Три първокласни автомобила за глави на семейства и търсачи на удоволствия
Новият Mercedes GLA и Volvo XC40 с двойно предаване, мощни дизелови мотори със 190 к.с. и богато оборудване бързо могат да надхвърлят цена от 50 000 евро. Дали обаче свързваното с това изживяване при шофиране е достатъчно, за да победи значително по-евтиния VW T-Roc, ще изясним в този тест.
Смяна на поколенията при Mercedes GLA. Необичайното в случая е, че наследникът не е станал по-дълъг; само междуосието и широчината на каросерията са пораснали с три сантиметри. Но понеже сега автомобилът е с единайсет сантиметра по-висок, вече изглежда не толкова като кросоувър, а повече като компактен SUV – независимо че техническата база продължава да е А-класата.
Така екипиран, по отношение на предлаганото пространство GLA се доближава до Volvo XC40, а трябва да докаже качествата си и срещу спортно ориентирания VW T-Roc. Всички подбрани модели са въоръжени с дизелови мотори със 190 к.с., които противно на все още накърнения си имидж днес работят чисто благодарение на скъпата система за пречистване на отработилите газове. Моделът на Mercedes дори вече отговаря на Euro 6d, а останалите – все още на 6d-Temp.
Със своя мощен и ефективен характер моторите продължават да носят много радост – на участък без ограничения на аутобана стрелката на скоростомера върху серийния дигитален контролен блок пълзи бавно, но сигурно от 200 към 210, после за кратко до 220 км/ч. При това XC40 остава напълно спокоен. Окей, действително с 20-цоловите колела той поема напречните фуги по принцип по-твърдо от останалите. Но иначе? Никакво напрежение – при тази скорост шведският модел определено не предизвиква изпотяване на дланите.
Скоро обаче аутобанът може да е колкото иска свободен – такива скорости вече няма да бъдат възможни. Всички произведени от май нататък модели на Volvo се движат с най-много 180 км/ч. Това се споменава в каталозите още от април, затова приспадаме съответните точки, въпреки че нашият тестов автомобил е по-бърз.
Защо само 180 км/ч?
С ограничаването на скоростта Volvo иска „да направи пътищата по-сигурни за всички участници в движението”. Ще трябва да изчакаме, за да видим как ще погледнат на това клиентите. Има обаче и други възможности за подобряване на сигурността. Спирачният път – 37,2 м при 100 км/ч – би могъл да бъде по-къс, както показва сравнението с конкурентите. А управлението на функциите само от тъчскрийна отклонява погледа на водача за повече време, отколкото би било уместно.
Само от тъчскийна? Да, почти така – останали са само кръглите регулатори за силата на звука и двупосочните бутони за превключване на радиостанциите. Но дори настройването на климатика става през монитора. Тази концепция с почти пълна липса на бутони, естествено, не е специфична само за Volvo. Въпреки това малко усложненото на места управление на инфо-развлекателната система би станало по-сигурно с бутони и с въртене и натискане на контролера – независимо че в крайна сметка то работи доста добре за една сензорна система.
Моделът на Volvo печели точки с висококачественото си вътрешно обзавеждане и практични функции, като прибиращите се с електрически механизъм задни опори за глава, които силно подобряват обзора през сравнително големия заден прозорец. Освен това багажът може да се обезопасява удобно с повдигащия се под на товарния отсек; ако е нужно, пътниците могат да бъдат защитени с разделителна мрежа.
Силата на мотора остава незасегната от ограничението на максималната скорост. Основните данни са 400 Нм и 190 к.с. плюс система за двойно предаване, базирана на задвижване на предния мост. И от май нататък те отговарят на съответните показатели при Mercedes и VW. С 8,3 секунди за стандартния спринт XC40 D4 AWD, макар да ускорява енергично, все пак достига последен 100 км/ч. Затова пък се изкачва най-равномерно по стълбата на въртящия момент.
По-специално при GLA 220 d 4Matic подкрепата на турбото може да е доста бурна – дори когато се използва само първата четвърт от хода на педала на газта. Равномерността при Volvo улеснява плавното му шофиране от много високата позиция върху седалката – спирането също става незабавно и без сътресения, единствено при по-енергично шофиране една настройка на педала с по ясно дефинирана точка на натиск би се отразила добре.
Очевидно обаче XC40 иска да печели симпатии с особено уравновесен характер. Например директната и прецизна кормилна уредба почти не допуска дефектите по настилката до волана. Някои водачи намират това за съвсем комфортно, то обаче е съпроводено с като цяло слаба обратна връзка.
Когато обаче пожелаете да управлявате автомобила по-динамично на второстепенен път, удоволствието от шофирането не страда особено заради кормилната уредба – но и като изключим това, поведението никога не става истински напористо. Несъмнено Volvo може да се движи енергично – в 18-метровия слалом моделът се позиционира с 62,7 км/ч преди Benz (61,2 км/ч) и след T-Roc 2.0 TDI 4Motion (63,7 км/ч), който е най-спортният от тримата играчи на терена не само според данните от теста.
Volkswagen се намесва ударно
Във версията "Sport" T-Roc изпълнява стандартния спринт за 6,7 секунди. Независимо от темперамента консумацията на дизел от двигателя със 190 к.с. остава в приемливи рамки – с точно седем литра на 100 километра T-Roc изразходва по-малко от XC40 (7,7 л) и не много повече от GLA (6,7 л).
Преди всичко обаче той е най-чевръст по завоите, при това с голяма разлика пред останалите. Автомобилът следва в голяма степен желанията на водача, започва да недозавива доста късно, изпълнява директно смените в посоката с хармоничната си кормилна уредба и в режим Sport-ESP позволява на водача почти необезпокоявано да се носи по завоите на провинциалните шосета. И макар да не вози така меко като модела на Mercedes, съотношението между спортен характер и приличен комфорт на окачването в нормален или комфортен режим (с адаптивни амортисьори разполага само T-Roc) е добро: сдържано-стегнато, но с една идея по-меко, отколкото при Volvo. В сравнение с шведа T-Roc има предимството, че при многобройни последователни повреди по настилката каросерията му остава осезаемо по-спокойна.
Понеже T-Roc е с 20 сантиметра по-къс от конкурентите си, той разполага с най-малък багажник (392 литра, GLA: 425 л, XC40: 460 л). В замяна на това с теглото си от 1554 кг е значително по-лек – Mercedes натовари везните ни с 1724 кг, а Volvo – с 1772 кг.
Някои от спестените килограми обаче сигурно са за сметка на облицовките в интериора – тук VW изцяло спестява меките детайли. Да, при едно и също ниво на оборудване T-Roc е много по-евтин от XC40 (с около 8000 евро) и от GLA (с около 10 000 евро). Само че при съпоставимо оборудване въпреки това под черта остават 43 000 евро – и при тази цена извънредно щедрата употреба на прости твърди пластмаси е, да, твърде проблематична.
Разликата в цените обаче проличава и на други места. Например в не толкова доброто качество на картината от камерата за заден ход (която обаче, също като при Benz, се намира под автоматична предпазна капачка), механичната лумбална опора или металната пръчка за подпиране на предния капак в отворено положение вместо газови амортисьори като при Volvo и Mercedes.
Също и инфо-развлекателният блок не е толкова силно интегриран, но в замяна на това той все пак предлага сензорни полета за директен избор и малък въртящ и натискащ се контролер, който служи за навигиране поне в някои подменюта: с него Apple CarPlay може да се управлява изцяло. Нервиращо е обаче, че няма функция „без звук”, защото, като натиснеш регулатора за сила на звука, веднага се изключва и мониторът.
Но въпреки че T-Roc не отговаря на претенциите за елитен автомобил, той ви доставя приятно изживяване зад волана. Наистина, смущаващо е, че от средна сила на звука нагоре облицовките на вратите вибрират според честотите на музиката. Но напористият задвижващ тракт с чисто настроена DSG се проявява и като благотворен генератор на комфорт: Когато натиснете по-силно педала на газта, въпреки че трансмисията току-що е превключила, VW използва изобилния си въртящ момент, вместо да слиза панически с една предавка надолу.
Освен това постоянно се възползвате от едно удобство, което само той притежава – регулиращата се по дължина и височина опора за лакти.
Конфигураторът прегрява
Що се отнася до екстрите, в ценовата листа на Volvo присъстват опции, като 360-градусова камера, електрическо регулиране на седалките, head-up дисплей и отопление на задните места, които изобщо не се предлагат за T-Roc. Освен това в сравнение с другите два модела при него липсват вентилационни дюзи отзад, изтеглящи се опори за бедрата, датчици в дръжките на задните врати (за безключов достъп) и други сензори под задната броня, за да отваряте капака на багажника с крак. При това този капак няма допълнителен бутон, който го затваря плавно, а после заключва автомобила.
Ами Benz? Той също не разполага с отоплител за седалищата на пътниците отзад. Въпреки това GLA е царят на допълнителното оборудване: вентилация на предните седалки, Multibeam LED форове (с постоянни дълги светлини), както и практични функции, като сгъващата се облегалка на седалката до водача (има я и при VW) и плъзгащите се задни седалки, са само някои от специалните предложения. В тестовия автомобил обаче липсва предлаганата по желание плъзгаща се задна седалка; така той изпуска най-малко една допълнителна точка за функционалност. Неразбираемо е, че тази практична екстра изобщо не се предлага за базовата версия, а задължително трябва да се комбинира с по-скъпото с почти 900 евро ниво Style. От това следва отнемане на още една точка при цените на допълнителното оборудване.
Но дори когато задната седалка е неподвижна, върху нея се чувствата чудесно – мястото за главите и пред краката е много добро за този клас, а и за стъпалата има много пространство под предните седалки – същото важи и при Volvo. Във VW има от всичко по малко по-малко, но и там върху предлагащата най-добра странична опора задна седалка не чувствате особено напрежение.
Съвременна техника в GLA
GLA има и други предимства. Той единствен разполага с асферично странично огледало откъм пътника до водача, което силно подобрява кръговия обзор. В допълнение моделът предлага по-изразително управление с гласови команди и значително по-усъвършенствана концепция за управление на функциите, А ако някой сложи на масата най-малко 2000 евро допълнително, ще получи в двете екранни ниши на арматурното табло два 10,25-инчови дисплея с висока резолюция вместо по-малките серийни монитори. Главната особеност тук е навигацията с добавена реалност, с която указанията за шофиране се наслагват върху образа от предната камера. В известен смисъл впечатляващо, но полезността остава под въпрос.
Оформеният с модерна графика софтуер на инфо-развлекателната система и контролните уреди може да се управлява посредством две малки сензорни повърхности върху спиците на волана и един голям тъчпад на централната конзола. С това контролът на функциите по време на шофиране се улеснява, понеже позициите от менютата се достигат с по няколко стъпки. За разлика от системите със само един сензорен монитор погледът може да остане постоянно насочен към пътя. При това централният екран също реагира на допир.
В крайна сметка добре обмислената система ни допадна. Само че и тук важи правилото, че по-простото е по-добро. Кръстовидни бутони вместо невинаги безупречно функциониращите сензорни повърхности на волана и един контролер с въртене и натискане вместо по-непрецизния тъчпад сигурно щяха да бъдат още по-добро решение.
Като оставим настрана IT компонентите, тук добро впечатление правят най-вече настройките на ходовата част – меко возене въпреки големите колела (235/50 R 19) и липсата на адаптивни амортисьори. Спортният характер на T-Roc не е присъщ на GLA, но въпреки това той се движи с енергична прецизност, например като потиска прекаленото клатене. Но и в спортното каране по второстепенен път той също прави нещо по-добре от другите – при силно спиране в спортен режим само неговата трансмисия превключва действително бързо на по-ниска предавка. При тестовете за поведение на пътя прави впечатление и тенденцията към недозавиване при по-високи скорости на влизане в завой. Освен това кормилната уредба не е настроена особено директно.
В последното си издание новият GLA изпълнява отправяните към него очаквания – един Mercedes в кросоувър-SUV класа, който печели одобрение с високо ниво на комфорт и богато оборудване за сигурност. Така в първия си сравнителен тест благодарение на сбора от качествата си и въпреки високото ценово равнище той съумява да отнесе победата у дома.
Заключение
1. Mercedes GLA 220 d 4Matic (435 точки)
Новият GLA обогатява сегмента си с един силен универсален модел, от който мнозина могат да се учат на комфорт. Типично за Daimler, удоволствието е доста скъпо.
2. VW T-Roc 2.0 TDI 4Motion (426 точки)
Ясно профилираният спортист в това сравнение е далеч по-евтин от останалите, но и малко по-малък. Въпреки това в него има достатъчно място – и твърде много твърди пластмаси за тази цена.
3. Volvo XC40 D4 AWD (391 точки)
Силовият тракт на скъпото и комфортно Volvo го прави много приятно за шофиране. Едно по-меко окачване би подчертало неговия характер.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ахим Хартман