Версията 500 на Mercedes SL по впечатляващ начин съчетава динамика и спортен нрав
От десетилетия насам моделът SL играе много специална роля в гамата на Mercedes – и това не е чудно предвид факта, че всяко от неговите поколения от 50-те години насам неизменно се превръща в класика. Затова и работата по всяка следваща генерация е белязана от огромна отговорност – да създадеш достоен наследник на потомствена легенда е една от най-трудните задачи, с която могат да се сблъскат дизайнерите и конструкторите в една автомобилна компания. Според някои стилистиката на актуалния модел е по-сдържана и по-семпла, отколкото подхожда на един от върховите модели в гамата на производител като Mercedes, което е донякъде встрани от идеята за дизайнерска икона, докато според други характерът на SL е съхранен точно такъв, какъвто трябва да бъде и именно това е най-важното за този модел. И ако по отношение на първото поле за дискусия все пак съществува, то истинността на второто твърдение е извън всяко съмнение.
При своята поява преди повече от 60 години SL е един от най-расовите и авангардни в технологично отношение спортни автомобили на планетата, докато неговите наследници се ориентират основно към непреходния стил и комфорта и едва поколението R230 спортното начало отново зае важна част в концепцията на модела. Днес SL по впечатляващо талантлив начин съчетава и двете.
Най-доброто от два свята?
Специално версията SL 500 със своя осемцилиндров мотор с 4,7 литра работен обем и междувременно увеличена до 455 конски сили мощност демонстрира по блестящ начин колко добре са се справили хората от Mercedes с никак нелесния шпагат между спортни постижения и подобаващ комфорт. Зад дългите и затварящи се с приятно солиден звук врати ви очаква типичната за Mercedes уютна атмосфера, белязана от множество удобства, високо качество на материалите и изработката и някои специфични ергономични решения. Позицията върху регулируемите в почти всички възможни направления седалки е много удобна и разкрива впечатляващ изглед към издълженото торпедо на SL. Наред със спокойствието, което човек в една или друга степен очаква от един класически представител на марката, тук още в покой се появяват и някои други усещания. Триопорният волан, лостът за управлението на трансмисията, графиката на контролните уреди – редица елементи създават очакването, че след запалването на двигателя много неща ще се променят. А натискането на стартовия бутон и последващото го гърлено изръмжаване от изпускателната уредба само потвърждават това очакване.
Може би тук е мястото да направим едно важно уточнение. Да, SL 500 радва притежателите си с чудесен комфорт на возене. Освен това обезшумяването на купето е превъзходно и при сравнително умерен стил на шофиране звукът от двигателя остава на заден план, а трансмисията върши своята работа не само компетентно, но и почти незабележимо. Или казано накратко – пътуването с този автомобил е точно толкова приятно и ненатоварващо, колкото подобава на характера на SL. Но е добре да имате едно на ум – просто защото колкото и спокойни да са като цяло маниерите на този автомобил, стоварването на 455 конски сили 700 нютонметра върху колелата на задния мост няма как да не доведе до някои специфични последици.
Стига гумите на задните колела да намерят достатъчно сцепление с настилката, тежащият 1,8 тона SL 500 се ускорява подобно на драгстер при всяко по-сериозно натискане на газта. И понеже споменахме думата сцепление, е редно да отбележим, че с оглед параметрите на осемцилиндровия агрегат е добре човек да бъде внимателен с десния си крак, тъй като неразумното дозиране на изпращаната към задвижващия мост тяга оказва правопрополционално влияние върху танцувалните способности на задната част. Умело настроените системи за сигурност в повечето случаи успяват да удържат тази тенденция в безопасни и разумни граници, но въпреки това SL 500 е от онези автомобили, при които пренебрегването на физичните закони е особено непрепоръчително. А една модерна класика без съмнение заслужава нещо по-добро от нежелани пируети по пътя или около него. Все пак един SL дори и в най-спортното си изпълнение винаги държи да бъде джентълмен, а не пътен хулиган.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов