-местно купе с голямо отделение за багаж.
BMW 840 Ci първо трябва да бъде идентифицирано като осемцилиндров модел, понеже поради липсващия още от първоначалната поръчка надпис дори познавачи го вземат за доминиращия във всяко отношение дванайсетцилиндров вариант 850i. Цветът ориенталски син металик подхожда отлично на внушителния с формата и размерите си спортен автомобил, като задълбочава хладното, самоуверено въздействие на неговия подчертано функционален дизайн. Стилистите на BMW Клаус Луте и Клаус Капица са създали типична, дълго време не излязла от мода линия на спортен автомобил с потъващи фарове. Тя цитира предната част на студията BMW Turbo от 1972 г. и на спортната машина с централен двигател М1.
За съжаление, липсващата добавка „CS” е вроден дефект на модела E31, също както и липсата на по-ярка обвързаност с характерните за BMW стилистични особености. Едва в годините на късна зрялост на модела „осмицата” е спечелила собствена идентичност и харизма – по този въпрос и тримата водачи са на едно и също мнение. Един признава, че чак сега е забелязал характерната за марката „чупка на Хофмайстер” на задните колони – толкова дискретно е очертана тя. BMW 840 Ci, за чиято внушаваща мощ форма някой използва определението „болид”, тук, на обградения с нежнозелена пролетна растителност паркинг, изглежда много по-голямо от модела на Porsche, но не излъчва същата първична тръпка с желание да го притежаваш на всяка цена.
Отвътре 840 изглежда още по-примамлив от осемцилиндровото Porsche. Анатомично оформените ниши за седалките, тапицирани с фина биволска кожа, доминиращата централна конзола, коженият волан и лостът на шестстепенната трансмисия са с идеално ергономично разположение, щедро оразмереното арматурно табло е обърнато към водача. Тук се чувствате по-нашироко и не седите като в ръкавица, каквото е усещането в индийскочервеното купе. Но по-късно, при шофирането, това ще повиши оценката ни за 928 – в бързите завои тук усещате стабилен натиск към бедрата, който въздейства стимулиращо.
CL 500 с лека спортна нотка
Въпреки че са изпълнени с радостно очакване на шофирането по идиличния маршрут, тримата водачи отделят време, за да поговорят и за Mercedes 500 CL. Фактът че отстъпва на останалите поради по-слабо изразения дух на спортен автомобил, беше изтъкнат още на по-ранен етап. Елитният Mercedes, проектиран от стилистите Бруно Сако и Йозеф Галицендьорфер, излъчва някаква разбираща се от само себе си разточителност на формите, усилена още повече от цвета синьочер металик.
С една дума – типична S-класа с предизвикалите много спорове детайли, като твърде големите фарове, които наподобяват очи на насекомо. Луксозният лайнер, на който напразно са се опитали да придадат спортен вид с широки AMG джанти и четири крайни тръби на ауспуха, днес струва 17 900 евро в една автокъща в Швабмюнхен. Навремето, с цена от 189 000 марки, той е бил най-скъпият, а днес е най-евтин от трите автомобила, при това с голяма разлика. Това прави неособено популярния, за съжаление, CL, наричан също SEC, а преди това S 500 Coupе, заслужаваща препоръка изгодна покупка. Защото всъщност той е един E 500, без да е двойно по-скъп. Вътре цари пищният разкош на леко нагъната кожа в комбинация с няколко квадратни метра орехов фурнир, на чиито красиви шарки се наслаждава и воланът. Още по пътя към паркинга се чувствате зад този моден волан като изгубен, сякаш флегматично изтегнат в хамак, с лост на трансмисията в положение D и задача само да въртите кормилното колело и да спирате. Светът остава някъде навън – чак докато 100-литровият резервоар се изпразни съвсем.
Тази нагласа ще се промени едва после, на второстепенния път, чиито завои се вият като меандри по хълмовете. Тук потентният осмак с 320 к.с. понякога изревава кратко на трета предавка, за да не изостане от другите участници в срещата. Впрочем нека добавим, че купето на Mercedes е с 34 к.с. по-мощно от „осмицата” на BMW и се различава от останалите само по държавнически внушителната си каросерия и автоматичната трансмисия. Иначе нашето мощно германско трио е изключително хомогенно като въплъщение на възможностите на тогавашната техника. Всички са оборудвани с V8 мотори от лека сплав. Газоразпределението се осъществява от четири горни разпределителни вала, задвижвани от ангренажни вериги (с изключение на Porsche, където веригите играят спомагателна роля, задвижвайки разпределителните валове на всмукателните клапани) и 32 клапана, задействани чрез чашкови повдигачи. Това прави V8 мотора M60 в 840 Ci по-сложен и скъп от произвеждания по същото време V12 агрегат M70 със само два разпределителни вала и 24 клапана. Задните мостове и на трите мощни V8 купета са с многораменна конструкция с двойка напречни носачи на колело като базова архитектура. Неизбежните някога коси носачи отдавна вече не се използват.
Най-после водачите напускат паркинга, горската поляна изчезва в огледалата за задно виждане, а от протекторите на широките гуми излитат малки камъчета и ситно шумолят по ламарината на калниците. Най-отпред е Porsche 928 GT, задавайки тона и темпото за шофиране в тази отдалечена местност със завои, била и плавни изкачвания, които нерядко свършват с дълги прави отсечки. Позицията на седене е стегната, тя подпомага водача при въртенето на волана и превключването. Той не разполага с особена свобода на движенията, но се чувства удобно. Само три предавки биха били достатъчни това Porsche да бъде дирижирано уверено в диапазона до нека кажем предпазливо, 130 км/ч. Превключването става чак при 4500 об./мин, достатъчни за впечатляващ звуков спектакъл на осемцилиндровия мотор. Балансираното разпределение на теглото благодарение на схемата transaxle и чувствителният, комфортно акцентиран заден мост „Вайсах” с малки неокачени маси винаги предават сигурно задвижващата сила към пътя. На 928 GT не му липсва и добро сцепление. С удоволствие бихме настъпили това индийскочервено изкушение до още по-високи скорости и обороти по лъкатушещия нагоре-надолу път, но опиянението все пак не е победило разума.
Водачът на 840 Ci е в състояние да следва модела на Porsche без проблеми; неговият V8 също разполага с голям запас от мощност, набира обороти с неимоверна охота и звучи почти толкова завладяващо. По-късно, когато се прехвърли в по-лежерното Porsche, той ще каже, че по-младото с едно десетилетие творение на BMW лежи на пътя с една идея по-добре и по-неутрално, че спирачките захапват още по-яростно и че кормилната уредба Servotronic се усеща като по-директна в средно положение. Въпреки това ще признае, че долавя повече стръв и адреналин в първичния звяр 928 GT – а потта от дланите му ще изсъхва по удобната за ръцете облицовка на волана.
Mercedes с грандиозен V8
До този момент всички подценяват големия Mercedes. Тежката яхта позволява да бъде водена по завоите удивително бързо и сигурно, при все че за това и на тримата водачи им се налага да преодолеят задръжките си. Този автомобил живее чрез мотора си в още по-голяма степен от останалите. Неговият V8 с голям обем разполага с наистина бездънни запаси от мощ. Третата степен без спортен режим на трансмисията е достатъчна, за да изминете и с това луксозно купе лъкатушещото трасе без напрежение, при леко увеличените 3000 об./мин. Единствено осезаемото странично накланяне на масивната каросерия и големите хлъзгави кожени кресла, в които се клатите без опора между потъване и освобождаване, са далеч от всичко спортно.
Заключение
Винаги очакват да предпочета някой голям Mercedes, но аз вече се чувствам достатъчно удобно в моя 380 SE. Сега имах възможност да опитам от сладката отрова на 928 GT и съм като опиянен. Това Porsche с transaxle схема ви омагьосва – то звучи с ядосано фучене и е дяволски бързо по един небрежно спокоен начин. Този автомобил превръща шосето със завои във влакче на ужасите, което ви кара да крещите от радост. Същото може да направи и 840 Ci, но не чак толкова темпераментно. А дали накрая все пак да не си взема онзи Benz, понеже е толкова евтин?
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Ули Йоос