След 39 години присъствие на пазара, легендарният G-модел се сдоби с наследник
Мнозина, включително и ние, се опасявахме, че при новия модел самобитният характер на този изключителен автомобил би могъл да бъде разводнен. Нищо подобно, както показа първият ни тест на версията G 500!
В историята на автомобилостроенето понякога има наистина повратни моменти. Например, съвсем доскоро нито един от нас не беше истински убеден, че Mercedes действително предвижда да създаде изцяло ново поколение на култовия си G-модел. Все пак в продължение на четири десетилетия марката от Щутгарт успешно поддържаше жива легендата на този модел, като го модернизираше бавно и методично, но без да го променя изоснови.
А сега той е тук. Новият G 500. С него приключва епохата на първия G-модел, която започва още през далечната 1970 година и в чието раждане е замесена Австрия. Искате ли пак да чуете кратка версия на историята? Ами с удоволствие: когато Steyr-Daimler-Puch работи върху наследника на Haflinger, няколко умни глави в компанията си спомнят колко „приятно“ е да загубят срещу Mercedes в борбата за голяма поръчка от страна на швейцарската армия. Именно поради тази причина този път Steyr решават най-напред да се допитат до Щутгарт дали компанията с трилъча звезда проявява интерес към евентуално сътрудничество. Двете фирми започват да работят заедно от 1972 година, а около проекта се появяват имена като канцлера Бруно Крейски и шаха на Персия. Договорите са подписани, новото дружество става факт, и на 1 февруари 1979 година от конвейера в Грац слизат първите Puch и Mercedes G.
39 години и 300 000 екземпляра по-късно на сцената се появява новото издание на един феномен, за който всички смятахме, че ще съществува вечно. G-моделът не е просто автомобил, нито просто всъдеход. Той е символ, чиято значимост не отстъпва много на катедралата в Кьолн. А да създадеш пълноценен наследник на нещо подобно е почти невъзможно. За целта инженерите и стилистите на марката са се заровили много дълбоко в дебрите на техниката на G-модела, за да открият нещата, които правят модела така уникален по своя характер. Няма спор, че що се отнася до дизайна, мисията им изглежда успешно изпълнена – с изпъкнали мигачи, външни шарнири на вратите и изнесено навън резервно колело, този Mercedes изглежда като своеобразен мост между минало и настояще. Идеята на класическия дизайн е пренесена изключително умело в изцяло променените пропорции на каросерията – моделът е пораснал с 15,5 см на дължина, с 5 см на междуосно разстояние, със 17,1 см на широчина и с 1,5 см на височина. Новите размери носят на G-модела впечатляващ вътрешен простор, въпреки че тук ръстът на мерките е по-малък от очакваното, а багажникът побира по-малко в сравнение с преди. Затова пък пътуването на задните седалки с мека тапицерия е станало несравнимо по-приятно отпреди. Трябва обаче да имате предвид, че за да достигнете до удобствата на интериора, най-напред ще ви се наложи да преодолеете доста солидна височина. Водачът и спътниците му седят на точно 91 см над земята – с 4,5 см по-високо, отколкото в една V-класа например. Изкатерваме се и затваряме вратите след себе си – звукът от последното действие между другото звучи по-скоро като барикадиране, отколкото като обикновено затваряне. Звукът, който се разнася при задействане на централното заключване, сяка идва от презареждане на автоматично оръжение – още една симпатична отправка към миналото.
Дизайнерите също са се развихрили, тъй като високоговорителите повтарят формата на мигачите, а вентилационните дюзи напомнят на фаровете. Всичко това изглежда някак естествено и съвсем на място – все пак на G-модела му приляга да се държи и да изглежда като класик, макар че през последните години се появиха някои негови доста нестандартни (но пък всъщност страхотни сами по себе си) версии като 4x4² или Maybach-Mercedes G 650 6x6 Landaulet.
Границите на осъществимото
Новата каросерия е монтирана върху носеща рама от високоякостна стомана, която е забележително солидна и допринася за смъкването на центъра на тежестта. Разработената от AMG ходова част е малка технологична революция за модела: концепцията с твърд мост е останала само отзад, отпред новият модел разполага с двойки напречни носачи на всяко колело. Но не оставяйте с погрешно впечатление – G-моделът не е изгубил нищо от своята проходимост: системата за постоянно задвижване на четирите колела в стандартно положение предава 40 процента от тягата към предния и 60 процента към задния мост. Напълно естествено, моделът разполага и с понижаващ режим на трансмисията, както и с три блокажа на диференциалите. Като трябва да се отбележи, че ролята на блокаж на централния диференциал всъщност е поета ламелен съединител с процент на блокиране 100. В общия случай електрониката контролира изцяло работата на двойното задвижване, на за успокоение на традиционалистите има и 100-процентови блокажи на диференциалите отпред и отзад. В режим „G“ се променят настройките на управлението, задвижването и амортисьорите. Автомобилът разполага с 27 см клиренс и възможност за изкачване на наклони от 100 процента, а максималният страничен наклон без опасност от преобръщане възлиза на 35 градуса. Всички тези показатели са по-добри, отколкото при предшественика, и това е приятна изненада. Истинската изненада обаче идва от другате – а именно от обстоятелството, че сега G-модела успява да ни впечатли и с поведението си на асфалт.
За страстта към приключенията и още нещо
Нека бъдем напълно откровени: когато се налагаше да описваме поведението на G-модела на асфалт, през последните около две десетилетия неизменно ни се налагаше да намираме някакви благозвучни и правдоподобни оправдания, за да може хем да бъдем обективни, хем да не омаловажаваме останалите неоспоримо ценни качества на автомобила. Или казано по друг начин: в много отношения свръхмоторизираните версии с V8/V12 двигатели се държаха приблизително така, както би се представил буйстващ бронтозавър, качен на ролкови кънки. Сега за първи път в своята история G-моделът се държи на пътя като нормален автомобил, а не като всъдеход, чието място е предимно и най-вече в пресечен терен. Независимо от наличието на твърд мост отзад и внушителна компетентност за справяне с тежки ситуации, G-моделът вози наистина добре през всякакви неравности, а електромеханичното управление работи прецизно и дава отлична обратна връзка. Единственото, което напомня за високия център на тежестта, е осезаемото поклащане на каросерията – дори в спортен режим. Физичните закони важат за всички...
В непосредствена близост пред автомобила започва остър ляв завой, а скоростта на движение се оказва... нека се изразим така, по-висока от това, което може да се окачестви като разумно точно за този автомобил в точно този завой. При стария G-модел в тази ситуация ви оставаше единствено да натиснете някой от бутоните за блокажите на диференциалите – за да имате поне минимален шанс да не поемете в посока, в която ни най-малко не искате да отидете, поне не и с автомобила си. Новият модел обаче взема завоя съвсем неутрално, макар и със свирене на гуми (въпросните са от типа All-Terrain) и под съпровода на решителни реакции от страна на системата ESP, но все пак G-моделът се справя без да създава опасност от напускане на пътното платно. Освен това G-моделът спира наистина добре, вероятно би се справил още по-убедително със стандартни шосейни гуми. Единствено изборът от асистиращи системи изглежда малко беден предвид ценовата категория на модела.
За никакви дефицити не може да става дума обаче при V8 Biturbo двигателя под предния капак, който познаве от предшественика и от AMG GT. Разполагащият с 422 к.с. и 610 Нм агрегат в нито един момент не може да се оплаче от липса на динамика: спринтът от място до 100 км/ч се изпълнява за под шест секунди. А ако искате още повече – моля: AMG G 63 с 585 к.с. и 850 Нм е на ваше разположение и е в състояние да разтресе земята под себе си. Ако пък поискате от 2,5-тонния автомобил да бъде по-икономичен, разполагате с режим Eco, в който цилиндрите с номера 2, 3, 5 и 8 временно се изключват при непълно натоварване. Въпреки всички усилия на инженерите на Mercedes за постигане на повече икономия, средният в теста разход отчете 15,9 л/100 км. Но това можеше да се очаква. И честно казано е съвсем простимо за подобна машина.
Като заключение може да кажем, че новият G-модел във всяко отношение се представя точно така, както подобава на един G-модел, и дори е станал по-добър от своя предшественик във всяко отношение. Легендата продължава!
ОЦЕНКА
Четири и половина звезди въпреки цената и разхода на гориво – да, те са стряскащо високи, но не и определящи за крайната оценка на автомобил като този. G-моделът си е останал сто процента истински G-модел и на практика превъзхожда своя култов предшественик – той е станал неимоверно по-сигурен, по-комфортен, по-приятен за шофиране, и дори още по-проходим
Каросерия
+ Прекрасен обзор от мястото на водача във всички посоки
Пет много удобни места за пасажерите и много място за техния багаж
Благородни материали в интериора и изключително солидна изработка
Звукът от заключването и отключването на вратите е просто ненаподобим
– Труден достъп до пътническия салон
Ограничена гъвкавост на вътрешното пространство
Отчасти усложнено управление на функциите
Комфорт
+ Много добър комфорт на окачването
Седалките са идеални за дълги преходи
– Осезаеми аеродинамични шумове и звуци от задвижващия тракт
Странични колебания на каросерията
Двигател/силово предаване
+ Супермощен V8 с внушителна тяга от всички оборотни режими
Добре настроена автоматична трансмисия…
– … която обаче сравнително късно преминава на най-високите от деветте си степени
Поведение на пътя
+ Блестящо представяне в пресечен терен
Съвсем леки дефицити по отношение на управляемостта
Сигурно поведение в завои
– Голям радиус на завиване
Осезаемо поклащане на каросерията
Ранна проява на склонност към недозавиване
Безопасност
+ Добри предвид теглото на автомобила спирачки
– За ценовата категория изборът от асистиращи системи не е голям
Екологичност
+ С G-модела можете да достигнете до места сред природата, които са недостъпни за почти всеки друг автомобил
Покрива нормите 6d-Temp
– Много висок разход на гориво
Разходи
+ Автомобилът е настояща и бъдеща класика, с изключително ниска степен на обезценяване
– Цената и поддръжката са на нива, характерни за най-луксозния клас
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Артуро Ривас