Тест на Х-класата във версия с двойно задвижване и дизелов двигател със 190 к.с.
За да формулираме еднозначно първоначалните си впечатления от Х-класата на Mercedes, би било най-добре да започнем малко по-отдалеч. Защото при автомобили като този от основна важност са преди всичко очакванията, с които човех подхожда към него. Какво според вас трябва да представлява един пикап с марката Mercedes? Дали трябва да бъде истински Mercedes (колкото и разтегливо да е подобно понятие), само че с каросерия пикап? Ако да, какъв точно Mercedes би следвало да бъде това – по-скоро лек автомобил с луксозен характер или по-скоро лекотоварен модел с изявени професионални умения? Или пък е логично да очакваме това да бъде просто един добър пикап, само че с някои отличаващи го от конкуренцията качества, които се смятат за задължителна част от репертоара на всеки Mercedes? Три възможни основни отговора, всеки от които от своя страна дава широко поле за допълнителни нюанси.
Време за отговори
Отвън автомобилът излъчва сила и могъщество – това без съмнение се дължи в голяма степен на самите размери на каросерията, които са направо огромни за европейските мащаби, но и на мускулестия дизайн, който превръща Х-класата в истинска звезда по пътищата, съдейки по реакцията на минувачите и останалите участници в движението. Голямата фирмена решетка с внушетелна по размери трилъча звезда говори недвусмислено за амбициите за превъзходство на модела, страничната линия също е доста различна от това, което може да видим при една Navara. Но въпросите остават – какво се крие зад самоуверената осанка на този масивен пикап?
Истината е, че човек успява да си даде доста ясен отговор на повечето въпроси доста бързо след като се качи в кабината на Х-класата и измине няколко километр зад волана на внушителния исполин с дължина на каросерията над 5,30 метра. Обстоятелството, че автомобилът използва техниката на Nissan Navara и Renault Alaskan и слиза от заводите на френско-японския алианс във Барселона, излиза наяве, макар и едва от втори поглед. По всичко личи, че си имаме работа с класическа корава машина, която може да служи както за работа, така и за удоволствие. За да достигнем до кабината, трябва да се изкатерим доста нависоко, а вътре ни очаква доста елегантно оформено табло с множество типични за Mercedes детайли – наприме воланът, контролните прибори зад него, вентилационните дюзи, екранът и управляващите прибори на инфо-развлекателната система могат да бъдат открити и в други модели на марката и демонстрират очакваното високо качество. При елементи като конзолата на скоростния лост, някои бутони и долната част на таблото сходствата с Navara са лесно забележими. Позицията на седене е по-скоро като в лекотоварен, отколкото в луксозен пътнически модел, като това обективно погледнато има и своите твърде положителни страни, като например страхотният обзор от мястото на водача във всички посоки.
До появата на върховата версия Х 350 d с шестцилиндров V6 двигател, автоматична трансмисия и перманентно двойно предаване от Mercedes трябва да почакаме още малко – за момента моделът се предлага с двигатели и трансмисии, които вече познаваме добре от Navara. 2,3-литровият четирицилиндров дизелов двигател е наличен в две версии – с един турбокомпресор и мощност 163 к.с. или с два турбокомпресора и 190 к.с., трансмисията може да бъде механична с шест степени или седемстепенен автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент. Базовото изпълнение е със задвижване само на задния мост, останалите модификации се екипират с допълнително активируемо задвижване на четирите колела и опция за блокаж на задния диференциал. Шофираният от нас екземпляр беше с по-мощното изпълнение с битурбопълнене, задвижване на четирите колела и автоматична предавателна кутия.
Битурбодизел с мощна тяга
Още със запалването човек установява, че задвижването има повече професионален, отколкото изискан характер. Дизеловият тембър остава отчетлив във всички оборотни режими, а мощната тяга не оставя съмнение, че автомобилът няма да срещне сериозни трудности дори при пълно натоварване на каросерията. Между другото, товароносимостта е малко над един тон – още едно доказателство, че това тук е сериозна машина, а не някакъв дизайнерски кросоувър с каросерия на пикап. Меко работещата трансмисия подхожда на характера на задвижването, а разходът на гориво се придържа в радващо разумни граници.
От Mercedes са поработили доста върху ходовата част, за да постигнат по-различно в сравнение с Navara представяне на пътя. Обещаното подобрение по отношение на комфорта е налице – и все пак конструкцията на окачването на автомобила е такава, че няма как да очакваме постигането на чудеса точно по този показател. Факт е обаче, че специално при преминаването през къси неравности Х-класата се държи необичайно спокойно за представител на пълноразмерните пикапи.
Няма как да подминем въпроса колко всъщност струва удоволствието човек да притежава този интересен хибрид между корав пикап със сериозни професионални възможности и автомобил за удоволствие, отличаващ сe с усещане за Mercedes? Отговорът е малко неочакван – цената е изключително разумна. Базовият модел започва от 63 780 лева, а върховата версия се предлага за 85 431 лева. Това е повече от прилично предложение за автомобил с подобни възможности и направо изгодна цена за един голям Mercedes.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов