Някъде винаги е лято, ако не навън, то в нашите сърца. Нека да поканим слънцето
Бяхме надянали на лицата си сериозни физиономии на германски автомобилни изпитатели, шофирахме по тестови отсечки, второстепенни шосета и магистрали, при слънце и дъжд, измервахме вътрешни шумове, сваляхме гюруци, вдигахме и спускахме дефлектори – и сме длъжни да признаем: дойде време да се загрижим сериозно за Mini.
Защото – наистина, не е уместно да съобщаваме резултата в началото, но пък отговаря толкова добре на драматургията – в този тест печели Mini Cabrio. Това беше немислимо при предишните две поколения на открития модел с 330 000 произведени екземпляра. Но след това в клана Mini избуя желанието да бъдат не само машини за удоволствие, но и пълноценни малки автомобили, които трябва да се възприемат сериозно.
Това може да не свърши добре
Такова развитие на нещата е заплаха дори за автомобили с ярко изразен характер, както показва случаят с модела на VW. И действително, от 2011 г. той се нарича „The 21st Century Beetle“ (което можем да преведем като „костенурка на ХХІ век”). През 2013 г. се появява кабриоверсията, на която не липсва нищо освен ведрото безгрижие на предшественика. В замяна на това оттогава насетне моделът беше безгрижно игнориран. Докато конструкторите обновяваха останалата част от гамата с модули за напречни мотори, Beetle беше обезпокояван единствено от леки освежавания; предстоящото през май също ще бъде само повърхностно.
Mini Cabrio е изградено върху новата база – моделът е с 9,8 см по-дълъг и с 4,4 см по-широк от досега, обемът на багажника е с над 40 литра по-голям. Праговете са по-устойчиви на деформации, усилващите елементи в предната и задната част на пода са по-издръжливи на усукване. По повод на твърдението, че конструкцията за защита при преобръщане е „по-добре маскирана”, навремето бихме запитали на шега: „Като принцеса или като хипопотам?” Сега просто ще ви информираме, че алуминиевите дъги са интегрирани по-дискретно и при опасност пиротехнически устройства ги изстрелват нагоре само за 0,15 сек.
Нека говорим съвсем открито
Пълната откритост в Mini се постига за 18 секунди и намалява до 160 литра обема на багажника, който въпреки функцията за повдигане на гюрука не е много удобен за използване. При всякаква скорост предната част на вече по-дебело тапицирания мек покрив може да бъде запретната с 40 см назад подобно на люк, а до 30 км/ч гюрукът се отваря изцяло. Благодарение на изправените предни колони въздушният поток се вихри бурно из вътрешността на Mini. Но ако вдигнете страничните прозорци, можете да останете сухи дори при немного силен дъжд.
Beetle прибира покрива си за девет секунди, но след това нагънатият гюрук трябва да бъде покрит с обемист чохъл. Обикновено човек се опитва да направи това само веднъж, след което оставя покривалото вкъщи, където то заема половината мазе вместо целия багажник на Beetle (който все пак побира 225 литра). При свалени странични прозорци в Beetle бушуват същите бурни ветрове като в Mini. Прозорците обаче са по-високи и когато бъдат вдигнати, в модела на VW духа по-малко, отколкото в британския кабриолет. За всички, които искат да са още по на завет, се предлага дефлектор. При VW той струва в Германия 340 евро, закрепен е в багажника със специален механизъм и се монтира по-лесно от този на Mini (струващ 578 лв.).
Защитата от вятър е източник на комфорт, който е по-важен от загубата на места за пътници. Защото отзад, въпреки по-големите размери, мястото не е повече, отколкото беше преди. Ако там седи пълнолетен пасажер, винаги оставате с впечатлението, че той е арестуван. Независимо че е по-дълъг с 45,7 сантиметра, Beetle не настанява пътниците от втория ред много по-удобно.
А управлението на функциите? При VW след старта на модела не са настъпили почти никакви промени, всичко е разбираемо както винаги. Освен асистента за смяна на лентата липсват системи за подпомагане на водача. Срещу 268 лева обаче отстрани може да бъде залепено фолио с прякор – е, не „костенурка”, но „Käfer“, „Beetle”, „Escarabajo“ или – какво безсрамие – „Volkswagen“ (на задния капак, 84 лв.). За Mini също се предлага голямо разнообразие от варианти за оборудване и индивидуализация. Целта е била новият модел да подреди някак си очарователния ергономичен хаос на своя предшественик, което е постигнато отчасти – очарованието сега е по-малко, но хаосът е същият. Посредством структурно възприетата от iDrive на BMW система за управление на функциите потребителят бързо се движи из менютата с въртене и натискане на контролера. Индикаторът за горивото и оборотомерът обаче са прекалено малки. И се питате какво ли трябва да означава променящият се LED пръстен около централния дисплей. А да, разбира се, той показва „ивент функции”.
Хайде по-добре да запалим мотора. При Cooper той е 1,5-литров трицилиндров агрегат, който много добре подхожда на жизнерадостния характер на Mini. Първоначално машината издава барабанен звук, после набира обороти с лекота, но прекалено „дългото” предавателно отношение на прецизната шестстепенна трансмисия потиска темперамента й. Затова пък как този автомобил се втурва в завоите, воден от невероятно прецизната, директна кормилна уредба, как здраво се вкопчва в идеалната линия с предните колела, как играе със задницата при отнемане на газта! Вярно е, че вече не е толкова спонтанен и див, както досега, но при тестовете за динамика на пътя се оказва много по-бърз от Beetle. Все още само Mini може да върви като Mini.
Кабриолетът на VW взема завоите прецизно, директно, но по-дистанцирано, започва да недозавива по-рано, също като Golf Cabrio. Можем да го онагледим по следния начин: Mini се хвърля с вик от триметровия трамплин (преди го правеше от петметровия) и се бухва във водата с дупето напред, изригвайки пръски чак до близката полянка. Beetle стиска носа си и скача прав от стартовото блокче. Съвсем безопасно, но и никой не ръкопляска. С 1,4-литровия си бензинов турбомотор той е бърз колкото Mini. Усещането обаче е за повече сдържаност, понеже четирицилиндровият двигател предпочита да тегли с мощта на големия си въртящ момент вместо да преминава с високи обороти през шестте не съвсем прецизно превключвани предавки. Иначе при Beetle всичко свързано с комфорта е по-добро: седалките са по-удобни, качеството на возене е на по-високо, а шумовете – на по-ниско ниво. Mini подскача при по-малките и потропва при по-големи неравности, но пък впечатлява с много висока устойчивост на усукване.
Някога всичко беше... някога
Преди се опитвахме да поправим впечатлението от слабостите и изоставането по точки на Mini, като изтъквахме колко непостижимо страхотно се държи на пътя. Сега британецът вече не върви толкова непостижимо страхотно, но спира по-решително, притежава отличен арсенал от асистиращи системи, по-икономичен е и е по-евтин. По-евтин, Mini? Да, така е. Както казахме, имаме основания да сме загрижени.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман
Оценка
1. MIN Cooper Cabrio - 407 точки
Нима автомобил, предназначен за радост от живота, може да спечели сериозен сравнителен тест? Cooper го постига със спонтанна управляемост, силни спирачки, добри асистенти и по-икономичен мотор.
2. VW Beetle Cabriolet 1.4 TSI - 395 точки
Повече място, по-равномерно работещ мотор, по-добър комфорт – нищо от това не променя факта, че на автомобила за удоволствия му липсват системи за подпомагане. А също и мотивация за динамично шофиране.
Технически данни
1. MIN Cooper Cabrio | 2. VW Beetle Cabriolet 1.4 TSI | |
---|---|---|
Работен обем | 1499 куб. см | 1395 куб. см |
Мощност | 100 кВт (136 к.с.) | 110 кВ (150 к.с.) |
Максимален въртящ момент |
230 Нм при 1250 об./мин | 250 Нм при 1500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
8,8 сек | 8,9 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
36,4 м | 36,1 м |
Максимална скорост | 200 км/ч | 201 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
7,1 л/100 км | 7,7 л/100 км |
Базова цена | 46 900 лева | 26 450 евро (в Германия) |