Малко преди да излезе в заслужена пенсия решихме да се срещнем отново с Mercedes CLS
Малко преди да излезе в заслужена пенсия и да отстъпи място на своя наследник, решихме да направим една може би последна среща с актуалното все още второ поколение на Mercedes CLS.
Когато се появи на пазара преди 12 години, Mercedes CLS беше интинска сензация. Базиран на отлично познатата техника на Е-класата, той се превърна в основател на класа на съвременните купета с четири врати. Благодарение на CLS идеята за спортно-елегантно купе премина на ново равнище – прибавяйки към всички привични за категорията естетически и емоционални качества практичността на четирите врати и пълноценните задни места. С почти италиански със своите филигранни форми външен дизайн, моделът притежавае и интериор, който до ден-днешен се числи към най-доброто, виждано в серийното автомобилостроене през последните двайсетина години – благодарение на плавните форми и хармонично интегрираните щедри количества благородна дървесина.
Не може да има две мнения по въпроса, че да се създаде достоен наследник на една дизайнерска икона никога не е лесно. Вариантите в общи линии са три:1. да се направи нещо съвършено ново, което по свой собствен начин да се превърне в култ; 2. първоначалната идея да еволюира, т.е. по определен начин да се надгради същността на първообраза; 3. да се „пипа“ възможно най-внимателно, или иначе казано, да се запази първоначалната идея, само че в модернизиран вариант. От Mercedes се спряха на третия и всъщност най-често срещан вариант при разработването на наследника на CLS – с по-модерна техника и приведен в крак с новите за времето си тенденции в дизайна на марката, моделът продължи по стъпките на своя предшественик, но вече съвсем не беше сам в класа си. Най-напред Audi, а по-късно и BMW успяха да предложат наистина силни алтернативи на купето с четири врати от Щутгарт.
Тъй като новото издание на Е-класата вече е факт и към момента е бележи своеобразния технологичен връх в своя сегмент, дните на сегашното издание на CLS на пазара са преброени, а наскоро Mercedes дори пуснаха в продажба специално издание Final Series. Ние от auto motor und sport решихме, че е редно да отдадем заслуженото на този дизайнерски автомобил и да се срещнем за може би последен път в неговия моделен цикъл.
Екстровертен характер
Автомобилът, който имахме възможността да управляваме, беше в популярната на Стария континент версия Mercedes CLS 350 d в комбинация с двойно предаване и деветстепенна автоматична трансмисия. Освен това, както се вижда на снимките, любимецът на много от почитателите на модерните модели на Mercedes беше допълнително оборуднат с външен пакет AMG, блестяща „диамантена“ решетка, допълнителни екстериорни елементи в хром, специални кожени тапицерии и редица други интересни отметки от дългия списък с допълнително оборудване. Белият външен цвят е твърде подходящ за екстровертния характер, предизвикателните форми и имиджа на автомобила, а издържаният в черно интериор – сполучливо допълнение към стила на външността.
Хармонично задвижване
Задвижващият тракт се представя в типичния за марката дух – V-образният шестцилиндров мотор работи тихо и почти незабележимо, но същевременно тегли изключително уверено още от най-ниски обороти (максималният въртящ момент от 620 нютонметра е наличен още при 1600 об./мин). Спокойният деветстепенен автоматик и хомогенното, достатъчно прецизно кормилно управление също пасват на уравновесения характер на CLS. Задвижването на четирите колела и настройката на окачването осигуряват създават у водача усещане за сигурност – типично за Mercedes, в много от случаите се оказва, че автомобилът се движи доста по-бързо, отколкото се усеща. Интересно е да се отбележи, че в комбинация с големите опционални колела с нископрофилни гуми комфортът на возене е типичен по-скоро за автомобил със стегнато-спортни настройки, отколкото за класически представител на марката с трилъча звезда на емблемата.
Дали следващият модел ще предложи на клиентите на марката качествено нова концепция или пък марката ще предпочете да доразвие изпитаната вече рецепта на CLS? Предстои да разберем доста скоро.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов